КАПИТАНЪТ НА БАНСКО – АДМИРАЛ НА НАСТРОЕНИЕТО!
-
- юли 4, 2025
Автор: Ралица Василева
Ако се разходите из центъра на Банско в разгара на сезона – или в най-тихия понеделник следобед – и видите мъж с капитанска шапка, величествена бяла брада и усмивка като за корица на старо списание „Космос“, не се чудете: това е Капитанът. Не е анимационен герой, не е промоутър, не е изпълнител от програма на общината – той е чисто народен персонаж, роден от смесицата между родопския хумор, старото добро „кураж сърце“ и кръвта на онези българи, които вярват, че щастието не струва пари, а само отношение.
Капитанът обикаля улиците в синьо-бяла фланелка – класика! – и поздравява всеки като стар приятел. Малките му викат „Дядо Коледа!“, големите му се усмихват с почит, а чужденците – те просто не знаят дали да го снимат, да го прегърнат или да му оставят бакшиш. Той приема всичко с благородна простота. Без да иска нещо. Без да очаква друго, освен да донесе радост.
Срещнахме го под цъфнало дърво в центъра на Банско. Поздрави с моряшки жест и веднага се съгласи на кратък разговор, така сякаш ни познава отдавна.
– Капитане, от колко години сте на този „пост“?
– Откакто се помня. Роден съм до река, но в сърцето си съм на море. А после открих, че най-много море има в очите на хората тук – в Банско!
– Как ви приемат туристите?
– Всеки ден снимки, прегръдки, „Айде, Капитане, една за кадем!“. А аз съм тук, за да давам усмивки. Това ми е пенсията.
– Смятате ли, че сте се превърнал в символ на Банско?
– Символ… знам ли. Ако съм станал част от спомените на някого – това ми стига. Нека си тръгнат оттук с нещо повече от магнитче.
– Какво бихте казали на политиците, ако ви поканят на борда им?
– Ще им кажа: „Я първо си платете билета!“. И ще ги оставя да гребат сами… На сухо.
Капитанът на Банско не е на заплата. Не е част от нечия пиар кампания. Няма платени интервюта, не обещава „светло бъдеще“, не събира подписи за нищо. Но точно затова хората му вярват. Защото е истински.
Туристите си тръгват с телефон пълен със снимки – а най-хубавата винаги е с него. Търговците го познават, поздравяват го, дават му кафе, баница, шапка, вода. Защото знаят: този човек внася повече живот в Банско, отколкото целият Общински съвет с рекламните си слогани.
Когато се уморим от празните обещания и политическите физиономии, се оказва, че България още има душа – скрита под капитанска шапка и стара фланелка, с очи, които са видели много, но не са се отказали от добротата. Той е живият спомен, че преди да се „ребрандираме“, трябва първо да си спомним кои сме.
А ние сме – хора, които ценят една усмивка повече от субсидия, един поздрав повече от декларация, и един истински човек повече от цяла партия.
П.П. Ако го видите, поздравете го. Не чакайте избори, за да кажете „браво“ на някой, който наистина го заслужава. А ако си направите снимка с него – нека не е просто за Facebook. Нека е за сърцето.
Be the first to leave a review.
