Меракът на едно родопско семейство: Гостуване при Минка и Райчо Назърови в махала Петкос – рай, съграден с ръце и сърце
Автор: Ивайло Мирчев.
В дните, когато светът сякаш се задъхва от бързане, шум и забрава, някъде там, високо из родопските ридове, едно семейство е избрало друго темпо. Минка и Райчо Назърови живеят не просто в махала Петкос, община Лъки — те живеят в своята лична приказка, написана с длето, кирка, мерак и любов.
Преди месец попаднах в това чудо. Екскурзия в сърцето на Родопите, която се превърна в нещо повече — среща с истинското. Петкос е като балкон към вечността – гледка, от която не ти се откъсват очите, а въздухът е по-чист и от човешка мисъл, излята на воля. Там, сред широките гърди на планината, бай Райчо и Минка са построили дом. Но не просто къща — свят.
Бай Райчо ме посрещна с усмивка, каквато само човек със спокоен сън може да носи. Показа ми чешмата, която е съградил сам – памет за няколко рода от махалата. Камъните сякаш говорят, водата тече с история, а наоколо – сенки на прадеди, приседнали в покой. „Снимай я, чедо – да помнят хората“, каза той, а после ми показа нещо още по-лично – своята гордост, своята душа, иззидана в камък и жарава: камината-пещ.
Но тази камина не е просто за готвене. Тя е олтар. Там се въртят чевермета, но се пекат и спомени, разкази, песни, смях. Бай Райчо не е просто чевермеджия — той е пазител на една традиция, от онези, които не търсят признание, но го заслужават.
Защото чевермето не е просто храна. То е повод. Да се събереш. Да се прегърнеш. Да се видиш с човека, който от години живее в Англия или Германия, но носи Родопите в сърцето си. Да покажеш на децата си как мирише родината, когато е сготвена с мерак.
А Минка… Минка е стожер. Усмивка, която гали. Гостоприемство, което не се учи – то се носи с кръвта. Тя не говори много, но очите ѝ казват всичко – гордост, благодарност и онази дълбока женска сила, която крепи махали, семейства, традиции.
Махала Петкос няма да я видите в туристически брошури. Няма и нужда. Тя живее в сърцата на тези, които са минали оттам, на тези, които знаят, че не луксозният хотел, а простата камина е истинският лукс на душата.
И аз се радвам, че живеем във време, в което можем с няколко думи и снимки да покажем това на целия свят. Защото има още хора като Назърови. Хора с корен, с ръце, които творят, и сърца, които горят.
Мерак – това е думата. И в махала Петкос тя има име: Минка и Райчо.
– Снимки Топ Преса“. Защото традицията не се забравя. Тя се живее.
Be the first to leave a review.