Родопска приказка: След над 80 г. брак: Вейсал и Азизе посрещат на Байрама деца, внуци и правнуци
-
- юни 6, 2025
Днес е Курбан Байрам: 80 години заедно – Любов, Традиции и Мъдрост от Сърцето на Родопите
В кърджалийското село Горна крепост, сред тишината и спокойствието на Родопите, живее едно изключително семейство – Вейсал и Азизе Джафер. Двамата столетници, на по 102 години, посрещат поредния Курбан Байрам, а с него и своите деца, внуци и 13 правнуци, събрани около тях в знак на почит и любов. Тяхната история е свидетелство за дълбока обич, упорит труд и несломим дух, който преминава през поколения.
Вейсал и Азизе разказват как започва тяхната житейска история, която преди над 80 години свързва съдбите им. Той бил на 18, а тя – на 19. Запознават се случайно в село Големанци, откъдето е родът на Вейсал. Харесали се и създали семейство. Оттогава нито войната, нито неволите успяват да ги разделят. Отгледали са своите три деца с двете си ръце, прехранвайки се цял живот с животновъдство и земеделие, в основата на което е традиционният за Родопите тютюн.
Емоционално интервю с Вейсал и Азизе:
-Дядо Вейсал, бабо Азизе, честит Курбан Байрам! Какво е усещането да посрещате този светъл празник толкова много години заедно, заобиколени от толкова много любов?
–Баба Азизе: (с лека усмивка и бръчки около очите, които разказват хиляди истории) Честит да е! Усещането е… неземно. Всеки Байрам е дар. Да видиш всички събрани, да чуеш смеха на децата, да усетиш топлината на ръцете им – това е най-голямата благословия. Спомням си първите Байрами, когато бяхме само двамата, после с децата, а сега… цяла челяд. Все едно се е разцъфнала градина. Дядо Вейсал: (с кротък, но ясен глас) Да, Азизе е права. Всеки Байрам е напомняне за това колко сме богати, не с пари, а със семейство. Виждаме труда си в очите на внуците и правнуците. Това е по-ценно от всичко. Този празник е време за прошка, за помирение, за да си напомним колко е важно да се обичаме и да си помагаме.
-Вие сте преживели толкова много – войни, трудности, промени. Как успяхте да запазите любовта и разбирателството си през всички тези години?
–Баба Азизе: (поглеждайки нежно Вейсал) За разковничето на разбирателството и успешния семеен живот споделяме, че се крие в това да си казват истината, да си говорят, но не да се карат. „И сега, повече от 80 години, ставаме и си лягаме с добра дума“, споделя баба Азизе. Важно е да има уважение, да се изслушвате. Да знаеш, че каквото и да стане, до теб има човек, на когото можеш да разчиташ. И да прощаваш. Дядо Вейсал: Точно така. Ние сме имали своите тежки моменти, като всеки. Но никога не сме си легнали сърдити. Винаги сме намирали начин да си простим и да продължим напред. Животът е кратък, за да го пилееш в гняв. И работа. Много работа. Работата сплотява.
-И на тези години дядо Вейсал продължава да гледа две крави. Какво е вашето „правило“ за дълголетие и запазване на духа?
–Дядо Вейсал: (усмихва се) Ами, не съм ги оставил съвсем сам. С малко помощ, разбира се.
За рецептата за дълголетието, двама съпрузи споделят, че не пият алкохол, но си имат традиция – всеки техен ден започва с чай и трахана, а след това излизат и сядат на двора. Не гледат телевизия, но слушат радио.
„Пуснем го, седнем на люлката в двора и слушаме“, разказва Вейсал. Това е нашият мир. Баба Азизе: И аз ще добавя – само домашна храна, много работа и никакъв стрес. Стресът е най-големият враг. Когато живееш с природата, сред своите, и се радваш на малките неща, няма място за стрес. Да, пенсиите не ни стигат, но не се оплакваме. Младите ни помагат. Ние сме щастливи.
-Какво послание бихте отправили към младите семейства днес?
–Баба Азизе: Да се обичат. Истински. Да се грижат един за друг. И да не забравят корените си, родителите си. Семейството е най-голямото богатство. Всичко друго идва и си отива. Дядо Вейсал: Да живеят честно и почтено. Да работят. И да ценят всеки ден. Защото времето лети неусетно. И да се радват на Байрамите, докато ги има.
С всяка бръчка по лицата на Вейсал и Азизе се крие мъдрост, любов и спомени от един дълъг и пълноценен живот. Техният дом в Горна крепост остава убежище на традициите и обичта, а примерът им – маяк за всички, които търсят истинската същност на щастието и смисъла на семейството.
Be the first to leave a review.
