🍯 Боровият мед – сладкото злато на планините, което забравихме да превърнем в национално съкровище

Ако киселото мляко е душата на българската трапеза, то боровият мед със сигурност е нейната поезия. Сгушен в буркан, той не просто лекува – той разказва. Разказва за смолистите пътеки на Рила, за росата върху шишарките в Пирин, за родопския мъглив здрач, който мирише на билки, смола и вековни дървета. Истинският боров мед не е просто сладък. Той е дълбок. И тъмен. И почти мълчалив като стар горски овчар.

Произведен не от пчелите, а от ръцете на хората, той се прави от борови връхчета и млади шишарки, варени бавно и с внимание, докато горчивината им отстъпи пред кехлибарената сладост. Като всеки велик продукт, и боровият мед има нужда от търпение. А и от чиста планина. Тук идва драмата: видът на шишарките и мястото, от което са събрани, променят вкуса из основи. Рилският мед носи лек ментов послевкус, сякаш вятърът е минал през поляна с джоджен. Родопският е по-цветен и мек, а пиринският… ах, пиринският е най-дивият – с тежък, балсамов вкус, който сякаш идва направо от сърцето на планината. Там, където боровете не просто растат, а царуват.

Местните от векове го ползват като лек: при кашлица, бронхит, отпадналост, за подсилване на имунитета. Малко лъжица сутрин на гладно – и зимата вече не е толкова страшна. В народната медицина той лекува не само тяло, но и душа. Защото, когато отвориш бурканче боров мед, не вдишваш просто аромат – вдишваш спомен. На дядовата къща. На пътеката през гората. На детството.

И тук идва въпросът, който жули като с нож: защо не сме направили този продукт национална гордост? Защо го няма в музеите, в учебниците, в туристическите маршрути? Защо не го защитаваме като френския сиренар, като италианския зехтин, като гръцкия шафран? Защо буркан боров мед от Рила не стои на летището до сувенирите с розово масло и кисело мляко?

Вероятно защото в България още не сме се научили, че великите неща не винаги шумят. Те просто стоят там – тихи, планински, ароматни, чакащи някой да им обърне внимание. Боровият мед е точно такъв. Сладък намек, че България е способна да произвежда чудеса. Само че понякога забравя да се гордее с тях.