Лечителката от Балдево основа фондация
-
- ноември 30, 2016
Ралица ВАСИЛЕВА
Една силна и кротка жена, дошла със мисълта за Храма,
бичувана и хулена от хорската жестокост и неверие,
но съхранила вярата във Чудото и Небесата,
които дали са живота на Земята.
Изпратена за всички нас –
душите и телата да лекува
със огнената сила, пронизваща ефира.
Тя моли се за нас в безсънни нощи
и дава ни любов, добро и вяра.
Божественото слиза на Земята,
поема ни в омая и нависоко ни въздига,
където мечтите ни се срещат със звездите.
А там – в безкрая,
в лудешки танц душите ни ликуват,
възраждат се и се пречистват,
за да се върнат пак в опитомената си земна дреха.
Във Храма чудесата стават.
Светицата е Храма съградила
за нас – за хората, които вярват и не вярват.
Ще дойде Ден и скоро глава ще преклоним
пред ореола, сияещ от живата икона.
Даниела
21.05.2012 г.
Мир и тишина. Мир в душата на лечителката и тишина след последния сеанс. Кратък момент на покой пред подредените като в свещен олтар икони, изпълващи с необятната си сила цялото пространство в хола на един обикновен апартамент.
Потокът от идващите през деня хора е стихнал. За всеки от тях, след началото неминуемо идва и относителният край. Краят на мъката, на дълго носената болка, на преживяното вътрешно съпротивление срещу абсурдно поставената диагноза.
Всеки от нас е пристъпил прага на този дом с надежда и си е тръгнал успокоен. Най-напред от лъчезарната усмивка, с която Вера ни посреща. След това – от благия й глас. Накрая идва и усещането, че искрицата надежда може да се превърне в щастие от това, че Господ все пак не ни е изоставил. Лечителката Вера ни е помогнала да повярваме в чудесата, които са се случили, научила ни е да бъдем по-добри, по-търпеливи и по-милосърдни. Дала ни е завинаги малка частица от себе си. Сигурна съм, че повечето от нас ще я съхраняват като свещен дар в душата си до края на земния си живот.
За нас има някакъв завършек. Има утеха. Има радост. Вера също я е получила, докато е давала. Само че при нея краят на едно човешко страдание е застъпен с началото на следващото. За нея наистина край няма. Докога? Може би докато диша.
Запитваме ли се, обаче, колко дълъг път е извървяла Вера до този момент? Колко сълзи е изплакала от съпричастност към човешката болка, от вълнение и от радост! Колко безсънни нощи е прекарвала в молитви за спасение на нечия човешка душа! Колко ли трябва да си силен, за да накараш всеки дошъл да повярва в невидимото, да почувства необятността на Вселената и добрата енергия, идваща от Сириус?!
Вера е избраницата, която получава без да очаква, невероятната отговорност да бъде спасителния мост между земните и неземните съществуващи вселенски обители. Накъсаните части от цялото, което трябва да се съедини. Лекувайки телата ни, правейки невъзможното за възприемане от нашето съзнание, ТЕ ни помагат да усъвършенстваме душите си. Опитват се да ни помагат с посланието, че докато се движим по спиралата на времето, трябва да работим непрестанно за изграждането на едно ново мислене, за осъзната духовност нагоре и все по-нагоре за изчистването на негативното, за осмисляне на крещящата необходимост от взаимопомощ и любов. Наричам ги ТЕ, защото не знам как да ги нарека. Не съм ги виждала и никак не си ги представям, но съм почувствала силата на тяхната благонамереност. И знам със сигурност, че сътворяват чудесата. Но само ако ги искаме с цялото си сърце. Много е просто. Но, за съжаление, не става толкова лесно и толкова бързо, колкото бихме си пожелали. Господ наистина никога не ни е изоставял, но ние не винаги сме достатъчно търпеливи да го разберем. Едно нещастие никога не идва случайно в живота ни. Минавайки през тези изпитания, ние трябва да бъдем подготвени за следващите или да станем по-силни.
Всеки е добре дошъл при Вера. Казано й е, че не трябва да връща никого. И тя е приела мисията си безрезервно. Всеки ден, без неделя. Често пъти сънят й бива неспокоен. А на сутринта отново се е събудила с мисълта за хората, които я очакват в определения час. Ден след ден тя преживява вълненията им, бори се с несигурността им, гали изтерзаните им души, като изгражда бавно и полека вътрешния им мир. За да получи своя. Всеки ден. Непрестанно. Вече повече от двадесет години. И винаги с очарователната си усмивка. Всеки ден. Можете ли го като нея? Не е нужно да го можете. Достатъчно е само да си го представите, за да разберете колко е трудно!
Няма определена такса за неуморния й труд. А това, което всеки иска да остави, не е за нея. Вера казва, че си има всичко – дом, деца, внуци и много радост, въпреки житейските трудност. Най-голямата мечта в живота й е да съгради храм. Аз мисля, че това ще бъде храм на истината. Христос е казал, че ако познаем истината, това ще ни направи свободни. А свободата е съвършенство. Съвършенството е правилно разпределение на енергията, както е казал друг мъдрец. Затова в храма на Вера ще намират спасение всички, които го търсят. Той ще бъде за хората от различни раси. Вратите му ще бъдат отворени за хора, изповядващи всякакви религии. Тези, които ще прекрачат прага му, наистина ще разберат, че пътят към съвършенството минава най-вече през сърцето. Както и да наричаме нашия Бог, той е преди всичко Любов.
Да се поклоним с благодарност пред вечния храм в душата на лечителката!
ДОКОСВАНЕТО ДО НЕВИДИМИЯ СВЯТ
Навярно мнозина категорично ще отхвърлят подобни реалности, но за други те ще събудят размисли и просветление по редица проблеми. Контактът с невидимия свят и произтичащите от него чудеса дават отговор на въпросите за необятната му енергия и богатство, за невидимото пространство и неговите Сили.
Последното десетилетие на 20 в. отбеляза появата на редица контактьори, на хора с необикновени способности и усещания, дори с феноменални възможности. Подобен е и случаят с Вера Тодорова, която влиза в това множество като избраница на най-висшите Сили от Всемира – като лечителка, като транслатор на енергия с лечебни свойства. Характеризират я като източник от земен произход на слънчева енергия за лечение на земни същества.
Вера Михайлова Тодорова е родена на 22.11.1936 г. в с. Балдево, община Гоце Делчев. Икономист по образование, майка на двама сина и баба на трима внука. Свръхестествените й способности се проявяват едва около края на петдесет-годишната й възраст. Избраница – да, но защо точно тя? Този въпрос продължава да вълнува Вера години наред. Отговорът от Астрала е точен, лаконичен и ясен – заради нейните личностни качества, човешки добродетели: скромност, отзивчивост, състрадателност и любов към хората.
Първите необичайни усещания Вера получава в църквата „Света Неделя“ в София, пред иконата на Свети Мина. С огромна сила тази икона привличала ежедневно Вера, карала я да ридае. Плачът продължавал няколко минути, след което всичко тръгвало по обичайния път на ежедневието и житейските ангажименти. Един ден в очите на Св. Мина Вера съзряла две светлини с яйцевидна форма, оцветени в оранжево и зелено. Постепенно те започнали да се издигат нагоре към купола на храма. Изумлението на Вера растяло. Не смеела да сподели с никого своите видения и душевни въжделения. На Черешова Задушница Вера отново отишла в църквата, застанала пред иконата и овалните светлини се насочили към нея. Почувствала необяснима студенина и тръпки по тялото си. Сънищата й преминавали в търсене на иконата или видения на двойнствения образ на Св. Мина – като воин на бял кон с кръст в дясната ръка или като светец с копие в лявата ръка и кръст – в дясната. Усетът за чуждо присъствие, за тропот и разговор все по-често спохождал съня на Вера. Виждала главата си разтворена на тила, чувствала дискомфорт или унес като от упойка. Една сутрин дори видяла, че косата над ушите й е подстригана, но видими остатъци от косми нямало никъде. Изумлението растяло, страхът й пред неизвестното и желанието да сподели с някого се увеличавали, но било невъзможно, защото всеки би я помислил за психически неуравновесена. Подготвителната работа обаче продължавала с различни средства, които още повече я озадачавали.
Първите лечебни излъчвания усетила пред смъртното легло на брат си, болен от цироза, в родното си място. Съвсем непреднамерено, Вера хванала батко си за безжизнената ръка, след което той започнал да я моли за този допир, заспивал успокоен и събуждайки се отново търсил тази близост. На сутринта болният се „ококорил“, пожелал да закуси, да чуе новините по радиото, докато след няколко дена чудото станало. Болният възстановил жизнения си тонус. Едва тогава роднините започнали да свързват присъствието на Вера до брат й с биотокове и свръхестествени сили.
Способностите на Вера са разнопосочни, но тя първоначално ги задържа. Присъщата й скромност потиска самоувереността. Страхува се да не сгреши или да не подведе някого, макар че интуицията й не я изоставя. Усеща връзката между нея и Висшия разум. Постепенно разбира, че дадените й от Бог лечебни способности трябва да предава на нуждаещите се. Вера не отказва среща с никой болен, но невинаги среща равностойна ответност от желаещите да бъдат излекувани. Мнозина не могат да приемат вярата в Бога като средство за изцеление и безуспешно търсят материалистичен отговор на духовните явления. Те са склонни да отричат или обругават това, което не могат да познаят. Със скептицизъм отхвърлят възможни психически нагласи за лечение на болестите на душата или на физическото тяло. Но невероятните резултати с безкръвни операции, с визуално присъствие или дистанционно лечение на болни ще накарат мнозина да променят хода на мисленето си и да ревизират редица свои разбирания за невидимия свят и неговата сила на въздействие върху видимия.
След като се върнала в София, Вера решила да посети някакъв курс за „обща култура“, както се казва. Отишла при Игнат Игнатов и д-р Желязков, които по това време организирали и ръководили курсове, свързани с феноменални явления. Един ден, докато си водила записки, ръката й започнала да пише сама. Автоматично тя изписала „Остави се на съдбата! Тя ще ти донесе исканото от теб пожелание.“ – подпис, Карин. Споделила случилото се с г-н Игнатов, който я успокоил и насърчил. Уверил я, че е възможно да види визуално Карин, да разговаря мислено с него. И тогава започнала да контактува с него, посредством автоматично писане. Пишела на чист български език, но с по-различен почерк от нейния собствен, без препинателни знаци, с повторения на някои мисли по три пъти. Ясно виждала и образа му. Постепенно Вера започнала да си изяснява много от мистериите на невидимия свят. Карин й помагал да се пребори със страховете и съмненията.
(Продължава в следващия брой на вестник „Топ Преса“!)
Be the first to leave a review.
