Ексклузивно в Топ Преса! Яне Сандански умира милионер
-
- ноември 30, 2016
Планирал да отвлече княз Фердинанд за откуп, в късните му години турците го наричат Сандан паша
Румен ЖЕРЕВ
Десетилетия наред Яне Сандански е представян от редица историографи като Пиринския орел или Демона на империята в националноосвободителните борби на българите в Македония. Но дали е изцяло така? В последния четвърт век наяве излязоха редица спомени и документи на негови сподвижници от ВМОРО, «запорирани” до 1989 г., които дават съвсем друга представа за Царот на Пирин. Всъщност
НЯМА ПО-СПОРНА ФИГУРА
в македонското освободително движение от Яне Сандански.
Той е роден на 18 май 1872 г. в село Влахи в югозападното подножие на Пирин. “Народност българин” пише в попското му кръщелно. Основното училище и 2 класа от прогимназията учи в родното си село. След това със семейството си се преместват в Дупница, в новоосвободена България. След казармата се установява при вуйчо си Спас Харизанов, адвокат в Дупница, който му намира работа като писар в съда, а после го урежда за директор на местния затвор.
Лъкатушенията и завоите в идеологическата и революционната дейност на Яне Сандански започват през 1895 г., когато се включва в многолюдната чета от над 200 комити на Върховния комитет. След няколко погроми над помашки села напуска “върховистите” и се запознава с Никола Малешевски, Гьорче Петров, Димо Хаджидимов и Гоце Делчев, който го включва във ВМОРО.
ПЪРВИЯТ КОНФЛИКТ
в който участва Яне, е за 800 пушки манлихери, които той е скрил като “върховист”, но когато преминава във Вътрешната организация, пушките остават под контрола на комитета. За да се набави оръжие за организацията, Сандански и Христо Чернопеев предлагат няколко варианта да извършат отвличане за откуп. Налудничавата им идея да отвлекат княз Фердинанд на път за Рилския манастир през 1901 г. е отхвърлена веднага от Гоце Делчев. После предлагат план да отвлекат сина на Сюйлеман бей, паша на Горна Джумая, но и този план е зачеркнат. Предложението на Сандански да се отвлече срещу откуп американската мисионерка Елън Стоун обаче се реализира и след тримесечни премеждия откупът от 14 500 турски лири е платен в Банско. Тази акция издига авторитета на Яне и скоро той става ръководител на Серско-Драмския революционен окръг, а под негово командване влизат всички чети от Мелник до Сяр и Драма.
Устремил се да завземе цялата власт във ВМОРО, той тръгва да разцепва организацията. За това допринасят убийството на Гоце Делчев в Баница и потушаването на Илинденското въстание през лятото и есента на 1903 г. Сандански заедно с Чернопеев, Тодор Паница, Димо Хаджидимов и други създава отделно крило в организацията. Еднолично завладял целия Серски революционен окръг, Яне
НАЛАГА НАСИЛСТВЕНО
на населението свои правила от името на ВМОРО. Започва се безмилостно събиране на непосилни данъци, тайни такси и налози, които отчита сам на себе си. Неизплащането им се наказва със смърт. Цяла Източна Македония потъва в терор, а разочарованието от Яне е повсеместно. Най-жестоки са убийствата в селата Скрижево, Зърневско и Просечен, Драмско.
В тези години започва тайното, но тясно сътрудничество на Сандански с турската власт. Отблагодаряват му се, като му се разрешава да изкупува легално тютюните на безценица от изтормозеното население и заедно с Паница да секат поголовно гората в Пирин планина. Предоставят му се още Мариконстинските минерални бани на безплатна и безсрочна “концесия”. Когато през 1908 г. младотурците извършват преврат и свалят своя султан, Яне Сандански ги подкрепя, като влиза със своята чета в Цариград на бял кон. Той вече е загърбил клетвата на ВМОРО, като агитира за автономна Македония в рамките на демократична Османска империя. В програмата си от 14 август 1908 г. санданистите дори предлагат “обща военна повинност за всички граждани без разлика на националност и религия” – иначе казано българските младежи от Македония да служат като аскери в Анадола. За турците той вече е
“БЕЗИМ ЯНЕ” (НАШ ЯНЕ) И САНДАН ПАША.
Устремил се да завземе цялата организация, Сандански организира и ръководи убийството на Борис Сарафов и Иван Гарванов в София. То е извършено от Тодор Паница на 28 ноември 1907 г. В спомените си Иван Михайлов пише, че Паница и Сандански са изведени от вече блокирана София лично с колата на фабриканта Иван Балабанов, собственик на фабриките в Кочериново, на който години наред са продавали крадения дървен материал”. Екзекуцията поставя началото на братоубийствената война във ВМОРО, която продължава над две десетилетия.
В двете Балкански войни Яне участва с чета от 400 комити в състава на 7-а Рилска дивизия. На бял кон влиза и в Солун, придружаван от принцовете Борис и Кирил.
Макар Сандански да е амнистиран официално от властите, ВМОРО не оттегля смъртната му присъда. Той е предусещал и в последните си дни казва на сестра си: „Аз съм обречен, кога да е, ще ме убият.
АЗ СЪМ УБИВАЛ И МЕН ЩЕ МЕ УБИЯТ
няма смисъл да се пазя”. На 20 април 1915 г. Сандански тръгва от Роженския манастир, където живее, за Неврокоп. По пътя преспива в родното си село Влахи, на другата вечер е в село Пирин. Сутринта на 22 април продължава сам, яхнал кобилата си, движи се без охрана. Засадата го чака в местността Блатата преди Папаз чаир. Нападателите са 7-8 души, въоръжени с пушки. Те са от районната неврокопска чета на ВМОРО, като един от тях го заобикаля в гръб и го застрелва. Смята се, че покушението е организирано от търговеца Стоян Филипов, който го е поканил на среща в Неврокоп, за да договарят изкупуване на тютюн, а за физически убиец се сочи Андон Качарков. Съдът обаче ги оправдава поради липса на доказателства
Яне Сандански е погребан на 25 април, на около 200 м. източно от Роженския манастир пред църквата „Св. Кирил и Методий”, построена през 1914 г. На погребението му пред Роженския манастир през април 1915 година Йонко Вапцаров поднася венец лично от цар Фердинанд.
След смъртта му Мелнишката общинска управа прави опис на имуществото му, оставено в Роженския манастир, където Яне Сандански живее в последните няколко години. Намерени и описани са: 30 тона мелнишко вино, 9 тона ракия, както и тютюн на бали, оценен на около 100 000 лева. Общо състоянието му в натура е оценено на около милион лева.
Be the first to leave a review.
