Ексклузивно в Топ Преса! Яне Сандански умира милионер

Планирал да отвлече княз Фердинанд за откуп, в късните му години турците го наричат Сандан паша

 Румен ЖЕРЕВ

Десетилетия наред Яне Сандански е представян от редица ис­ториографи като Пирин­ския орел или Демона на империята в национално­освободител­ните борби на българите в Македония. Но дали е из­цяло така? В последния четвърт век наяве изля­зоха редица спомени и документи на негови спод­вижници от ВМОРО, «за­порирани” до 1989 г., които дават съвсем друга пред­става за Ца­рот на Пирин. Всъщност

НЯМА ПО-СПОРНА ФИГУРА

в македон­ското осво­бодително движение от Яне Сандански.

Той е роден на 18 май 1872 г. в село Влахи в югозапад­ното подножие на Пирин. “Народност българин” пише в попското му кръщелно. Ос­новното училище и 2 класа от прогимназията учи в родното си село. След това със семей­ството си се преместват в Дупница, в новоосвободена България. След казармата се установява при вуйчо си Спас Харизанов, адвокат в Дупни­ца, който му намира работа като писар в съда, а после го урежда за директор на мест­ния затвор.

Лъкатушенията и завоите в идеологическата и револю­ционната дейност на Яне Сан­дански започват през 1895 г., когато се включва в много­людната чета от над 200 ко­мити на Върховния комитет. След няколко погроми над помашки села напуска “вър­ховистите” и се запознава с Никола Малешевски, Гьорче Петров, Димо Хаджидимов и Гоце Делчев, който го включ­ва във ВМОРО.

ПЪРВИЯТ КОНФЛИКТ

в който участва Яне, е за 800 пушки манлихери, които той е скрил като “върховист”, но когато преминава във Въ­трешната организация, пуш­ките остават под контрола на комитета. За да се набави оръжие за организацията, Сандански и Христо Чер­нопеев пред­лагат някол­ко варианта да извършат отвличане за откуп. На­лудничавата им идея да отвлекат княз Ферди­нанд на път за Рилския манастир през 1901 г. е отхвърле­на веднага от Гоце Дел­чев. После предлагат план да от­влекат сина на Сюйле­ман бей, паша на Гор­на Джумая, но и този план е зачеркнат. Предложението на Сандански да се отвлече срещу откуп американска­та мисионер­ка Елън Стоун обаче се реа­лизира и след тримесечни премеждия откупът от 14 500 турски лири е платен в Банско. Тази акция издига авторитета на Яне и скоро той става ръ­ководител на Серско-Драм­ския револю­ционен окръг, а под негово командване влизат всич­ки чети от Мелник до Сяр и Драма.

Устремил се да завземе цялата власт във ВМОРО, той тръгва да разцепва организацията. За това допринасят убийството на Гоце Делчев в Баница и потушаването на Илинден­ското въстание през лятото и есента на 1903 г. Сандански заедно с Чернопеев, Тодор Паница, Димо Хаджидимов и други създава отделно крило в организацията. Еднолично завладял целия Серски рево­люционен окръг, Яне

НАЛАГА НАСИЛСТВЕНО

на населението свои прави­ла от името на ВМОРО. Започ­ва се безмилостно събиране на непосилни данъци, тайни такси и налози, които отчита сам на себе си. Неизплащане­то им се наказва със смърт. Цяла Източна Македония по­тъва в терор, а разочарова­нието от Яне е повсеместно. Най-жестоки са убийствата в селата Скрижево, Зърневско и Просечен, Драмско.

В тези години започва тай­ното, но тясно сътрудничест­во на Сандански с турската власт. Отблагодаряват му се, като му се разрешава да из­купува легално тютюните на безценица от изтормозеното население и заедно с Паница да секат поголовно гората в Пирин планина. Предоставят му се още Мариконстинските минерални бани на безплатна и безсрочна “концесия”. Кога­то през 1908 г. младотурците извършват преврат и свалят своя султан, Яне Сандански ги подкрепя, като влиза със своята чета в Цариград на бял кон. Той вече е загърбил клет­вата на ВМОРО, като агитира за автономна Македония в рамките на демократична Османска империя. В програ­мата си от 14 август 1908 г. санданистите дори предлагат “обща военна повинност за всички граждани без разлика на националност и религия” – иначе казано българските младежи от Македония да служат като аскери в Анадо­ла. За турците той вече е

“БЕЗИМ ЯНЕ” (НАШ ЯНЕ) И САНДАН ПАША.

Устремил се да завземе ця­лата организация, Сандански организира и ръководи убий­ството на Борис Сарафов и Иван Гарванов в София. То е извършено от Тодор Паница на 28 ноември 1907 г. В спо­мените си Иван Михайлов пише, че Паница и Сандански са изведени от вече блокира­на София лично с колата на фабриканта Иван Балабанов, собственик на фабриките в Кочериново, на който години наред са продавали крадения дървен материал”. Екзеку­цията поставя началото на братоубийствената война във ВМОРО, която продължава над две десетилетия.

В двете Балкански войни Яне участва с чета от 400 ко­мити в със­тава на 7-а Рилска диви­зия. На бял кон влиза и в Солун, при­дружаван от принцовете Борис и Ки­рил.

Макар Сан­дански да е амнистиран официално от власти­те, ВМОРО не оттегля смъртната му присъда. Той е предусещал и в последните си дни казва на сестра си: „Аз съм обречен, кога да е, ще ме убият.

АЗ СЪМ УБИВАЛ И МЕН ЩЕ МЕ УБИЯТ

няма смисъл да се пазя”. На 20 април 1915 г. Сандан­ски тръгва от Роженския манастир, където живее, за Неврокоп. По пътя преспива в родното си село Влахи, на другата вечер е в село Пирин. Сутринта на 22 април продъл­жава сам, яхнал кобилата си, движи се без охрана. За­садата го чака в местността Блатата преди Папаз чаир. Нападателите са 7-8 души, въоръжени с пушки. Те са от районната неврокопска чета на ВМОРО, като един от тях го заобикаля в гръб и го застрелва. Смята се, че по­кушението е организирано от търговеца Стоян Филипов, който го е поканил на среща в Неврокоп, за да договарят изкупуване на тютюн, а за физически убиец се сочи Ан­дон Качарков. Съдът обаче ги оправдава поради липса на доказателства

Яне Сандански е погребан на 25 април, на око­ло 200 м. източно от Роженския манастир пред църквата „Св. Кирил и Методий”, построена през 1914 г. На погребението му пред Роженския манастир през април 1915 година Йонко Ва­пцаров поднася венец лично от цар Ферди­нанд.

След смъртта му Мелниш­ката общинска управа прави опис на имуществото му, оста­вено в Роженския манастир, където Яне Сандански живее в последните няколко години. Намерени и описани са: 30 тона мелнишко вино, 9 тона ракия, както и тютюн на бали, оценен на около 100 000 лева. Общо състоянието му в натура е оце­нено на около милион лева.