Убиец на двама македонски бизнесмени се крие 8 г. край яз. „Искър“ под чуждо име

49-годишният Атанас Божинов, който застреля с „Берета“ Трайчо Пренджови Панче Бобевски през 2003 г. в Сандански, замисля бягството си още преди да бъде осъден на 20 г. затвор

 Цели 8 г. успява да се укрие от правосъдието екзекуторът на двама македонски бизнес­мени, собственици на едно от най-големите предприятия за добив на мрамор в Югозапад­на България. Атанас Божинов изчезва дни преди 12 май 2008 г., когато Върховният ка­сационен съд потвърждава присъдата му – 20 г. затвор за убийството на Трайчо Прен­джов и Панче Бобевски (кои са те, виж долу б. р.).

Те са застреляни с пис­толет “Берета” около 20 ч в квартирата им на ул. “Васил Кънчев” в Сандански. Два дни по-късно е задържан тех­ният доверен човек и шеф на охраната на предприятието им “Илинденци-мрамор” Ата­нас Божинов, тогава на 35 г. Докато делото се движи по съдебните инстанции, той е пуснат от ареста и изчезва.

Обявен е за общодържавно и международно издирване с червена бюлетина от Интер­пол.

До 8 ноември 2016 г. от него няма и следа. Тогава барети от отряда за борба с тероризма атакуват луксоз­но имение до самия язовир “Искър” заради информация, че Атанас се укрива там. Теж­ковъоръжените служители на спецчастите се включват в задържането му, защото Атанас е въоръжен. Има не­законен “Макаров” със заглу­шител, зареден с патрон в це­вта, както и патрони за други оръжия.

В имението той живее 8 г. под друго име и с фалшива лична карта. Още през 2008 г. се хваща на работа в имота като пазач и работник. Освен че охранява, се занимава и с поддръжката на имението. Че поразява с лукс, се вижда от записите от задържането на убиеца, които МВР пусна в интернет страницата си.

49-годишният мъж не е на­пускал къщата, твърдят от полицията.

Той е роден в Сандански през 1967 г., но по адресна регистрация живее в с. Стру­мяни. През 1997 г. взема под аренда водоем в с. Илинден­ци. Покрай бизнеса си през 2001 г. се запознава първо с Панче Бобевски, а после и със съдружника му Трайчо Пренджов, които току- що са станали собственици на “Илинденци-мрамор”. Трима­та си допадат и често се виж­дат на обеди и вечери.

Сприятеляват се дотол­кова, че през 2002 г. Панче предлага на Атанас да запо­чне работа във фирмата. За­дачата му е да пази предпри­ятието от кражби. Всеки ден Атанас наблюдава какво се случва там, а после докладва на Панче.

Македонецът назначава във фирмата и брата на Ата­нас – Илия, който продава апартамента си в София и си купува къща в с. Струмяни.

До края на 2002 г. нищо не предвещава краха в отноше­нията на тримата. Напротив, Атанас е доверен човек, на­значен на поста шеф на охра­ната на предприятието.

Свидетел на отношенията им дори ги описва като “меж­ду баща и син”. Гардът е чест гост на семейни събирания с македонците.

Той хваща и много неред­ности във фирмата, които съвестно докладва на начал­ниците си. Те обаче не вземат насериозно констатациите му. Хармонията е пълна до декември 2002 г., когато вне­запно отношенията им охлад­няват. Панче Бобевски дори се замисля дали да поднови трудовите договори на братя­та Атанас и Илия. Причината – македонците са притеснени от отношението на Божинов към работниците и методите му на работа.

Така се стига до вечерта на 20 януари 2003 г., когато Атанас отива в къщата на шефовете си в Сандански. Той им предлага “да уредят един кредит”. Панче го от­рязва трос­нато, а охра­нителят иска обяснение. Тогава Панче се надига от дивана и се сопва: “На теб ли ще давам обяснение. Изчезвай, за да не ти се случат разни работи.”

Тримата се скарват, Ата­нас вади пис­толета си “Бе­рета” и от 40 см стреля в лицето на Панче и в главата на Трайчо. После изчезва, но след няколко ми­нути се връща, за да провери дали двамата са мъртви.

В следващите часове Ата­нас идва в София. Една от първите му задачи е да се преоблече – сменя дънките, блузата и коженото яке с ан­цуг.

Два дни по-късно е за­държан и доброволно дава спортния екип за изследване. По хастара на десния джоб е открита кръв от Трайчо, а по левия джоб на панталона – кръв от Панче.

Експерт обяснява, че зацап­ването се е получило от ръка, по която има сравнително малко количество кръв.

Атанас прави самопризна­ние. На 23 ануари 2003 г. той показ­ва и място­то, където е изхвърлил пистолета, но полицаите не го откриват.

Според съ­дебните пси­хиатри той е съобрази­телен, реши­телен и ком­бинативен. Преди това е разследван за кражба на телевизор и побой.

Три съдеб­ни инстанции потвържда­ват присъда­та му – 20 го­дини затвор. Според магистратите дожи­вотен затвор би бил твърде строго наказание. От мотиви­те им става ясно, че той може да се поправи и да осъзнае стореното и при по-леко на­казание. Атанас обаче духва, преди да чуе окончателното решение на съда.

В сряда той е бил откаран в приемното отделение на Цен­тралния софийски затвор.

ЕДИНИЯТ ОТ ЗАСТРЕЛЯНИ­ТЕ – БИВШ КМЕТ НА ВЕЛЕС И ЮГОСЛАВСКИ ДЕПУТАТ

След убийството на два­мата съсобственици наслед­ниците на Панче Бобевски поемат ръководството на фирмата “Илинденци-мра­мор”. Братята Горан и Дарко Бобевски са в Съвета на ди­ректорите на дружеството, което бе приватизирано през 2001 г. от фирма на Бобевски и българка. Тогава в него ра­ботеха средно 500 души на  три смени, които добиваха и преработваха мраморни блотри смени, които добиваха и кове от три кариери край с. Илинденци.­

По онова време най-голя­мото предприятие в реги­она за добив и обработка на мрамор работи предимно за износ в Македония, Гърция, Хърватска, Сърбия. С годи­ните обемът на работата на­малява и сега там се трудят около 40-50 човека.

Наследниците на Трайчо Пренджов, който е бил кмет на Велес от 1990 до 1996 г. и депутат в Югославския пар­ламент, са се отказали от частта си и вече нямат нищо общо с дружеството.

Само преди дни капита­лът на фирмата бе увеличен от 51 260 лв. на малко над 1 млн. лв. Новите 993 хил. ак­ции бяха записани на “Мармо консулт корп”, регистрирана в Панама, като непарична вноска. Това стана, след като “Илинденци-мрамор” се пре­върна в длъжник на панам­ската фирма по два договора – за цесия за 200 хил. евро и за вземане от 308 хил. евро. Като физически лица, участ­ващи пряко или косвено в дружеството, са записани Горан Бобевски и майка му Дафинка Страторска.

За м. г. дружеството регис­трира спад в добива на мра­морни блокове – 4566 кубика, спад в приходите от продаж­би, които са 821 хил. лв., и малка част от тях са от износ. Завършва счетоводната годи­на със 118 хил. лв. загуба.

През януари т.г. дружество­то получи концесия за 25 г. Според договора ще трябва да инвестира 700 000 лв., а очакваните концесионни пла­щания са за над 1,5 млн. лв. Малко след убийството Горан Бобевски дари скално-обли­цовъчни материали на общи­на Струмяни, където е фабри­ката, с които бе ремонтиран площадът.