Дафина Димитрова: Определено има завръщане към българския фолклор!

Дафина Димитрова e родена е на 5 октомври в град Радомир, дипломира с бакалавърска степен по специалността Педагогика на обучението в ЮЗУ „Неофит Рилски” – Благоевград, където завършва и допълнителна специалност Народно пеене. След това продължава обучението си в СУ „Св. Климент Охридски” в магистърската специалност „Музикални и компютърни технологии”. Два пъти е награждавана със сребърен медал на фестивала за народни песни и танци „Орфеево изворче” и „Орфеева дарба”. Има и бронзов медал от фестивала „Орфеево изворче” от участието си заедно с групата за професионалисти. По време на следването си е вземала участие като сътрудник и изпълнител в Международен младежки фестивал „ЕвроАрт” – Благоевград. Освен това е участвала и в научни изследвания на тема „Запазване на българския фолклор”, провеждани под ръководството на преподаватели от ЮЗУ  „Неофит Рилски”. През март 2013 е избрана на кастинг, организиран от Diapason Records, сред десетки други кандидати.

 Дафина, Вие сте родена в гр. Радомир, но родът ви е от Сърбия. Разкажете ни точно за семейната си история, откъде са вашите корени?

Да, аз съм родом от град Радомир, но моите корени не са точно от Сърбия, а от границата ни със Сърбия и по точно в близост до село Трекляно, което се намира в Западна България. Когато се подписва Ньойския договор, моите прабаба и дядо взимат най-необходимо и тръгват посока Радимир, защото  ги е било страх да не останат зад границите на България и всъщност там се заселват и създават своя нов дом. Това е от страната на майка ми. А от страната на моя баща неговите корени са от едно село в област Кюстедил. И така и едните, и другите отиват в града, за да търсят начин за препитание.

 Вие как започнахте всъщност да пеете фолклор? Семейно наследство или открит потенциал у вас в детска възраст?

Аз започнах да пея на по-късен етап от своя живот. Наследила съм обичта към музиката от своя покоен баща, който даваше всичко, за да пее и свири и да бъде между хората, така съм и аз – обичам да пея. На по-късен етап моите родители разбраха, че аз пея и така ме подкрепиха и започнах да ходя на уроци по солфеж и пеене. А след това започнах да ходя да пея по сватби, събори и всякакви празненства със своя баща.

Как подбирате репертоара си? Има ли фолклорна област, която ви е на сърце?

Нямам някакъв стереотип, по който избирам конкретната песен. Всички фолкорни области са хубави по свой начин. За момента записвам своите най-любими песни, които са ме докоснали с нещо – „Мари момиченце“, „Хранила мама, гледала“, „Мари, моме“, „Гиго, мамин Гиго“ и много други.

Цялото интервю четете в печатното издание на Топ Преса