Николай Слатински накара новата първа дама на България да си говори сама

Професорът изложи в няколко точки своите съвети към Десислава Генчева, която е жената до новия президент на България Румен Радев

„Да осъзнае, че тя е само и единствено съпруга на държавния глава и нищо друго! Няма институция ”Първа дама”. Да си даде сметка, че от 22 януари 2017 г. вече няма да бъде съпруга на генерал-майор Румен Радев. ..

Това казва проф. Николай Слатински, който знае много неща за президентството.

Ето и всичките му четири съвета:

„Няма да коментирам външния вид и досегашното поведение на съпругата на бъдещия ни президент. Жива и здрава да е! Наистина, нито възрастта ми го позволява, нито възпитанието, нито я знам, нито я познавам, нито имам желание, нито ми влиза в работата.

Далеч по-важни са ми следните четири неща, свързани с нея.

1. Да осъзнае, че тя е само и единствено съпруга на държавния глава и нищо друго!Няма институция „Първа дама“ у нас и затова не бива да се пъчи и пери, да си въобразява и надъхва, да се взема насериозно и да иска и другите да я вземат по същия начин – че е първа дама и нищо по-малко от това. Не бива и като (поне една) съпруга на бивш президент, да има официален мейл адрес firstlady@president.bg. Прекалено снобско и префърцунено ми звучи.

2. Да си даде сметка, че от 22 януари 2017 г. вече няма да бъде съпруга на генерал-майор Румен Радев, а съпруга на държавния глава и в това отношение може да е свободна да бъде автономна личност, но не бива да хвърля съмнителна сянка върху президента, за да не олекне той в очите на народа си – думи, жестове, дрехи, действия – така или иначе ще се пречупват през призмата на публичната оценка и това изисква от нея бързо да се качи на ниво, което отговаря на съпругата на държавния глава и да не кара обществото ни да се срамува заради нея, пък ако може – нека да й се радва, а защо да не помечтаем – и да се гордее с нея.

3. Да не заема като други свои предшественички цял половин и даже почти цял един етаж в президентството, нагъчкан със сътруднички и сътрудници, направо отделна мини-администрация, издържана заради кефовете и комплексите й от българския данъкоплатец; да не превръща НСО в Нещо-Създадено-да я Обслужва; да не гледа с пълно безразличие или даже с презрение заради обикновеността им сътрудниците и служителите в президентството; да не измисля поводи да изпъкне по света и у нас само заради начесването на егото си и да не се стреми да бъде самостоятелен, почти властови (поне в президентството, ако не и повече) център на влиянието и вниманието.

4.  Да не заема като други свои предшественички цял половин и даже почти цял един етаж в президентството (а конфликтите на интереси винаги са сиамски близнаци с прокорупционните нагласи) чрез създаване докато е съпруга на действащия президент на собствена фондация (на която всеки уважаващ себе си бизнесмен, независимо дали лично нея я уважава) не може да откаже поне една симпатична и не пренебрежимо малка вноска; както и на разни само на пръв поглед благородно замислени центрове под нейна егида, на нуждаещи се от финансов одит клубове, с които да е пряко ангажирана; на дългосрочни панкултурни процеси, които ще увяхнат след нея; на масови или просто творчески – но на повърхността, само на повърхността – фестивали и всякакви други инициативи като многодневни нищо-неправения с други умиращи от скука подобни „първи дами“, за които всички такива начинания отново и отново ще плащат клетият български данъкоплатец или страхуващият се да откаже материална подкрепа непрекъснато и без това рекетиран от всички властови посоки клет български бизнесмен…“