ИСТОРИЯТА НА ЕДИН СТРАНСТВАЩ АНГЛИЧАНИН

В днешно време транспортът е доста развит, но въпреки това се срещат стопаджии, и то дори от Англия в България. Пътувайки с колата си на път от Гоце Делчев за Смолян, на пътя е застанал мъж на средна възраст с дълга коса брада и очила, видимо изтощен от жегата, стои и маха с ръка. Като отзивчив човек реших да спра и да го кача. При спирането пролича радостното и щастливо трепване на стопаджията. Качвайки се в колата, разбираме, че този човек е от Англия и пътува от Централна Европа към Истанбул. Трудно се разбирахме, защото ние не знаем бъкел от английския, ама добре, че човекът знаеше малко български.
Стана ни странно това, че е влязъл при Видин в България и пътува през Гоце Делчев в посока към Девин, Смолян, Кърджали на път за Истанбул. Защо този човек не върви напряко през централна България и магистралите, а върви по този заобиколен път?
Няма да скрия, че ми стана много приятно, щом този човек започна да обяснява защо пътува през този маршрут. Човекът каза, че са му обяснили, че Родопите са по-сигурно място за стопаджии като него и е добре да мине оттам и че в Родопите хората са по-отзивчиви и по-лесно би спрял кола, за да пътува. Човекът заобяснява как са го подминавали коли от Видин до Монтана, оттам до София и как в София попаднал на някакъв от Сатовча и го докарал дотам въпреки многото багаж в колата си. Сподели и с нас очарованието си от факта, че сме го взели. С приповдигнат тон той говореше на трудно разбираем български, че тази част на България наистина е населена от мили хора, които дори в Европа не се срещат.
Не можете да си представите какво чувство изпитваш, когато виждаш искрена благодарност на човек от западноевропейската цивилизация, как човекът се е впечатлил от родопчани и как се е оказало вярно това, което са му казали за населението на Родопите. Това си е повод за гордост на родопчани въпреки приказките на всякакви малоумници за това, че в Родопите дремели терористични клетки, фундаменталистки елементи и какви ли не още измислици, вероятно породени от завист, че родопчани имат дух и човешки ценности, върху които крепят живота си въпреки мизерията, в която ги вкарва безхаберието и безразличието на властта в България.