Защо ОМО-Илинден не трябва да съществува?!
-
- ноември 12, 2016
Оспорената организация е регистрирана като политическа партия с решение № 48 от 12 февруари 1999 г. по ф. д. № 12802/98 на Софийския градски съд (ДВ, бр. 16 от 23 февруари 1999 г.). Към молбата за вписване по чл. 9 ЗПП е приложен устав, който е приет от учредително събрание на 28 февруари 1998 г. в гр. Гоце Делчев. „ОМО – Илинден“ – ПИРИН не е оригинална организация, която се появява за първи път. Тя има свой предшественик и е негов продължител. На 18 април 1990 г. на основата на няколко нелегално съществуващи организации (НМО „Илинден“ – гр. Петрич, и др.) е учредена Обединена македонска организация „Илинден“ (ОМО „Илинден“) като сдружение с нестопанска цел със седалище Благоевград. Благоевградският окръжен съд по ф. д. № 5/90 отказва регистрацията. Приема, че „целите на организацията и средствата за постигането им са насочени срещу единството на нацията, преследват създаването на национална и етническа вражда, изградени са на антибългарска основа и засягат независимостта на България“. Отказът е потвърден от Върховния съд – решения № Ф-307/90 на I г. о. и № 36/91 на петчленен състав. Макар с отказана регистрация, организацията действа незаконно и развива дейност, нейни дейци имат публични изяви, включително в чужбина. От 1994 г. в организацията настъпва разцепление. Оформя се група (клон), която се назовава ОМО „Илинден“ – Демократично действие.
Тя се обявява за по-умерена от крайните екстремисти, но продължава борбата за „македонско малцинство“ и за разрешаването на „македонския въпрос“ (пр. № 6 – МВР). Уставът й предвижда за символи „червено знаме с шестнадесетолъчевата македонска звезда“, която по това време е национален символ на друга държава, и за химн – песента „Народе македонски“.
В нея членуват повечето от сегашните ръководители на „ОМО – Илинден“ – ПИРИН начело с Иван Сингартийски, тогава ръководител на групата, а сега – председател на партията. За осъществяването на целите си получава средства от чужбина по незаконен път (разписка от 1 октомври 1994 г.).
Друга формация след разцеплението е ОМО „Илинден“ – Благоевград, с ръководител Кирил Иванов. Той е от учредителите от 1990 г., един от лидерите на организацията след учредяването и понастоящем в ръководството на оспорената партия.
Двете формации, ОМО „Илинден“ с ръководител Иван Сингартийски и ОМО „Илинден“ с ръководител Кирил Иванов, се обединяват и след неуспех да впишат в Благоевградския окръжен съд сдружение успяват в София да регистрират организацията под формата на политическа партия. Така се стига до образуването и регистрацията на „ОМО – Илинден“ – ПИРИН. Доводът, основан на твърдението за връзка и приемственост между регистрираната политическа партия и нерегистрираното сдружение от 1990 г., съдът приема за основателен и доказан. Аргументите за това са няколко. Първо, двете организации са с едно и също наименование. Колкото до прибавката ПИРИН към наименованието на партията, тя представлява абревиатура на обяснението за преобразуването в партия и каква е тя. Целта е да се подчертае, че се касае до партия, развиваща своята дейност в определена част от територията на Република България. С цел да се постигне съкращението „ПИРИН“ е включено посочване на част от целите на организацията, чиито букви съединени дават думата Пирин. Второ, едни и същи лица са ръководители и членове и в едната, и в другата организация. Нещо повече. Лидерите на „ОМО – Илинден“ – ПИРИН са участвали още в нелегалния конгрес на ОМО „Илинден“ на 2 август 1990 г. край село Ощава. Най-сетне, самият председател на оспорената партия Иван Сингартийски признава тези обстоятелства.
В интервю, дадено на 20 октомври 1999 г. за в. „Нова Македония“, той посочва участието им и в предишните местни избори (1995 г.), като изрично заявява:
„ТОГАВА БЯХМЕ ПЕТИМА СЪВЕТНИЦИ – ОТ ОМО „ИЛИНДЕН“, НО НЕЛЕГАЛНО“.
Използвали са друга партия. Преди това интервю, непосредствено след регистрацията, в интервю пред в. „24 часа“ на 17 февруари 1999 г. на въпрос за международните връзки Иван Сингартийски, като отговаря, че поддържат тесни връзки с „Вино жито“ от Гърция, подчертава: „На втората ни конференция през 1995 г. в село Мусомище имаше двама техни представители.“ Оттук се вижда, че и самият председател на „ОМО – Илинден“ – ПИРИН не я третира като нова организация, а като друга форма в сегашния етап на ОМО „Илинден“. Това изтъква и друг ръководител на партията – Атанас Киряков, в интервю, поместено във в. „Нова Македония“ от 16 октомври 1999 г. Във връзка с местните избори изрично посочва, че след деветгодишната нелегална активност на македонските организации под името ОМО „Илинден“ за пръв път ще участват като регистрирана партия, която „обединява етничните македонци от Пиринска Македония“. При тези данни да се поддържа, че оспорената партия не е свързана и няма нищо общо с ОМО „Илинден“, е очевидно неприемливо.
Затова, когато преценява съобразността с Конституцията на „ОМО – Илинден“ – ПИРИН, Конституционният съд трябва да държи сметка и за дейността на нейния предшественик ОМО „Илинден“. III. По чл. 11, ал. 4 от Конституцията В Република България няма обособен македонски етнос. Поради това съдът не намира данни и основания да приеме, че със създаването на тази организация е нарушен чл. 11, ал. 4 от Конституцията и забраната в него да се образуват политически партии на етническа основа. От друга страна, тогава може да се твърди, че една партия е на етническа основа, когато нейният устав не допуска в нея да членуват лица, спадащи към други етноси. Както се вижда от чл. 8 на устава в „ОМО – Илинден“ – ПИРИН могат да членуват всички граждани на Република България. IV. По чл. 44, ал. 2 от Конституцията Както през нелегалния период, така и след учредяването на процесната партия дейността на организацията се характеризира от прояви, които попадат в кръга на забраните по чл. 44, ал. 2 от Конституцията. В този ред на мисли трябва да се посочи на първо място проведеният от ОМО „Илинден“ на 20 април 1991 г. събор в Роженския манастир. На него се приема декларация, в която се иска за Пиринския край: даване статут на пълна културна, стопанска и политическа автономия; изтегляне на българските войски, наричани „окупационни“; разпускане всички български политически партии и организации; македонска православна църква, независима от българската църква, и пр.
По случай „979 г. (29 юли 1014 г.) от ослепяването на 15 000 Самуилови войници“ и „90 години от Илинденското въстание – Крушевска република“ на 1 август 1993 г. е организирано поклонение – събор в местността Самуилова крепост. В издадения позив е отпечатана карта на Македония, включваща територии от България (Пиринския край) и Гърция, а в средата – шестнадесетолъчевата македонска звезда. За 82-годишнината от Балканската война вестник „Скорнуване“, орган на ОМО „Илинден“, отпечатва и разпространява карта на Македония също с териториите от България и Гърция.
(Продължава в следващия брой на вестник „Градът“!)
Be the first to leave a review.
