Защо ОМО-Илинден не трябва да съществува?!

Оспорената организация е регистрирана като полити­ческа партия с решение № 48 от 12 февруари 1999 г. по ф. д. № 12802/98 на Софий­ския градски съд (ДВ, бр. 16 от 23 февруари 1999 г.). Към молбата за вписване по чл. 9 ЗПП е приложен устав, който е приет от учредител­но събрание на 28 февруа­ри 1998 г. в гр. Гоце Делчев. „ОМО – Илинден“ – ПИРИН не е оригинална организация, която се появява за първи път. Тя има свой предшест­веник и е негов продължител. На 18 април 1990 г. на осно­вата на няколко нелегално съществуващи организации (НМО „Илинден“ – гр. Петрич, и др.) е учредена Обедине­на македонска организация „Илинден“ (ОМО „Илинден“) като сдружение с нестопан­ска цел със седалище Бла­гоевград. Благоевградски­ят окръжен съд по ф. д. № 5/90 отказва регистрацията. Приема, че „целите на орга­низацията и средствата за постигането им са насочени срещу единството на нация­та, преследват създаването на национална и етническа вражда, изградени са на ан­тибългарска основа и зася­гат независимостта на Бълга­рия“. Отказът е потвърден от Върховния съд – решения № Ф-307/90 на I г. о. и № 36/91 на петчленен състав. Макар с отказана регистрация, орга­низацията действа незакон­но и развива дейност, нейни дейци имат публични изяви, включително в чужбина. От 1994 г. в организацията на­стъпва разцепление. Оформя се група (клон), която се назо­вава ОМО „Илинден“ – Демо­кратично действие.

Тя се обявява за по-умере­на от крайните екстремисти, но продължава борбата за „македонско малцинство“ и за разрешаването на „маке­донския въпрос“ (пр. № 6 – МВР). Уставът й предвижда за символи „червено знаме с шестнадесетолъчевата маке­донска звезда“, която по това време е национален символ на друга държава, и за химн – песента „Народе македон­ски“.

В нея членуват повечето от сегашните ръководители на „ОМО – Илинден“ – ПИРИН на­чело с Иван Сингартийски, то­гава ръководител на групата, а сега – председател на парти­ята. За осъществяването на целите си получава средства от чужбина по незаконен път (разписка от 1 октомври 1994 г.).

Друга формация след раз­цеплението е ОМО „Илинден“ – Благоевград, с ръководител Кирил Иванов. Той е от учре­дителите от 1990 г., един от лидерите на организация­та след учредяването и по­настоящем в ръководството на оспорената партия.

Двете формации, ОМО „Илинден“ с ръководител Иван Сингартийски и ОМО „Илинден“ с ръководител Ки­рил Иванов, се обединяват и след неуспех да впишат в Благоевградския окръжен съд сдружение успяват в Со­фия да регистрират организа­цията под формата на поли­тическа партия. Така се стига до образуването и регистра­цията на „ОМО – Илинден“ – ПИРИН. Доводът, основан на твърдението за връзка и приемственост между ре­гистрираната политическа партия и нерегистрираното сдружение от 1990 г., съдът приема за основателен и до­казан. Аргументите за това са няколко. Първо, двете ор­ганизации са с едно и също наименование. Колкото до прибавката ПИРИН към наи­менованието на партията, тя представлява абревиатура на обяснението за преобра­зуването в партия и каква е тя. Целта е да се подчертае, че се касае до партия, разви­ваща своята дейност в опре­делена част от територията на Република България. С цел да се постигне съкраще­нието „ПИРИН“ е включено посочване на част от целите на организацията, чиито бук­ви съединени дават думата Пирин. Второ, едни и същи лица са ръководители и чле­нове и в едната, и в другата организация. Нещо повече. Лидерите на „ОМО – Илинден“ – ПИРИН са участвали още в нелегалния конгрес на ОМО „Илинден“ на 2 август 1990 г. край село Ощава. Най-сетне, самият председател на оспорената партия Иван Сингартийски признава тези обстоятелства.

В интервю, дадено на 20 октомври 1999 г. за в. „Нова Македония“, той посочва участието им и в предишните местни избори (1995 г.), като изрично заявява:

„ТОГАВА БЯХМЕ ПЕТИМА СЪВЕТНИЦИ – ОТ ОМО „ИЛИН­ДЕН“, НО НЕЛЕГАЛНО“.

Използвали са друга пар­тия. Преди това интервю, не­посредствено след регистра­цията, в интервю пред в. „24 часа“ на 17 февруари 1999 г. на въпрос за международни­те връзки Иван Сингартий­ски, като отговаря, че под­държат тесни връзки с „Вино жито“ от Гърция, подчертава: „На втората ни конференция през 1995 г. в село Мусомище имаше двама техни предста­вители.“ Оттук се вижда, че и самият председател на „ОМО – Илинден“ – ПИРИН не я тре­тира като нова организация, а като друга форма в сегашния етап на ОМО „Илинден“. Това изтъква и друг ръководител на партията – Атанас Киряков, в интервю, поместено във в. „Нова Македония“ от 16 ок­томври 1999 г. Във връзка с местните избори изрично посочва, че след деветгодиш­ната нелегална активност на македонските организации под името ОМО „Илинден“ за пръв път ще участват като регистрирана партия, която „обединява етничните ма­кедонци от Пиринска Маке­дония“. При тези данни да се поддържа, че оспорената партия не е свързана и няма нищо общо с ОМО „Илинден“, е очевидно неприемливо.

Затова, когато преценява съобразността с Конститу­цията на „ОМО – Илинден“ – ПИРИН, Конституционният съд трябва да държи смет­ка и за дейността на нейния предшественик ОМО „Илин­ден“. III. По чл. 11, ал. 4 от Конституцията В Република България няма обособен ма­кедонски етнос. Поради това съдът не намира данни и ос­нования да приеме, че със създаването на тази органи­зация е нарушен чл. 11, ал. 4 от Конституцията и забрана­та в него да се образуват по­литически партии на етниче­ска основа. От друга страна, тогава може да се твърди, че една партия е на етниче­ска основа, когато нейният устав не допуска в нея да членуват лица, спадащи към други етноси. Както се виж­да от чл. 8 на устава в „ОМО – Илинден“ – ПИРИН могат да членуват всички граждани на Република България. IV. По чл. 44, ал. 2 от Конститу­цията Както през нелегалния период, така и след учредя­ването на процесната партия дейността на организацията се характеризира от прояви, които попадат в кръга на забраните по чл. 44, ал. 2 от Конституцията. В този ред на мисли трябва да се посочи на първо място проведеният от ОМО „Илинден“ на 20 ап­рил 1991 г. събор в Роженс­кия манастир. На него се приема декларация, в която се иска за Пиринския край: даване статут на пълна кул­турна, стопанска и политиче­ска автономия; изтегляне на българските войски, нарича­ни „окупационни“; разпуска­не всички български полити­чески партии и организации; македонска православна църква, независима от бъл­гарската църква, и пр.

По случай „979 г. (29 юли 1014 г.) от ослепяването на 15 000 Самуилови войници“ и „90 години от Илинденското въстание – Крушевска репу­блика“ на 1 август 1993 г. е ор­ганизирано поклонение – съ­бор в местността Самуилова крепост. В издадения позив е отпечатана карта на Македо­ния, включваща територии от България (Пиринския край) и Гърция, а в средата – шестна­десетолъчевата македонска звезда. За 82-годишнината от Балканската война вестник „Скорнуване“, орган на ОМО „Илинден“, отпечатва и раз­пространява карта на Маке­дония също с териториите от България и Гърция.

(Продължава в следващия брой на вестник „Градът“!)