Села със странни имена в Югозападна България
-
- ноември 7, 2016
Откъде идват имената на Вракуповица и Гореме?
Ерол ЕМИЛОВ
Вракуповица и Гореме – така се казват две от селата в община Струмяни, за които почти никой не е чувал. Намират се в планински район, което ги прави по-трудно достъпни.
Но какво се крие зад имената им? Легендата разказва, че името на Вракуповица идва от първия заселник в населеното място Вракуп (или в някои източници Прекуп).
„Името на селото идва от някаква стара легенда, в която първия човек, който се заселил тук е бил Вракуп или Прекуп“, разказва кметския наместник Васка Митрева.
Тя допълва, че във Вракуповица живеят дванайсет души. В книгата „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол през 1878 година е записано, че през 1873 година в селото е имало двайсет и седем семейства и общи деветдесет души. Четирима доброволци от същото населено място пък са взели участие в Македоно-Одринското опълчение през 1912 година.
Васка Митрева е родом от съседното село Гореме и освен, че управлява Вракуповица, е кмет и на родното си село. Разказва, че през годините населеното място е имало различни имена. Било и Гореми, било и Горелина. За първи път тези две имена се споменават в османски източници през 1611-1617 година.
„То се намира в Малешевска планина. Има условия за туризъм. Доста къщи са обновени, даже и в момента идват хора, които да правят реставрации на жилищата си“, обясни Митрева. По думите й, вече има хора от Кресна, които искат да си купят къщи в Гореме, за да прекарват почивките си там. Пътят към селото е проходим, така че всеки, който иска да го посети, може да го направи.
То се слави с Горемския боб. Той се прави на стара печка на дърва.
„По-различен е от останалите. Прави се с печени чушки. По принцип бобът става по-хубав на дърва“, споделя кметския наместник на Гореме.
Според историческите сведения, през 19 век основният поминък на населението са говедовъдството и земеделието. Отглеждали са се овце, кози, свине, царевица, ръж, ечемик. По това време е построена и църквата „Свети Димитър“, която е паметник на културата.
В „„Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“ се споменава, че през 1873 в Гореме живеят 82 семейства и 220 души. По-късно в труда си „Македония. Етнография и статистика“ Васил Кънчов пише, че в селото живеят 800 души християни.
По време на Кресненско – Разложкото въстание там е сформирана местна чета, начело със Стоян Янчов. В Гореме заработва и един от първите комитети на Тайната македоно-одринска революционна организация (ТМОРО). Новината за Солунската афера от 1901 година сварва Гоце Делчев именно там.
Година по-късно избухва Горноджумайското въстание. Селото е един от главните въстанически центрове в Петричко. Водач на въстаниците е учителят Стоян Стаменов. Той е начело на местната чета, която по време на въстанието през 1902 води тежък бой с турска войска близо до селото. В навечерието на Илинденско-Преображенското въстание 1903 година четата е разбита от турците.
„През 1905 година в селото живеят 976 души българи – екзархисти“, пише в статистиката си „La Macédoine et sa Population Chrétienne“ секретарят на Българската екзархия Димитър Мишев.
По време на Балканската война през Гореме преминава Седмата Рилска дивизия, предвождана от Александър Ханджийски и Атанас Цветков.
В селото се провежда и събор, посветен на Горемското въстание от 1902-1903 година. Tой се състои на 24 септември.
Be the first to leave a review.
