Човек се чувства силен там, където се е родил
Цветелина Узунова е популярен журналист и консултант по медийни и публични комуникации. Родена е в гр. Гоце Делчев. Още като гимназистка работи в местния радиовъзел, мечтаейки за журналистическата професия. Завършва ПГ „Яне Сандански”, след това е приета в СУ „Св. Климент Охридски”, във Факултета по журналистика. Тя е първият дипломиран журналист в бившия Благоевградски окръг. Специализира в Лондон и Прага. В продължение на 10 години е водеща на новините „По света и у нас” в БНТ, а преди това, още като студентка, заедно с Александър Авджиев води в продължение на една година съботното предаване „Добро утро”. В мандата на Цар Симеон II като премиер оглавява Правителствената информационна служба, а след това създава своя фирма за публични и медийни комуникации и реклама – VIPART. От близо 2 години е издател и главен редактор на списанието на успелите жени в България – Business Woman Magazine, което се чете от елита – жени с влияние в обществото, също и от президента, премиера, министрите, депутати, хора от деловите среди, общественици.
Специално за читателите на „Топ Преса” тя разказва за спомените си от родния град и за новите си проекти.
Какво най-напред излиза в съзнанието Ви, когато чуете името на град Гоце Делчев?
Много спомени, естествено. И то хубави – за родния дом на главната улица, за родителите ми, за уроците по пиано в читалището и концертите с групата „Пламъчета алени”, за прекрасните вечери на беседката в градската градина с китари и приятели. Разбира се изплуват и много случки, емоции със съучениците от Второ основно училище, незабравимия 8в клас, спомени от гимназията, учителите, първата любов…Какво ли не. Имах невероятно богато детство и юношество.
Поддържате ли връзка със съучениците си, имате ли приятели тук?
Да, разбира се. Въпреки, че си идвам веднъж-два пъти в годината, поддържам чудесни отношения и със съученици, и с една невероятна приятелска компания, каквато трудно се създава в София. Затова я ценя много. Тук се зареждам с любовта на приятелите, с чистия въздух, с мисълта за хубавите години, които преживях в града и каквито, надявам се, ще има още.
Вие сте си мечтала за професията на журналист още от дете, помагала сте в местната радиоточка. Какво ви накара да изберете тази професия?
Да, още като ученичка пращах дописки за събития в гимназията до тогавашния всекидневник в района „Пиринско дело”, до детското вестниче „Септемврийче”. Случи се така, че можах да поработя известно време заедно с невероятния човек Георги Гавалюгов, царство му небесно, в местния радиовъзел. Довери ми се да правя сама младежко предаване, поздравителни концерти… Той именно ми даде първите уроци по радио. Впоследствие професионалната ми кариера започна пак от радио- от БНР и предаването „ 12 +3”. Мога да кажа, че радиото е първата ми професионална страст.
Телевизията се появи по-късно. Избрах тази професия след голямо колебание между нея и пеенето. Много исках да кандидатствам в консерваторията, в естрадния отдел. Но журналистиката надделя, за което не съжалявам. Музиката остана като хоби. Ще ви споделя, че когато водих „По света и у нас” , а и „Добро утро” преди това, толкова хора от града ми се обаждаха, спираха ме като си идвах, да ми кажат колко се гордеят с мен. Това ми даваше много сила и самочувствие. Радвах се, че съгражданите имат повод за гордост, заради моята работа.
Ако има млади хора от града, които искат да тръгнат по същия път, какво ще ги посъветвате?
Знаете ли, аз много обичам да преподавам на млади колеги. В офиса винаги имам стажанти. И двамата ми родители бяха отлични педагози, вероятно нещо съм наследила от тях. С удоволствие споделям опита си. А за съвет- трудно е да дам една формула за успех в нашия занаят. Всеки човек си има съдба, има си път. Но задължителното условие е да четат много- книги, вестници, биографии на велики личности, речи на световни политици…Всичко това помага в професията.Разбира се, държа изключително на чистия и правилен български език. Това е закон. Не може да си в тази професия и да правиш правописни грешки или да нямаш добро перо, както се казва, да нямаш хубав стил на изразяване. Всичко това се постига с много четене и писане. Аз имах късмета да ми преподават отлични учители по български език – като започнем от г-жа Добрева в първите класове – майката на Николай Добрев, до г-жа Иванова в гимназията. След това много научих от журналистите в „12+3“. Да боравиш със словото е огромно удоволствие, но и немалка отговорност.
А как преминахте от журналистиката към PR-а и политиката?
Ще ви споделя нещо, което знаят само най-близките ми хора. Когато през пролетта на 2001г. Цар Симеон II ми предложи да стана негов прессекретар, поисках му 2 дни срок и веднага си дойдох в града, за да помисля. Тук взех решението –на родна почва. Човек се чувства по-спокоен там, където се е родил и израснал. Всичко тук ти дава сила. Поех това предизвикателство- да изоставя огромната слава от екрана на БНТ и сигурната работа и да започна като прессекретар, да се занимавам с политически PR. 10 години в новините не са малко. Чувствах, че нямам какво повече да дам на БНТ и на зрителите. В телевизията бях всичко- и репортер, и отговорен редактор, и най-вече водещ. Човек трябва да се развива, да търси нови предизвикателства. В политиката видях именно това. От друга страна, страшно ме привлече идеята да работя за имиджа на България, още повече с човек като Царя- една историческа личност с авторитет в цял свят. Смятам, че и днес има още много какво да се направи, за да ни възприемат чужденците като нормална държава и нация.
Разкажете ни някоя интересна случка със Симеон II
Имам много интересни истории, свързани с работата ми с Царя. Някой ден, ако имам време и вдъхновение, може да ги опиша в книга. Но мисля, че за вашите читатели ще е интересно нещо друго. По време на първото му посещение в нашия град през 2001г., кметът му подари комплект чанове, закачени на една поставка от ковано желязо. Много красив сувенир. Оттогава до днес чановете стоят в предверието на приемната в двореца „Врана“. Виждам ги всеки път като ходя при Царя и много им се радвам.За да са на такова видно място, значи, че Негово Величество много ги е харесал.
С какво се занимавате в момента, кои са новите Ви проекти?
Имам фирма за публични комуникации и реклама. Работя с различни компании, общини, отделни личности, институции, продължавам да помагам и на Царя. Най-новият ми проект е вече на година и половина. Това е списанието на успелите жени в България Business Woman Magazine. То се утвърди вече като авторитетна медия сред политическия и бизнес елит у нас. Ще отворя една скоба само да кажа, че не пропускам брой, в който да не сложа материал за нещо интересно от нашия край. Мисля, че така съдействам за доброто име на града. Неотдавна създахоме и Общество на деловите жени, на което съм председател. Това е неправителствена организация, която работи за утвърждаване статута на жените на високи позиции от различни сфери на обществено-политическия живот. Интересът е голям, в момента набираме членове и се надявам дами и от Гоце Делчев да ме потърсят и да се включат. В контакт съм с лидерите на сходни организации в Гърция, Македония, Сърбия и Румъния. В процес сме на подготовка на една Балканска конференция.
Не се ли блазните да се върнете в политиката?
Аз не съм преставала да се занимавам с политика и след мандата ми като пресдиректор в МС. С моя екип сме работили с различни партии по определени проекти, с отделни политици, кметове. Не съм партиен член и това ми дава свободата да избирам клиенти и от политическия спектър. Разбира се, има партии, с които по никакъв начин не бих партнирала, заради ценностни и идейни противоречия. Дано не прозвучи нескромно, но у нас не са много хората с такава биография –с опит и в журналистиката, и във висшата държавна администрация. Така че това ме прави търсен консултант. Що се отнася до връщане в политиката- не знам, някой ден може да се замисля и за този вариант. Ако реша, че PR-ът вече не е предизвикателство и ако съм убедена, че бих могла да дам нещо повече на обществото в една такава роля. В момента професията на политиците е силно девалвирала. Има нужда от нови, качествени хора, с нов морал и ценности, които наистина да са всеотдайни и да работят за страната. Вярвам, че това време идва. Признаците са налице.
Какво ще пожелаете на нашите читатели?
Да са живи и здрави и да работят за добрата слава на Града!
Be the first to leave a review.