Доби Рабаджиева – от Годлево до златото на азерите
-
- ноември 2, 2016
Ралица ВАСИЛЕВА
Шампионска титла на Азербайджан прибави към вече богатата си за един едва 21-годишен спортист волейболната ни звезда Добриана Рабаджиева.
Това е една чудесна отплата на Доби, която заради волейбола остана без абитуриентски бал през 2010 година. Докато връстниците й се потяха на дансинга, тя оставяше сърцето си на на игралното поле в Португалия, където националките участваха в квалификация за европейското първенство.
КОЯ Е ДОБРИАНА РАБАДЖИЕВА?
Тя е родена на 14 юни 1991 година в Годлево, Разлог. Семейството й е запалено по спорта, в миналото баща й е практикувал различни спортове и гледа с професионално око мачовете, докато майка й се съсредоточава предимно върху собственото си „съкровище“.
Семейството е опората на Рабаджиева. Брат й Стойчо, който е с 3 лета по-голям, до миналата година се е занимавал професионално с волейбол. Двамата заедно заминават за София, за да играят в ЦСКА. Брат й на няколко пъти сменя клубната си принадлежност, докато Добриана остава 6 години в армейския клуб. Преминава през всички възрастови групи – пионери, младша, старша и естествено жени. Интересното е, че е ставала шампионка навсякъде, а през сезон 2008/09, едва на 17 години, завоюва златните медали с девойките младша и старша възраст, с жените и за капак печели и Купата на България отново с женския отбор.
Доби от малка е свикнала да мери сили с големите „какички“ и успява да се наложи и в основния състав в конкуренцията на опитни състезателки. Освен с призовите места периодът в ЦСКА за младата волейболна надежда е и времето на незабравимите спомени, истински приятелства и безгрижни моменти.
Особено близки отношения тя запазва с тогавашния си треньор – Атанас Лазаров, с когото и досега си общува редовно. Работила е и с други треньори, които са оставили ярък отпечатък в нейното професионално израстване. След „Големият шлем“ през клубния сезон с ЦСКА, успехите се пренасят на национално ниво.Доби никога няма да забрави световното в Мексико
Доби е част от младежкия представителен отбор, който печели Балканиадата за девойки в Турция и заема 4-то място на Световното първенство в Мексико. Невероятен успех за нашата страна, който остава в историята и в паметта на всички момичета и треньорски екип. И за младата волейболистка случилото се в далечно Мексико е нещо, което няма да забрави никога. Оттам има прекрасни спомени със своите съотборнички, като Елица Василева, Цветелина Николова, Нора Богданова, Виктория Григорова и други. Не забравя и своите треньори тогава- Стоян Гунчев, Иван Петков и кондиционният специалист Стойко Цонов, с помощта на когото целият отбор се е чувствал отлично подготвен технически и физически през целия турнир.
След страхотната 2009 година следва и
НЕПРИЯТНАТА КОНТУЗИЯ В КОЛЯНОТО,
която я изважда от строя за 4 месеца. Точно тогава на хоризонта се появява бивщият национален селекционер Драган Нешич, който й предлага голяма опора в тежкия момент. Драган не само я вика в националния отбор през 2009/10 година, но той е и човекът, който я изкушава с примамливото предложение да играе в Италия. Така през следващия сезон Доби защитава цветовете на италианския волейболен отбор Спес (Конелиано), където сръбският специалист е старши-треньор.
В чужбина Доби не се чувства сама благодарение на Нешич и съпругата му Нели Маринова, която е една от най-известните ни разпределителки от близкото минало.
Драган и Нели я гледат като собствено дете. Благодарността й към тях е огромна, уважението дълбоко, и за нея те са хора с големи сърца, за които винаги ще има място и в нейното. Перспективната волейболистка не остава в Италия, въпреки добрата игра, която показва през сезона. Защото неочаквано пристига уникалната оферта от силния азербейджански отбор Рабита – Баку.
В първия момент реакцията е била негативна, заради малкият шанс да играе в присъствието на волейболни звезди като Наташа Осмокрович, Наталия Мамадова, Кимбърли Глас. Но 30 минути по-късно 21-годишна волейболистка вече е размислила и има подписан договор с клуба. Изкушението да се учи от най-добрите надделява над всичко друго. Изборът поне засега не я предава – Доби е на почетната стълбичка със своя Рабита на Световното отборно първенство в Доха, където тя и нейните съотборнички печелят ценното отличие. Чувството да е на световния връх е по-силно от колебанията относно направения избор. Друг безценен факт е комуникацията с истинските професионалистки, които тя намира сред съотборничките си, някои от които са с 15 години по големи от нея. Съветите, които получава от тях, остават в съзнанието й и само заради тях си заслужава престоя в далечно Баку.
За самата държава не може да говори много, кратко и недостатъчно е времето, в което може да се разкарва из града и да попива от непознатата култура. Защото там хората са различни от европейците, религията и бита им ги различава като начин на мислене и поведение. Не може да ги опише като неприятни и лоши, напротив, според нея даже са добри, но възпитанието не им позволява да показват открито чувствата си. За нея и досега е странен фактът, как само мъже посещават волейболни мачове, как там всяка кола може да се превърне в такси, как средната класа сред населението липсва и има хора с безумно много пари и такива от другата крайност – мизерно бедни. За голяма нейна утеха брат й, с който са неразделни, е неотлъчно до нея и е несъмнено нейната най-голяма опора в момента. За миг не си представя да е сама в Баку, и не може да намери думи да изрази огромната благодарност, която изпитва към брат си, който наистина прави един истински жест за нея. За радост и на двамата, Стойчо успява да намери начин да запълни пълноценно пребиваването в Баку – от началото на сезона той е един от помощник- треньорите на отбора. С него дели новите перспективи, които й се откриват в момента, вниманието към отбора от страна на фенове и доброжелатели е голямо. Известността на волейболния Рабита в момента е на почит, особено след турнира в Доха. Самото посрещане на летището и в града е било блясково и тържествено, като че ли целият град е бил покрит с цветя в тяхна чест.Еуфорията в Баку от спечелването на световното злато е била огромна
Емоции в живота на Добриана със сигурност не липсват. Ще има и тепърва бъдещи професионални успехи. За своите скромни 21 години вече е спечелила доста трофеи. Естествено неимоверното й желание е и с България да спечели нещо значимо, тъй като националният отбор е едно от нейните работни места за следващите години. Вярата й в отбора и треньора е голяма, особено след последните мачове, в които проблеснаха доста позитивни сигнали. В чисто емоционален план Доби е щастлива, защото има до себе си любим човек вече 3 години.
СЛЕД КЛУБНИТЕ УСПЕХИ, ДОБИ МЕЧТАЕ ЗА НЕЩО ЗНАЧИМО С НАЦИОНАЛНИЯ ОТБОР
За никого вече не е тайна връзката й с неин колега, волейболистът Николай Учиков, който прави много силен сезон със своя италиански клуб от А2- Молфета.
Въпреки голямото разстояние, което ги разделя, любовта им е истинска и чувствата са дори още по-силни отпреди. Доби притежава и едно уникално приятелство с нейната съотборничка в националния отбор Емилия Николова, която е нейният доверен човек сред волейболистките. С нея се чувства самата себе си и при всеки удобен момент са заедно. Обичат се като сестри и за нея тя е вече част от нейното семейство. Разстоянието само подсилва любовта между Добриана и Николай.
Be the first to leave a review.
