Доби Рабаджиева – от Годлево до златото на азерите

Ралица ВАСИЛЕВА

Шампионска титла на Азербайджан при­бави към вече богатата си за един едва 21-го­дишен спортист во­лейболната ни звезда Добриана Рабаджиева.

Това е една чудесна отплата на Доби, която заради волейбола остана без абитури­ентски бал през 2010 година. Докато връстниците й се по­тяха на дансинга, тя оставяше сърцето си на на игралното поле в Португалия, където на­ционалките участваха в квали­фикация за европейското пър­венство.

КОЯ Е ДОБРИАНА РАБАДЖИЕВА?

Тя е родена на 14 юни 1991 година в Годлево, Разлог. Се­мейството й е запалено по спорта, в миналото баща й е практикувал различни спор­тове и гледа с професионално око мачовете, докато майка й се съсредоточава предимно върху собственото си „съкро­вище“.

Семейството е опората на Рабаджиева. Брат й Стойчо, който е с 3 лета по-голям, до миналата година се е занима­вал професионално с волей­бол. Двамата заедно замина­ват за София, за да играят в ЦСКА. Брат й на няколко пъти сменя клубната си принадлеж­ност, докато Добриана остава 6 години в армейския клуб. Преминава през всички въз­растови групи – пионери, млад­ша, старша и естествено жени. Интересното е, че е ставала шампионка навсякъде, а през сезон 2008/09, едва на 17 годи­ни, завоюва златните медали с девойките младша и старша възраст, с жените и за капак печели и Купата на България отново с женския отбор.

Доби от малка е свикнала да мери сили с големите „какич­ки“ и успява да се наложи и в основния състав в конкурен­цията на опитни състезателки. Освен с призовите места пе­риодът в ЦСКА за младата во­лейболна надежда е и времето на незабравимите спомени, ис­тински приятелства и безгриж­ни моменти.

Особено близки отношения тя запазва с тогавашния си треньор – Атанас Лазаров, с когото и досега си общува ре­довно. Работила е и с други треньори, които са оставили ярък отпечатък в нейното про­фесионално из­растване. След „Големият шлем“ през клубния сезон с ЦСКА, успехите се пренасят на национално ниво.Доби никога няма да забрави световното в Мексико

Доби е част от мла­дежкия представителен отбор, който печели Бал­каниадата за девойки в Турция и заема 4-то място на Световното първен­ство в Мексико. Неве­роятен успех за нашата страна, който остава в историята и в паметта на всички момичета и треньорски екип. И за младата волейболистка случилото се в далечно Мексико е нещо, което няма да забрави никога. От­там има прекрасни спомени със своите съотборнички, като Елица Василева, Цветелина Николова, Нора Богданова, Виктория Григорова и други. Не забравя и своите треньо­ри тогава- Стоян Гунчев, Иван Петков и кондиционният спе­циалист Стойко Цонов, с помо­щта на когото целият отбор се е чувствал отлично подготвен технически и физически през целия турнир.

След страхотната 2009 годи­на следва и

НЕПРИЯТНАТА КОНТУЗИЯ В КОЛЯ­НОТО,

която я изважда от строя за 4 месеца. Точно тогава на хо­ризонта се появява бивщият национален селекционер Дра­ган Нешич, който й предлага го­ляма опора в тежкия момент. Драган не само я вика в нацио­налния отбор през 2009/10 го­дина, но той е и човекът, който я изкушава с примамливото предложение да играе в Ита­лия. Така през следващия се­зон Доби защитава цветовете на италианския волейболен от­бор Спес (Конелиано), където сръбският специалист е стар­ши-треньор.

В чужбина Доби не се чувства сама благодарение на Нешич и съпругата му Нели Маринова, която е една от най-известните ни разпределителки от близко­то минало.

Драган и Нели я гледат като собствено дете. Благодарност­та й към тях е огромна, уваже­нието дълбоко, и за нея те са хора с големи сърца, за които винаги ще има място и в ней­ното. Перспективната волей­болистка не остава в Италия, въпреки добрата игра, която показва през сезона. Защото неочаквано пристига уникал­ната оферта от силния азербей­джански отбор Рабита – Баку.

В първия момент реакцията е била негативна, заради мал­кият шанс да играе в присъст­вието на волейболни звезди като Наташа Осмокрович, На­талия Мама­дова, Ким­бърли Глас. Но 30 мину­ти по-късно 21-годишна волейбо­листка вече е размисли­ла и има подписан договор с клуба. Из­кушението да се учи от най-добрите надделява над всичко друго. Избо­рът поне засега не я предава – Доби е на почетната стъл­бичка със своя Рабита на Све­товното отборно първенство в Доха, където тя и нейните съотборнички печелят ценно­то отличие. Чувството да е на световния връх е по-силно от колебанията относно направе­ния избор. Друг безценен факт е комуникацията с истинските професионалистки, които тя намира сред съотборничките си, някои от които са с 15 годи­ни по големи от нея. Съветите, които получава от тях, остават в съзнанието й и само заради тях си заслужава престоя в да­лечно Баку.

За самата държава не може да говори много, кратко и не­достатъчно е времето, в което може да се разкар­ва из града и да по­пива от непо­знатата култу­ра. За­щото там хората са раз­лични от евро­пейци­те, ре­лигията и бита им ги различава като начин на мислене и поведение. Не може да ги опише като неприятни и лоши, напротив, според нея даже са добри, но възпитание­то не им позволява да показ­ват открито чувствата си. За нея и досега е странен фактът, как само мъже посещават во­лейболни мачове, как там вся­ка кола може да се превърне в такси, как средната класа сред населението липсва и има хора с безумно много пари и такива от другата крайност – мизерно бедни. За голяма нейна утеха брат й, с който са нераздел­ни, е неотлъчно до нея и е не­съмнено нейната най-голяма опора в момента. За миг не си представя да е сама в Баку, и не може да намери думи да из­рази огромната благодарност, която изпитва към брат си, който наистина прави един ис­тински жест за нея. За радост и на двамата, Стойчо успява да намери начин да запълни пъл­ноценно пребиваването в Баку – от началото на сезона той е един от помощник- треньорите на отбора. С него дели новите перспективи, които й се откри­ват в момента, вниманието към отбора от страна на фено­ве и доброжелатели е голямо. Известността на волейболния Рабита в момента е на почит, особено след турнира в Доха. Самото посрещане на летище­то и в града е било блясково и тържествено, като че ли цели­ят град е бил покрит с цветя в тяхна чест.Еуфорията в Баку от спечелването на световното злато е била огромна

Емоции в живота на Добри­ана със сигурност не липсват. Ще има и тепърва бъдещи про­фесионални успехи. За своите скромни 21 години вече е спе­челила доста трофеи. Естест­вено неимоверното й желание е и с България да спечели нещо значимо, тъй като национал­ният отбор е едно от нейните работни места за следващите години. Вярата й в отбора и тре­ньора е голяма, особено след последните мачове, в които проблеснаха доста позитивни сигнали. В чисто емоционален план Доби е щастлива, защото има до себе си любим човек вече 3 години.

СЛЕД КЛУБНИТЕ УСПЕХИ, ДОБИ МЕЧТАЕ ЗА НЕЩО ЗНАЧИМО С НАЦИОНАЛ­НИЯ ОТБОР

За никого вече не е тайна връзката й с неин колега, волей­болистът Николай Учиков, който прави много силен сезон със своя италиански клуб от А2- Молфета.

Въпреки голямо­то разстояние, което ги разделя, любовта им е истинска и чувствата са дори още по-силни отпреди. Доби притежава и едно уни­кално приятелство с нейната съотборничка в националния отбор Емилия Николова, която е нейният доверен човек сред волейболистките. С нея се чувства самата себе си и при всеки удобен момент са заед­но. Обичат се като сестри и за нея тя е вече част от нейното семейство. Разстоянието само подсилва любовта между До­бриана и Николай.