Вангел Стойчев, учителят на район Подгорие: Когато е трябвало, е имало и бой за превъзпитание на учениците
-
- октомври 20, 2016
Валентин ГЕРЧЕВ
– Г-н Стойчев, разбрах, че идвате тук в община Петрич, за да си платите храната за месеца, така ли е ?
– Да.
– Колко Ви е пенсията ?
– Към 300 лв. Ами слушайте сега, ако не плащам лекарства близо 80 лв., си покривам разходите.
– Тези пари достатъчни ли са за труда Ви като учител?
– По принцип не можем да кажем, че за труда, който сме положили в продължение на 40 години, тази пенсия е достойна. Но мисля, че е достатъчна.
– Сам ли си я ядете, или?
– Сам. Съпругата ми е починала отдавна, синът ми също.
– А как се справяте сам човек в това жестоко време на финансова криза?
– Старая се да се справям. Живея в моята си къща в Петрич. Но в една стая. Имам снаха и внуци. Но те отделно си имат сметка. И живеят отделно. Иначе се чувствам, че имам семейство. Обграден съм от вниманието на внуците и на снахата.
– Вие бяхте и директор на училището на петричкото село Яворница. Разкажете !
– Аз съм бил само една година директор на училището в село Яворница. Иначе съм бил учител – 15 години в основното училище „Кочо Мавродиев“. Там бях начален учител. 1970 година в училище „К. Мавродиев“ постъпих като учител. През 1985 година се върнах пак в училището на село Яворница. Защото ми се предлагаха по-добри условия, от 100 лв. възнаграждение. Там даваха повече за учителите там, които работят. А това имаше значение за мен.
– Как оценявате от дистанцията на времето днешното образование?
– Как да ви кажа! Учуден съм от някой новости, които може би аз не ги приемам. Защото в системата на образованието, в миналото имаше много положителни неща. В обучението и във възпитанието. Учителите тогава се ползваха с уважение. Най-вече от родителите. Дисциплината на учениците бе на високо ниво. Учителят се чувстваше като учител в класа.
– А сега?
– Сега, по сведения на колеги, с които поддържам връзка, казват, че е коренно различно. Ученикът се чувства напълно свободен. Даже някои по време на час проявяват недисциплинираност, чувстват се свободни, когато искат, влизат в час, когато искат, си излизат. Нещо, което аз не мога да го приема.
– В такъв случай кой трябва да промени тези условия?
– Условията трябва да ги промени администрацията. Просто да дадат право на учителите, свободно да си вършат работата си. И, когато учениците нарушават правилника, съответно те да бъдат респектирани. По педагогически начин.
– А вие как сте възпитавали? Имало ли е физически контрол? Като бой например?
– Вижте какво, не е било изключено! Но съм възпитавал с убеждението ученикът да разбере, че първо трябва да спазва реда в училище.
Be the first to leave a review.
