Топ Преса „Прескоментар“: Опазваме ли историческите ни паметници?
-
- октомври 12, 2016
Милен ИВАНОВ, От рубриката „Стани автор“
За пореден път се убеждавам, че българският народ не цени историята и не може да опази историческите си паметници. Десетки места, чието предназначение е да „разказват“ за славните български герои са превърнати в бунища, а отговорните органи стоят безучастни.
Едно от тях е лобното място на видния революционер Яне Сандански в местността „Попови ливади“. Въпреки че беше почиствано неколкократно от ученици от Сандански и фенове на „Левски“ то отново тъне в кал и мръсотия. Превърнало се е и в крайпътна тоалетна.
Това не е нещо, което можем да подминем с лека ръка и да кажем „Е, голяма работа“! За някои може да е на пръв поглед незначително, но показва голяма част от чертите на нашия манталитет, на нашето отношение към хората, без които България нямаше да е това, което е в момента – свободна и демократична държава.
И тук е редно да се попита: „Кой позволи това да се случи“? И изобщо има ли кой да контролира тези действия? Защото по този начин ние загърбваме историята си, а както са казали по-мъдри от нас хора „Народ, който не помни миналото си, е осъден да го преживее отново“.
Нека се замислим дали можем да преживеем всичко това, което са преживели нашите прадеди преди да решим да оскверним поредния исторически паметник. Историята учи. Нейните уроци са по-важни от всички знания, които ни дава училището. Редно е да помним подвизите на предците си и да се учим от техните грешки. Не трябва с лека ръка да подминаваме всичко това, което те са сторили за бъдещите поколения.
Нека да не се превръщаме в стадо, което само руши, вместо да съгражда. Защото ще живеем така, както ние си го направим. Ако искаме да живеем в кочина, може да си я направим, но ако желанието ни е друго – нека да се помъчим заедно да го постигнем. Но за това е необходимо най-напред да променим мисленето си. От там ще дойде и промяната на начина ни на живот.
В момента правим точно обратното. Рушим напосоки, но порив за съграждане нямаме. За това призовавам: „Като не можем да градим, то поне да не разрушаваме вече направеното“.
А институциите е добре да се събудят от дълбокия сън и да се вземат в ръце. Необходим е контрол. Защото в противен случай някои хора ще продължават да се мислят за „недосегаеми“ и ще продължават да потъпкват историята ни. Никой нормално мислещ човек не трябва да го позволява.
Нови правила, контрол и нова народопсихология. Само това ще ни спаси, мили братя и сестри!
Be the first to leave a review.
