Семейство от Добрич издирва гроба на свой родственик, български войник, погребан в Петрич през 1944 г.

Семейство от Добрич издирва гроба на свой родственик, български войник, погребан в Петрич през 1944 г. Това каза в интервю Недка Георгиева. През септември 1944 година на фронта край Струмица при отблъскването на немско нападение загива добруджанецът Димитър Георгиев Христов, боец от 17-та пехотна дивизия, 48-ми пехотен полк. Родом е от балчишкото село Захари Стояново, където и до ден днешен по-възрастните хора го помнят, заяви Недка Георгиева.
По спомени на съпругата и дъщерята на редник Христов през 70-те години на миналия век в Петрич е имало военно гробище, където те са поднасяли цветя на гроба своя баща и съпруг. Това лято Недка Георгиева и съпругът й при свое пътуване в югозападна България решават да посетят това военно гробище и да положат цветя на гроба на своя родственик. Оказва се, че такова място вече не съществува, разказа Недка Георгиева. По думите й всичко е потънало в бурени, няма надгробия и единственото добре поддържано място наоколо е участък, където са погребани немски войни, надгробията съществуват и всичко се поддържа по силата на споразумение между Община Петрич и немската страна. След проведени разговори с представители на общината в Петрич възниква идеята на съществувалото преди години военно гробище да бъде изградена костница и да бъде поставена паметна плоча. Малко по-късно остава идеята само за паметна плоча, посочи Недка Георгиева. В този контекст тя коментира: „Писах до Държавен военно-исторически архив. Получих смъртния акт на нашия дядо първо. Второ в продължение на две седмици търсих в техния архив по интернет и намерих 84 човека, които са загинали 1944 година и са погребани в Петрич. Сред тях има още двама добруджанци. И за мен това е едно огромно доказателство. После пътувахме и до Велико Търново. От Държавен военен архив там също ми изпратиха списъци,
за проверка на сладкарница „Чинара“, която е с 312 кв. м застроена площ от административната сграда. На четири етажа, масивна конструкция, находяща се в гр. Сандански, УПИ І, кв. 39, описана в Акт за държавна собственост №2055/08. 04. 2009г. и Акт за поправка на акт за държавна собственост №2085/08. 06. 2009г.
ПРЕСКОМЕНТАР:
Г-н Борисов, този обект държавна собственост е също незаконно продаден, но в играта е бившия съдия Илия Янев и всичко се покрива… Този град – Сандански – продължава да се ръководи от него, чрез неговите протежета в общината. Време е някой да се намеси! Къде се скрива областния управител г-н Бисер Михайлов? Именно той и неговата чета подчинени трябва незабавно да коригират случващото се. Въпросът е къде и защо се скатават!? Проверката си тече, а медиите шумят по въпроса. Но само с шумене не става. Ако ставаше, сега нашата мила България щеше да е цвете. Тази изключително пошла сделка в гр. Сандански трябва да бъде разкрита пред Вас и пред народа, за да се спре мутренската власт в града.в които са описани единични гробове, но няма карта на гробището. Сега се боря точно да докажа, защото разговаряхме с Г-н Димитър Бръчков, кмет на Петрич. Той лично ми се обади и ме подкрепи за идеята и каза, че ще бъде направено нещо. Най-малкото, което е, една костница в памет на тези загинали български войници от различни краища на България. Ще бъдат поставени също паметна плоча, кръст за храброст. Но явно им се вижда прекалено много за костницата и в един момент ми се обадиха и ми казаха, зам.-кметът, който е, Г-жа Попова: по-добре да направим една паметна плоча, да не губим време. А аз да им изпратя имената на 84-те имена на загиналите войници. Което мисля, че не е удачно. Беше ни обяснено, че е минала давността, но мисля, че това не са обикновени гробове. Те са на българи, които са дали своя живот за България“.
Недка Георгиева допълни, че се е консултирала също с адвокат, срещнала се е и е разговаряла и с Иво Антонов, който е директор на Дирекция „Социална политика“ към Министерство на отбраната, която отговаря за военните паметници. По думите й той също подкрепя идеята за военно гробище там, тъй като според военните архиви на мястото са погребани 84-ма български войници, сред и трима добруджанци.