Успелите възпитаници на Американския университет в Благоевград – Яна Янева: От корпоративните продажби към обучението по медитация

 Силвия СТОЯНОВА

Тайландците казват, че на всеки друг език трябва да обясниш думата „сабай“ на поне две страници. За нас, чужденците, накратко тя оп­исва умението да си спокоен, да се наслаждаваш на живо­та, да си в сегашния момент и да се чувстваш наистина щастлив – фактори-предпос­тавки в живота на човек да нахлуе каквото и да било ху­баво нещо.

От няколко години Яна Янева е в „сабай“ – буквално и метафорично. Срещаме я в магазина й за съвременни бижута на софийската улица „Неофит Рилски“ Sabai – име, което тя избира категорично след двуседмичен престой в азиатската държава. Стои зад стъклената витрина, седнала на мек стол с теф­тер пред себе си. Облечена в черна рокля, със спусна­та кестенява коса, изпъква контрастно на варосаните в бяло стени, по които нежно са окачени десетки бижута и фотографии. Една улична котка е полузаспала на въ­трешните стълби в малкото помещение, намерила уют и топлина сред произведени­ята на някои от най-добрите български бижутери. Тук са работите на Армавени Стоя­нова, Николай Сърдъмов, Яна Танковска, Нева Бални­кова, Антоанета Рамджул­ска, Виктор Павлов, Марие­та Ценова и др. – пръстени, колиета, гривни и обеци от сребро и месинг, кожа, позла­тени елементи, изящни мини предмети за дома.

Тридесет и четири годиш­ната собственичка на мага­зина също е намерила своя покой тук. След години фо­кус в окото на стреса и лу­тане без себе си, тя избира да живее по собствения си ритъм, нужди и естетика, без да се състезава с чужди оч­аквания, като се отдаде на каузата да подкрепя българ­ските съвременни автори на бижута, предоставяйки им място за продажба и да пъ­тува по света като учител по медитация.

КАК СЕ НАПУСКА ДО­БРА РАБОТА

Яна завършва Аме­риканския универ­ситет в Благоевград и гонейки американ­ска мечта да полу­чиш хубава позиция в голяма корпорация, бързо попада в реди­ците й. Кандидатства само на едно място – Procter&Gamble, където веднага бива назначена на рабо­та, за да остане в от­дел „Продажби“ през следващите пет години. Раз­казва, че в първите години пътува усилено из България – постоянно е зад волана, в магазини и в срещи с клиен­ти, изготвя маркетинг плано­ве, „листва“ нови продукти и ги позиционира в магазини­те, организира кампании. Ра­боти с някои от най-големите марки и техните огромни обороти, като заедно с маща­ба нараства и отговорността й. И въпреки че научава нови неща, започва да се усеща притисната.

„Станах много демотивира­на и мениджърите започна­ха да се дразнят. Аз пък не успявах да намеря никакъв смисъл от това, което върша. Някак си много безсмислено ми се струваше да убежда­вам някого да вземе някакъв продукт и да изготвя кампа­ния, която нямаше никакво значение. Сблъсквах се и с много агресия, защото пове­дението на големите клиенти е именно такова, те трябва да си вземат своето. Постоянно бях в дълги срещи, в които трябва да увещаваш няко­го в нещо, в което всъщност ти не вярваш“. Споделя, че в следствие на служебните си ангажименти губи и връзка с повечето си приятели. Така в един момент през 2011 г., след пет години работа в корпорация, Яна решава да си тръгне,

БЕЗ АБСОЛЮТНО НИКАКВА ИДЕЯ КАКВО ЩЕ ПРАВИ СЪС СЕБЕ СИ

Докато разказва, тонът й е спокоен, а очите зареяни в отсрещния тротоар. Говори за отдавна отминал живот, с малко детайли, като част от необходим път за извървя­ване. Да, но не всеки би мо­гъл да бъде като нея – да си позволи да напусне работа, без да е силно притеснен за финансовото си състояние, дори и за два – три месеца поемане на въздух.

„Според мен тук важните теми са две – едната е свър­зана с избора – да решиш какво за теб е важно в твоя живот и да заживееш в ба­ланс с ценностите си. Това не се свежда до въпроса какво може да си позволиш и какво не, а до изборът, че малкото е повече и осъзнато да търсиш по-простия начин на живот Ето, аз избрах, че не искам да получавам голя­ма корпоративна заплата и да развивам кариера, която щеше да ми даде много пове­че финансови възможности, защото сега има дни, в които не знаеш дали ще имаш пари дори и за най-елементарните неща, но чувството на баланс и вътрешен мир са безценни. Втората тема е нагласата – тя е свързана с това да знаеш кои хора и неща са ти важни и да споделяш пространство­то с твоята общност.“

ПРОМЯНАТА Е НАЙ-ПОСТОЯННО­ТО НЕЩО

По това вре­ме Яна е съ­собственик на ресторант с вече бившия си съпруг и цялото семей­ство смята, че ще се занима­ва с него. Оказ­ва се, че и тези очаквания не се оправдават. „Просто изпад­нах в някаква летаргия, в която бях ден да дойде, друг да мине и така около година и половина.“

Междувременно започва да се занимава с йога – за­палва я близка нейна прия­телка холандка, инструктор по йога, която живее в Бъл­гария. Тогава случайно, ро­вейки се в интернет, намира онлайн курс за медитация в рамките на 42 дни и започва да я практикува всеки ден. „Някак си курсът успя да ми даде онова собствено прос­транство, в което можех да намеря отдавна изгубената връзка със себе си; прос­транството, в което си наис­тина себе си и започваш да се опознаваш и разбираш по-добре“, обяснява тя. След като завършва курса, е пока­нена от организаторите му на тридневен ритрийт – курс по медитация в Белгия. Във вре­мето на провеждането му ме­дитацията е по четири пъти на ден, придружени с лекции на теми като „Какво е умът?“, „Как да пуснеш нещата“, „Как да нямаш очаквания“.

Яна силно се впечатлява, особено от нейния сегашен учител и неговата лекция „Си­лата на навиците в нашия жи­вот“. „Установих, че най-мал­ките и простите неща, които правим, дават отражение на големите и ако не можеш да се справиш с малките, няма да успееш и с големите. Не си бях давала сметка, че 4-5 аларми, които си нагласях всяка сутрин и отлагането да стана навреме ме кара­ше да отлагам всичко оста­нало. Разбрах, че в живота си тогава съм се пуснала по течението и се чувствах обез­силена и изгубена– нямах креативност, сила и мотива­ция да направя каквото и да било, в следствие от изстис­кването на корпоративния свят и модела, който беше създаден – че да си успешен, трябва да имаш кариера, да получаваш висока заплата, иначе не ставаш. Така прак­тиката по медитация отвори мисленето ми и най-вече ми даде увереност, че имам си­лата да правя каквото искам, тук и сега, стига да реша. Възстанових връзката с мо­ето истинско и осъзнато Аз“

В края на 2012 г. младата жена се връща в България, за да се сгромоляса посте­пенно и останалата част от живота й – неразбирането поради разминаване в очак­ванията с нейния съпруг се задълбочава и те се разде­лят. По същото време един от най-близките им приятели умира от рак. Отново замина­ва за ритрийт, този път за две седмици в Тайланд и когато се връща, вече няма нищо – нито апартамент, нито ра­бота, нито съпруг. Преди да тръгне обаче съвсем слу­чайно вижда съобщение във „Фейсбук“ от собствениците на помещение на магазин, че го напускат. „А от известно време се оглеждах за прос­транство, защото исках да направя нещо. Какво – ня­мах никаква идея. Видях обя­вата, отидох веднага и казах на собственичката – искам да го взема. Имаше много голям интерес, но аз успях да дойда първа. Тогава нямах никакви пари и се обадих на приятел, който ми даде заем. Дадох го целия за депозит за наема и заминах за Тайланд.“

В азиатската държава пре­живяването е още по-сил­но – 20 човека затворени и изолирани на тропически остров медитират по четири пъти на ден, насочвани от монаси, които им помагат да разберат какво търсят, да зададат правилните въпро­си и да приемат и разберат чувствата и емоциите си. Повечето хора минават през силно емоционални етапи – на сълзи и щастие, защото от душата им извират и излизат наяве всякакви подтиснати чувства и модели. „Тогава финално аз успях да „изчис­тя стъклата на очилата си“ и да видя ясно и реших, че ако следвам моите ценнос­ти и моя път, винаги ще съм успешна, независимо какво правя. Успях да се отърва от цялото това напрежение да следваш очакванията на някого или да изпълняваш очакванията на обществото, а да следваш себе си“, споде­ля Яна.

ВЗЕМАШ ЛИ ТОЗИ ПРЪСТЕН

Там, в Тайланд, тя вече е сигурна какво ще е името на бъдещия й магазин с вече изчистена концепция – за съвременни бижута. Идеята по-скоро се появява в резул­тат от личната й страст като потребител на накити през последните години, с чиито автори вече са станали при­ятели. „Винаги съм се въз­хищавала колко талантливи хора има в България, колко красиви неща създават те и съм оставала учудена, че са по-познати в чужбина, откол­кото у нас. Това беше моти­вацията ми тогава.“

Яна иска да създаде място, което не е тип галерия, от чи­ято стерилност и огромни ви­трини посетителите се стряс­кат, а да е по-отпускащо, меко. Моли архитект Пламен Тодоров от студио Zoom да й помогне с оформянето на пространството и в края на май 2013 г. то отваря врати. Така вече три години и поло­вина. „Казват, че първите три години са най-критичните за бизнеса, ние успяхме да ги прескочим. Но това за мен не е и бизнес, а кауза – да скъсиш дистанцията между артистите и хората. Неверо­ятно е усещането да видиш как хора, неподозиращи за магазина, го виждат и му се радват. Щастлива съм от клиентите в магазина си, които припознават изкуство­то и красивото.“

Яна споделя, че въпреки радостта от новия бизнес, къща и живот, през първата година от началото й е много трудно. „Винаги една промя­на е стресираща и човек не се чувства комфортно. Към ден днешен се опитвам да има колкото се може повече промяна в живота ми, защо­то стигнах до извода, че да си извън зоната на комфорт е много по-комфортно. Така отваряш мирогледа си, раз­бирането за околното, нау­чаваш се и откриваш повече неща и се научаваш да не се страхуваш.“

Сега освен с магазина, тя се занимава и с преподава­не на медитация, след като е обучена да стане инструк­тор от тайланските монаси в общността й. От три години не е спирала да пътува по света, за да е ментор и ин­структор.

„Според мен медитацията е много просто нещо. Ние всички медитираме по един или друг начин. На всички ни се е случвало понякога, когато имаме проблеми и си блъскаме главата да наме­рим решение, а не можем, да решим да си легнем и когато станем на другия ден, да виж­даме по-ясно и намираме ре­шение. Ето я медитацията – да спреш за момент. Защото ние никога не спираме. Моят учител казва, че това, което се случва в нашето ежедне­вие, наподобява чаша с вода – ако си представим, че има­ме проблеми в работа или във връзката, че дори някой ни е засякъл на пътя, ние все­ки път добавяме мастило в тази чаша. Така водата в нея става все по-мътна и по-мът­на и не можем да виждаме ясно. И тъй като не успяваме да се справим с мастилото във водата, то започва да се върти все повече и повече с всеки изминал ден – с нат­рупването на повече стрес и напрежение. Единственото нещо, което трябва да на­правим, е, просто да оставим чашата спокойна, за да може мастилото ще се утаи по дъ­ното. По време на медитация се случва точно това – оста­вяш ума да се концентрира само в една точка и мисъл за едно продължително време, като оставяме водовъртежа от мисли да се утаи.“

Питам Яна как се е проме­нила след избора да следва собственото си темпо? „Ста­нах много по-търпелива и по-внимателна към себе си. Също по-толерантна и раз­бираща хората около мен. Започнах да не се ядосвам за дребни неща и да прие­мам промяната, която е неиз­бежни за всеки един от нас. Просто

ДОПУСКАШ ЖИВОТА, ТАКЪВ КАКЪВТО Е

Забавяш, не бързаш излиш­но, защото както казва един приятел – ние сме свикнали да издигаме в култ времето, но и всички имаме 24 часа и избор как да протекат те.“

Винаги мисли дали занима­нията й се отразяват добре на средата, в която живее. Около шест месеца от година пътува. Когато е в София, ра­боти в Sabai, прекарва време със семейството си, с което е много близка, с приятелите си, ходи на планина и море, медитира. Обича да остава вкъщи сама.

„Забелязвала съм, че много хора ги е страх да останат сами, все едно ще чуят нещо, което не искат“, вметва. В чужбина винаги след ангажиментите й ос­тава няколко дни. Ако това може да се нарече туризъм, то той протича по различен начин – Яна винаги прекар­ва време с местните хора и да прави това, което и те правят, да разбере макси­мално повече за културата им. „В Тайланд ми се смеят, че съм видяла много малко неща, защото като ми харе­са някъде, оставам. Често срещам хора в Далечния Изток, които обикалят десет държави за две седмици, което аз не разбирам, пред­почитам да узная повече за определено място. Опозна­ването на друга култура ни прави много по-толерантни към другите, но и към нас. След толкова години пъту­ване сред различни култури, вече съм убедена, че всичко е едно, произлизаме от един и същ източник.“

По обученията си среща най-различни хора от света – от шефове в големи кор­порации през музиканти, професори по криминоло­гия, психолози, най-различни хора… Водещото чувство при всички тях е неудовлетворе­ността и постоянното търсе­не в живота.

„ТИ ЗНАЕШ, ЧЕ НЕЩО НЕ Е НА­РЕД, НО НЕ ЗНАЕШ КАКВО Е

Хората търсят отговори. А те винаги са в тях, но те имат нужда да им покажеш пътя и да ги увериш, че могат да ги намерят. Имат нужда да им покажеш как да помълчат, за да могат да чуят.“

Според Яна светът се е про­менил драстично и съвремен­ният свят е пълен с техноло­гии, които вземат голяма част от ежедневието ни и посто­янно ни разсейват. „Трудно в днешния живот да можеш да живееш в сегашния момент. Постоянно сме забързани заради всички очаквания, че трябва да направим еди-как­во-си. Преди не повече от 50 години нашите прабаби и дя­довци са водили прост живот, понеже са били близо до при­родата. В момента ние сме се отдалечили от земята, която те учи да бъдеш търпелив, за­щото там нищо не можеш да пришпориш. Когато посадиш нещо, трябва го поливаш, из­чакаш за определен период, за да се случи. А ние искаме сега и веднага и не можем да чакаме. Но хората вече започ­ват да осъзнават това.“ Явно вече се случва.