Успелите възпитаници на Американския университет в Благоевград – Яна Янева: От корпоративните продажби към обучението по медитация
-
- октомври 5, 2016
Силвия СТОЯНОВА
Тайландците казват, че на всеки друг език трябва да обясниш думата „сабай“ на поне две страници. За нас, чужденците, накратко тя описва умението да си спокоен, да се наслаждаваш на живота, да си в сегашния момент и да се чувстваш наистина щастлив – фактори-предпоставки в живота на човек да нахлуе каквото и да било хубаво нещо.
От няколко години Яна Янева е в „сабай“ – буквално и метафорично. Срещаме я в магазина й за съвременни бижута на софийската улица „Неофит Рилски“ Sabai – име, което тя избира категорично след двуседмичен престой в азиатската държава. Стои зад стъклената витрина, седнала на мек стол с тефтер пред себе си. Облечена в черна рокля, със спусната кестенява коса, изпъква контрастно на варосаните в бяло стени, по които нежно са окачени десетки бижута и фотографии. Една улична котка е полузаспала на вътрешните стълби в малкото помещение, намерила уют и топлина сред произведенията на някои от най-добрите български бижутери. Тук са работите на Армавени Стоянова, Николай Сърдъмов, Яна Танковска, Нева Балникова, Антоанета Рамджулска, Виктор Павлов, Мариета Ценова и др. – пръстени, колиета, гривни и обеци от сребро и месинг, кожа, позлатени елементи, изящни мини предмети за дома.
Тридесет и четири годишната собственичка на магазина също е намерила своя покой тук. След години фокус в окото на стреса и лутане без себе си, тя избира да живее по собствения си ритъм, нужди и естетика, без да се състезава с чужди очаквания, като се отдаде на каузата да подкрепя българските съвременни автори на бижута, предоставяйки им място за продажба и да пътува по света като учител по медитация.
КАК СЕ НАПУСКА ДОБРА РАБОТА
Яна завършва Американския университет в Благоевград и гонейки американска мечта да получиш хубава позиция в голяма корпорация, бързо попада в редиците й. Кандидатства само на едно място – Procter&Gamble, където веднага бива назначена на работа, за да остане в отдел „Продажби“ през следващите пет години. Разказва, че в първите години пътува усилено из България – постоянно е зад волана, в магазини и в срещи с клиенти, изготвя маркетинг планове, „листва“ нови продукти и ги позиционира в магазините, организира кампании. Работи с някои от най-големите марки и техните огромни обороти, като заедно с мащаба нараства и отговорността й. И въпреки че научава нови неща, започва да се усеща притисната.
„Станах много демотивирана и мениджърите започнаха да се дразнят. Аз пък не успявах да намеря никакъв смисъл от това, което върша. Някак си много безсмислено ми се струваше да убеждавам някого да вземе някакъв продукт и да изготвя кампания, която нямаше никакво значение. Сблъсквах се и с много агресия, защото поведението на големите клиенти е именно такова, те трябва да си вземат своето. Постоянно бях в дълги срещи, в които трябва да увещаваш някого в нещо, в което всъщност ти не вярваш“. Споделя, че в следствие на служебните си ангажименти губи и връзка с повечето си приятели. Така в един момент през 2011 г., след пет години работа в корпорация, Яна решава да си тръгне,
БЕЗ АБСОЛЮТНО НИКАКВА ИДЕЯ КАКВО ЩЕ ПРАВИ СЪС СЕБЕ СИ
Докато разказва, тонът й е спокоен, а очите зареяни в отсрещния тротоар. Говори за отдавна отминал живот, с малко детайли, като част от необходим път за извървяване. Да, но не всеки би могъл да бъде като нея – да си позволи да напусне работа, без да е силно притеснен за финансовото си състояние, дори и за два – три месеца поемане на въздух.
„Според мен тук важните теми са две – едната е свързана с избора – да решиш какво за теб е важно в твоя живот и да заживееш в баланс с ценностите си. Това не се свежда до въпроса какво може да си позволиш и какво не, а до изборът, че малкото е повече и осъзнато да търсиш по-простия начин на живот Ето, аз избрах, че не искам да получавам голяма корпоративна заплата и да развивам кариера, която щеше да ми даде много повече финансови възможности, защото сега има дни, в които не знаеш дали ще имаш пари дори и за най-елементарните неща, но чувството на баланс и вътрешен мир са безценни. Втората тема е нагласата – тя е свързана с това да знаеш кои хора и неща са ти важни и да споделяш пространството с твоята общност.“
ПРОМЯНАТА Е НАЙ-ПОСТОЯННОТО НЕЩО
По това време Яна е съсобственик на ресторант с вече бившия си съпруг и цялото семейство смята, че ще се занимава с него. Оказва се, че и тези очаквания не се оправдават. „Просто изпаднах в някаква летаргия, в която бях ден да дойде, друг да мине и така около година и половина.“
Междувременно започва да се занимава с йога – запалва я близка нейна приятелка холандка, инструктор по йога, която живее в България. Тогава случайно, ровейки се в интернет, намира онлайн курс за медитация в рамките на 42 дни и започва да я практикува всеки ден. „Някак си курсът успя да ми даде онова собствено пространство, в което можех да намеря отдавна изгубената връзка със себе си; пространството, в което си наистина себе си и започваш да се опознаваш и разбираш по-добре“, обяснява тя. След като завършва курса, е поканена от организаторите му на тридневен ритрийт – курс по медитация в Белгия. Във времето на провеждането му медитацията е по четири пъти на ден, придружени с лекции на теми като „Какво е умът?“, „Как да пуснеш нещата“, „Как да нямаш очаквания“.
Яна силно се впечатлява, особено от нейния сегашен учител и неговата лекция „Силата на навиците в нашия живот“. „Установих, че най-малките и простите неща, които правим, дават отражение на големите и ако не можеш да се справиш с малките, няма да успееш и с големите. Не си бях давала сметка, че 4-5 аларми, които си нагласях всяка сутрин и отлагането да стана навреме ме караше да отлагам всичко останало. Разбрах, че в живота си тогава съм се пуснала по течението и се чувствах обезсилена и изгубена– нямах креативност, сила и мотивация да направя каквото и да било, в следствие от изстискването на корпоративния свят и модела, който беше създаден – че да си успешен, трябва да имаш кариера, да получаваш висока заплата, иначе не ставаш. Така практиката по медитация отвори мисленето ми и най-вече ми даде увереност, че имам силата да правя каквото искам, тук и сега, стига да реша. Възстанових връзката с моето истинско и осъзнато Аз“
В края на 2012 г. младата жена се връща в България, за да се сгромоляса постепенно и останалата част от живота й – неразбирането поради разминаване в очакванията с нейния съпруг се задълбочава и те се разделят. По същото време един от най-близките им приятели умира от рак. Отново заминава за ритрийт, този път за две седмици в Тайланд и когато се връща, вече няма нищо – нито апартамент, нито работа, нито съпруг. Преди да тръгне обаче съвсем случайно вижда съобщение във „Фейсбук“ от собствениците на помещение на магазин, че го напускат. „А от известно време се оглеждах за пространство, защото исках да направя нещо. Какво – нямах никаква идея. Видях обявата, отидох веднага и казах на собственичката – искам да го взема. Имаше много голям интерес, но аз успях да дойда първа. Тогава нямах никакви пари и се обадих на приятел, който ми даде заем. Дадох го целия за депозит за наема и заминах за Тайланд.“
В азиатската държава преживяването е още по-силно – 20 човека затворени и изолирани на тропически остров медитират по четири пъти на ден, насочвани от монаси, които им помагат да разберат какво търсят, да зададат правилните въпроси и да приемат и разберат чувствата и емоциите си. Повечето хора минават през силно емоционални етапи – на сълзи и щастие, защото от душата им извират и излизат наяве всякакви подтиснати чувства и модели. „Тогава финално аз успях да „изчистя стъклата на очилата си“ и да видя ясно и реших, че ако следвам моите ценности и моя път, винаги ще съм успешна, независимо какво правя. Успях да се отърва от цялото това напрежение да следваш очакванията на някого или да изпълняваш очакванията на обществото, а да следваш себе си“, споделя Яна.
ВЗЕМАШ ЛИ ТОЗИ ПРЪСТЕН
Там, в Тайланд, тя вече е сигурна какво ще е името на бъдещия й магазин с вече изчистена концепция – за съвременни бижута. Идеята по-скоро се появява в резултат от личната й страст като потребител на накити през последните години, с чиито автори вече са станали приятели. „Винаги съм се възхищавала колко талантливи хора има в България, колко красиви неща създават те и съм оставала учудена, че са по-познати в чужбина, отколкото у нас. Това беше мотивацията ми тогава.“
Яна иска да създаде място, което не е тип галерия, от чиято стерилност и огромни витрини посетителите се стряскат, а да е по-отпускащо, меко. Моли архитект Пламен Тодоров от студио Zoom да й помогне с оформянето на пространството и в края на май 2013 г. то отваря врати. Така вече три години и половина. „Казват, че първите три години са най-критичните за бизнеса, ние успяхме да ги прескочим. Но това за мен не е и бизнес, а кауза – да скъсиш дистанцията между артистите и хората. Невероятно е усещането да видиш как хора, неподозиращи за магазина, го виждат и му се радват. Щастлива съм от клиентите в магазина си, които припознават изкуството и красивото.“
Яна споделя, че въпреки радостта от новия бизнес, къща и живот, през първата година от началото й е много трудно. „Винаги една промяна е стресираща и човек не се чувства комфортно. Към ден днешен се опитвам да има колкото се може повече промяна в живота ми, защото стигнах до извода, че да си извън зоната на комфорт е много по-комфортно. Така отваряш мирогледа си, разбирането за околното, научаваш се и откриваш повече неща и се научаваш да не се страхуваш.“
Сега освен с магазина, тя се занимава и с преподаване на медитация, след като е обучена да стане инструктор от тайланските монаси в общността й. От три години не е спирала да пътува по света, за да е ментор и инструктор.
„Според мен медитацията е много просто нещо. Ние всички медитираме по един или друг начин. На всички ни се е случвало понякога, когато имаме проблеми и си блъскаме главата да намерим решение, а не можем, да решим да си легнем и когато станем на другия ден, да виждаме по-ясно и намираме решение. Ето я медитацията – да спреш за момент. Защото ние никога не спираме. Моят учител казва, че това, което се случва в нашето ежедневие, наподобява чаша с вода – ако си представим, че имаме проблеми в работа или във връзката, че дори някой ни е засякъл на пътя, ние всеки път добавяме мастило в тази чаша. Така водата в нея става все по-мътна и по-мътна и не можем да виждаме ясно. И тъй като не успяваме да се справим с мастилото във водата, то започва да се върти все повече и повече с всеки изминал ден – с натрупването на повече стрес и напрежение. Единственото нещо, което трябва да направим, е, просто да оставим чашата спокойна, за да може мастилото ще се утаи по дъното. По време на медитация се случва точно това – оставяш ума да се концентрира само в една точка и мисъл за едно продължително време, като оставяме водовъртежа от мисли да се утаи.“
Питам Яна как се е променила след избора да следва собственото си темпо? „Станах много по-търпелива и по-внимателна към себе си. Също по-толерантна и разбираща хората около мен. Започнах да не се ядосвам за дребни неща и да приемам промяната, която е неизбежни за всеки един от нас. Просто
ДОПУСКАШ ЖИВОТА, ТАКЪВ КАКЪВТО Е
Забавяш, не бързаш излишно, защото както казва един приятел – ние сме свикнали да издигаме в култ времето, но и всички имаме 24 часа и избор как да протекат те.“
Винаги мисли дали заниманията й се отразяват добре на средата, в която живее. Около шест месеца от година пътува. Когато е в София, работи в Sabai, прекарва време със семейството си, с което е много близка, с приятелите си, ходи на планина и море, медитира. Обича да остава вкъщи сама.
„Забелязвала съм, че много хора ги е страх да останат сами, все едно ще чуят нещо, което не искат“, вметва. В чужбина винаги след ангажиментите й остава няколко дни. Ако това може да се нарече туризъм, то той протича по различен начин – Яна винаги прекарва време с местните хора и да прави това, което и те правят, да разбере максимално повече за културата им. „В Тайланд ми се смеят, че съм видяла много малко неща, защото като ми хареса някъде, оставам. Често срещам хора в Далечния Изток, които обикалят десет държави за две седмици, което аз не разбирам, предпочитам да узная повече за определено място. Опознаването на друга култура ни прави много по-толерантни към другите, но и към нас. След толкова години пътуване сред различни култури, вече съм убедена, че всичко е едно, произлизаме от един и същ източник.“
По обученията си среща най-различни хора от света – от шефове в големи корпорации през музиканти, професори по криминология, психолози, най-различни хора… Водещото чувство при всички тях е неудовлетвореността и постоянното търсене в живота.
„ТИ ЗНАЕШ, ЧЕ НЕЩО НЕ Е НАРЕД, НО НЕ ЗНАЕШ КАКВО Е
Хората търсят отговори. А те винаги са в тях, но те имат нужда да им покажеш пътя и да ги увериш, че могат да ги намерят. Имат нужда да им покажеш как да помълчат, за да могат да чуят.“
Според Яна светът се е променил драстично и съвременният свят е пълен с технологии, които вземат голяма част от ежедневието ни и постоянно ни разсейват. „Трудно в днешния живот да можеш да живееш в сегашния момент. Постоянно сме забързани заради всички очаквания, че трябва да направим еди-какво-си. Преди не повече от 50 години нашите прабаби и дядовци са водили прост живот, понеже са били близо до природата. В момента ние сме се отдалечили от земята, която те учи да бъдеш търпелив, защото там нищо не можеш да пришпориш. Когато посадиш нещо, трябва го поливаш, изчакаш за определен период, за да се случи. А ние искаме сега и веднага и не можем да чакаме. Но хората вече започват да осъзнават това.“ Явно вече се случва.
Be the first to leave a review.
