Тони Рокера – 60-годишният властелин в Града на ада

 Мария БЛАГОЕВА

Стоян Величков, известен като Тони Рокера-Стрелата, се определя като най-скан­далният и известен рокер, не само в България, но и на Балканския полуостров. 60-годишният мъж е ро­дом от София, но от години живее в квартал „Еленово“ Благоевград. Той е бивш военен, майор от запаса, а в момента е просто рокер. Моторджията не спира да скандализира съседите си – приживе си изработи собствена надгробна плоча, а миналата година основа в ранчото си първия по рода Град на ада. Много преди това пък публично призна, че е продал душата си на дявола. Без негово участие не минава нито един мото­събор или рокерска сбирка в цялата страна. Как живее днес Тони Рокера и има ли последователи неговият Град на ада…?

– Тони, стана ли толкова популярен, колкото винаги си искал?

– От кмета Атанас Камби­тов съм по-популярен, за Тони Рокера-Стрелата се знае мно­го повече, при това в цялата страна. Засега Бойко Борисов все още не мога да го бия по популярност, все още не мога да го достигна като мания за величие. Аз съм по-скромен, по-земен, но ще се постарая да го достигна като популярност. В България добре ме знаят, доста медии са писали за мен, най-вече след като създадох Града на ада.

– Какво се случва в твоя Град на ада?

– Той се намира над квар­тал „Еленово“, на едно парче земя, върху 750 кв. м и на него е поставена каравана, която беше магазин, метална е, но най-ва­жното в цялата тази история е, че е издиг­нат един 4-метров билборд, върху който е изобразена главата на дявола, пише „Град на ада“ и нощно вре­ме се осветява. Още по-важно е, че срещу главата на дявола от­среща свети 33-метро­вия кръст на Благоев­град. Дяволът го гледа строго. Хубавото е, че това е първият Град на ада в Слънчевата система, не просто на Земята, защото никъде на друго място няма обособено място, което да се казва, че е селище на ада.

– Какво се прави в този Град на ада?

– В момента само аз жи­вея там постоянно. През деня спортувам, вечерно време спя. Слизам до квартал „Еле­ново“, тъй като е съвсем бли­зо. На билборда пише „Град на ада“, защото аз не вярвам в Господа. В момента в Бъл­гария е модерно да ходиш на църква. Благодарение на ум­ните действия на политиците през последните 20 години, в момента държавата ни е пре­върната в ад. Така че аз реших – щом страната е ад, защо да не си направя в нея Град на ада, още повече, че аз вярвам в дявола.

– Не ти ли е скучно сам в този Град на ада?

– Никак не ми е скучно. Има доста ученици от различни учи­лища, които идват и си правят селфита, във всички училища се знае за Града на ада, идват постоянно ученици, снимат се, после публикуват снимките във фейсбук. Има доста хора, които са мои привърженици, макар и тайни, защото сега не е никак модерно да вярваш в дявола. Но ето пък аз вярвам в дявола и виж как изглеждам. На 60 години съм, а изглеждам като на 40 години. На 40 го­дини си продадох душата на дявола, той си ме запечати и винаги ще изглеждам като на 40 години.

– Ти стана известен и с това, че си поръча приживе над­гробна плоча?

– Надгробната плоча я поръ­чах преди години. Дълго вре­ме тя стоише при гаражите в квартал „Еленово“. Направих си я с цел да не ангажирам никого, ако ненадейно умра, защото все пак аз съм рокер, още съм на мотора, на две ко­лела, намирам се на един ко­съм от смъртта, особено сега след последните събития по магистралите, където тирове удрят мотористи, не се съо­бразяват с тях, кара се безум­но. И затова си направих над­гробната плоча, изсмислих си надписа сам, на нея няма дати, кога съм се родил, кога ще е смъртта, а само надписа „Тук се е родил и живя и ще живее вечно в сърцата на мотористи­те Тони Рокера-Стрелата“. На плочата има и моята снимка с рокерската каска.

– Колко плати за из­работката на надгробната плоча?

– Самата плоча струва­ше много ев­тино, един мой познат ми я докара от Стру­мяни за 10 лева. След това поставянето на надписа беше наистина интересна случка. Отидох в една местна погре­бална агенция. Влизам вътре, някаква мацка симпатяга седи, гледа тъжно, все пак се посрещат мъртъви… Аз вли­зам ей така както ме гледаш днеска – тъмните очила, елек. Питам колко ще струва един надпис, а тя ми казва 140 лева. Дадох й 40 лева, обещавам ос­таналите 100 лева да ги платя, когато надписът вече е изра­ботен. Тя вика: „Дайте снимка­та на покойника“. Аз й казвам: „Умрелият стои пред теб“. И тя като зацикли в продължение на 2-3 минути – гледа плоча­та, гледа мен…Накрая вика: „Добре де, все пак дай някак­ва снимка“. В крайна сметка й пратих по мейла моя рокерска снимка, както съм с каската с рогата. По-интересното беше след това. Тя ми се обади да отида да си взема пло­чата. Вадя й 100 лева, а тя ми каз­ва, че й дъл­жа само 80 лева, защо­то ми прави отстъпка. Мъжът й ме познал, казал и ка­зал, че аз съм най-из­вестният рокер в цяла България. После закачих плочата на гаража в Еленово, където живея.

– Сега къде се намира тази плоча?

– Сега е в Града на ада. Като се влезе през вратата на кара­ваната, точно насреща на сте­ната е сложена надгробната плоча, на около 30 см от пода, а отдолу е оформен гроб на тони рокера с налепени фигурки че­тири на смъртта върху. Отдолу е капакът на гроба, поставил съм и една малка газена лам­пичка като кандилце. Над нея е поставено числото на дяво­ла. Тук пак стана интересно, ама като вярваш в дявола, винаги така ти се случва… На­мерих си една метална кутия пощенска кутия покрай сани­рането на блоковете и на нея пише една шестица. Сетих се, че като прибавя още две шес­тици, става числото на дявола. Добавих цифрите и сега в тази кутия си пускам желанията на дявола и той ги изпълнява. Над стената се намира ковче­гът ми, на който е изобразена главата на дявола, а над нея е сложен човешки череп, бута­форен, разбира се. Купих го от Созопол. Така изглежда гроб­ното ми място. И, евентуално, ако някоя погребална агенция ми даде гаранция, че ще ме из­горят след като умра, аз ще си платя предварително с жела­ние да разпръснат прахта ми над река Струма.

– От колко време същестува Градът на ада?

– Той беше открит миналата година в петък, 13 ноември, черен петък. Сега ще направи една година. Той става извес­тен не само в България, но и по целия свят. Пишат ми вся­какви хора, впечатлени от тоя град. Когато трябваше да от­крия официално Града на ада, срещам пред областната упра­ва губернатора Бисер Михай­лов. Той ме спря и ме попита какъв е тоя Град на ада, който сам основал. Аз му казвам: „Какво да направя, като вие от ГЕРБ не може да направи­те Благоевград известен по целия свят, аз ще го направя известен. Като дойде време за откриване, ще те поканя да прережеш лентичката“. Той ми каза, че е е вярващ и не може да го направи.

– Приемаш ли нови обитате­ли в Града на ада?

– Очаквам тук да дойдат да се заселят хора, които вярват в дявола, да си сложат кемпери, бунгала, да се ризширява гра­да. На никого не искам наеми, пари, отворен съм към нови вярващи в дявола. Дяволът не е точно това лошо нещо, в кое­то се мъчат да ни убеждават от църквата и поповете най-вече. Защото, според мен, никой не знае кое е лошото или доброто, никой не се е върнал от отвъд­ното да каже кое е по-добре. Аз съм водил доста гаджета там, но и те се притесняват. Никой не може да разруши Града на ада, защото е построен върху частен имот, аз съм проучил и съм спазил законите, земята е земеделска, караваната е 17 кв. метра.

– Планираш ли някакви съ­бития по повод една година от основаването му?

– Дяволът си знае работа­та, евентуално на 13-и ще от­празнувам годишнината, но като цяло малко са хората, които искат да се заселят там. Всечки се притесняват, че там властва дяволът, всеки се пра­ви на вярващ в Господа. Кога­то си направих надгробната плоча, се беше понесъл слух, че Тони Рокера е умрял, инте­ресно им беше и на съседите. Но иначе мисля да поддържам купона, не само с мотори, но и със свежи идеи и най-вече да направя Благоевград извес­тен, защото е много хубав град. Много е интересно, че Градът на ада се намира в квартал „Еленово“, отсреща има една евангелистка църква, а от дру­гата страна свети 33-метровия православен кръст, наблизо е църквата в село Еленово, а на съседния баир се събира Бяло­то братство.

– Откъде тоя афинитет към дявола и смъртта?

– Единственото сигурно нещо в човешкия живот е смъртта, а кое е добро или зло никой не знае. Когато на­правих Града на ада, две сед­мици по-късно един местен свещеник написа статия за мен, че съм ненормален, за да направя подобно нещо. Ами църквата се притеснява от мо­гъществото на моя град. Църк­вата не може да разбере една проста истина – както черкви­те се правят на осветени места и се смята, че там присъства Божият дух, по същия начин в Града на ада аз съм извикал дяволската сила. Дали е чер­ната и лошата, дали е по-до­бра от Господ, никой не знае. За мен Господ не е по-добрата сила – щом на земята има бо­лни, слепи, войни… Аз имам своя теория и каня всеки вла­дика на публичен диспут, за да го убедя, че неговата религия служи само на богатите хора. Богът в различните религии е различен, но дяволът е един за всички религии. Тони Роке­ра вярва в един господар, но той е всеобщ за целия свят, а народите са разделени в име­то на Господ и в името на тоя Господ е пролята толкова чо­вешка кръв, а още колко ще се пролее, бедна ти е фантазията. Това разделя хората.

– Иначе как живее днес Тони Рокера?

– Като ме гледаш физически нямам изобщо вид на 60-годи­шен. Активно спортувам, имам спортни постижения, весело си живея, нямам жена, деца, внуци, семейства и постигам най-ценното нещо – свобода­та. Човек, като е свободен, той твори, дори и да измисля глу­посит, пак твори, защото е сво­боден и не може да остарее. Много добре си живея – карам си мотора, ходя си на рокерски събори, но те се превърнаха в постоянно правене на снимки и даване на интервюта, а на мен това не ми харесва. Ина­че аз съм легенда в тия сре­ди, но славата тежи, но не чак толкова много. Ще я нося още известно време, за да може и вие медиите да има за кого да пишете.

– Като бивш военен и майор от запаса, как ще коментираш меж­дународната ситуация днес – бежанска кри­за, изострени отно­шения между САЩ и Русия…

– България е една малка страна, която се клати между големите страни. Трагичното на Бойко Борисов е, че той не разбра към коя от двете големи сили да се закрепи, негово­то не е балансиране. През първия мандат с две глупави почесвания по главата върна страната ни със 150 години назад – с АЕЦ Бе­лене и Южен поток, които ги хвърли на турците. Бедноти­ята у нас е толкова уникална, че няма накъде повече – бе­дни хора, нещастни хора, без­работни хора. Не знам какво вижда той успешно в свое­те управление. Има тук-там по някой успех, изглежда, че него по места много го лъжат собствените му хора, много са алчни по места. За баланси­рането той сам си е виновен, защото не може да разбере, че най-мощната страна в света е Русия, ЕС ще се разпадне, но защо Борисов не е един Орбан, защо не затвори границитие, ама не с фалшиви огради, дето откраднаха половината пари. Една проста Македония, 2 ми­лиона съседи, сложиха авто­матчиците на границата и си решиха проблемите.

– Имаме ли армия, която да пази границите ни?

– Като нямаме армия, да по­молим Путин да изпрати 2000-3000 чеченци, да ги сложим на границата. Щом нашите са подкупни, ония ще решат про­блема. Но изглежда Борисов прекалено много пари взе от Меркел и от брюкселските ге­рои, сега няма как да се издър­па назад, защото те пък ще му търсят ресто на парите. Зато­ва България, ако продължава така, ще бъде заличена от кар­тата на света.

– Не спомена нищо за любо­вта…

– Сърцето ми е желязно, ро­керско. Обичам само мотора си, жените са временно явле­ние. Обичам жени – спортни, теларки като мене, но не мога да се влюбвам. Да се влюбиш в една жена, означава да из­губиш свободата си и тогава няма да съм Тони Рокера, а Тони Смотльото. Иначе жените много ме харесват, вървя по града и ми казват, че такова тяло като моето не са вижда­ли, много ги кефи. Като отида на плаж, също само мен гле­дат, готови са и кожата да ми съблекат.

http://ilindenpres.bg/