Къде в България задължително трябва да отидем, а не знаем?

Д-р Надежда Николова, преподавател в Катедра “География, екология и опазване на околната среда“ на ЮЗУ “Неофит Рилски“

Силвия СТОЯНОВА
Географията за нея е едно приключение, страст и съдба. Тя открива много възможности и вижда, че географията е навсякъде около нас. Всеки ден открива нови и нови неща, нови лица и се занимава с това, което искала от малка. Запалила я учебниците, а като малка пътувала с атласа. Пътувала, въобразявала си, правела си виртуални пътешествия. Немаловажно значение изиграли и нейните учители. Тя днес запалва по географията младите с нейния личен пример, с това, че обича да пътува и винаги около нея иска да има деца, за да им показва красотата на природата. За нея младите твърде много са се затворили в света на компютрите, поемат едни готови модели, които им се наслагват и забравят да мечтаят.
Д-р Николова предпочита да пътешества из родната България, защото има какво да се види. Мечтата й е да отиде в Австралия, Нова Зеландия, да стъпи на Антарктида, но винаги се връща в България и си казва колко е хубава нашата природа.
Никой не спори, че България е най-красива на света, нали? И сме съгласни всички, че има безброй места, от красиви по-красиви, за които дори не знаем… Вижте разказа на д-р Николова от ЮЗУ…
– За мен географията е едно приключение, една страст. Защото аз с география се занимавам от много малка и постепенно октрих много възможности. Виждам, че географията е навсякъде, географията е всичко. Тя е едно предизвикателство, откриваш нови и нови неща всеки ден. Да се занимаваш с това, с което си мечтал от малък е прекрасно. По географията ме запали учебниците, когато аз бях в подрастващата възраст. Те бяха единственото средсно, с което може да се докоснеш до външния свят. Сега имаш много възможности, но като малки ние пътувахме само с атласа и учебника. Това бе момента, в който аз четейки, пътувах, въобразявах си. Това беше наистина едно прекрасно изживяване.
Аз не съм от кабинетните учени. Предпочитам да пътувам. На първо място обичам да пътешествам в нашата родна България. Била съм по Европа, Азия. Мечтата ми е да ида в Австралия, Антарктида, но винаги се връщам тук, в България. Мъчно ми е. Виждам как с всеки изминал ден тя се стопява, обезличава се. Природата ни е прекрасна. В Норвегия също природата е прекрасна. Но настъпи ли зимата, започва един мрак. Искам си България. Мястото ми е тук.
В България е задължително да отидем в Странджа. Място, магическо, което човек трябва да посети. Долината на Русенски лом е малко посещавано, но прекрасно място. Предбалкана и Стара планина също са невероятно красиви места с множество пещери, манастири. Нашите планини… Природата ни е дала възможност да имаме всичко. Всичко, което би направило живота ни прекрасен. Тук могат да се отглеждат толкова много култури, толкова много… Не бива да страдаме от това, че сме бедна нация. Проблема ни е от една страна нашето самочувствие, непрекъснато да сме малката нация. Има с какво да се гордеем. Имаме силни географи, математици, астрономи. Децата ни са много, много знаещи, но тук не намират подкрепата. А всъщност трябва малко. Трябва да се обединим като нация, като народ. Важни са младите хора. Не бива да допускаме те да отиват навън, а да се реализират тук. Реализацията е много широка ако се погледне в по – общ план на географията. Моите студенти могат да се реализират в общините, в цялата соц. – икономическа сфера, не само като учители. В аграрния бизнес също. Имаме много успешна реализация на нашите кадри.