Тодор Александров лежи в гроба на телохранителя си?

Кой всъщност е гробът на легендарния войвода Тодор Александров? Разменени ли са паметните плочи, поставени на неговия гроб и този на телохранителя му Панзо Зафиров, убити на 31 август 1924 г., е неразгаданата загадка години наред. Водачът на ВМРО и неговият охранител са разстреляни в местността Лопово над мелнишкото с. Сугарево.
Ден преди братоубийството Тодор Александров и генерал Александър Протогеров тръгват за конгреса на Серския революционен окръг в Пирин. Александров взема двамата си телохранители Панзо Зафиров и Христо Балвански. Пристигат в Горна Джумая към 3 ч през нощта и се прехвърлят в другата кола. В нея няма място за двамата телохранители и Христо Балвански остава.
Към 6 ч сутринта на 31 август Александров и Протогеров стигат на шосето за Мелник, където ги чакат войводите Щерю Влахов и Динчо Вретенаров с Динчо Сугарски и Динчо Балкански. Двамата са четници на Алеко Василев, за когото се знае, че е в конфликт с Александров. Групата продължава на коне в Пирин. Около 15 ч спират, за да починат. През това време войводата е застрелян в гръб от Влахов и Вретенаров, а Динчо Балкански убива телохранителя му Панзо Зафиров. Генерал Протогеров побягва към гората, но и никой не го гони, за да го убие. Заради това върху него пада подозрението, че е участвал в убийствения заговор.
Труповете на двамата са покрити набързо с пръст и шума. Дни по-късно са разровени, поставени в сковани ковчези и преместени в близкия параклис “Св. Илия”. Ген. Протогеров прави опит да организира погребение и вика от София секретаря на Александров – Иван (Ванче) Михайлов, зет му и още няколко приближени. В телеграмата не се съобщава за смъртта на Александров, наричан Старио. Едва след като пристигат, им казват, че Александров е убит. Тогава Ванче Михайлов конспиративно подготвя план за ликвидиране на убийците. Дни по-късно са застреляни Влахов и Динчо Вретенаров.
Убийствата на заподозрени като врагове на Александров продължават няколко месеца. 4 г. по-късно по нареждане на Иван Михайлов е убит и Александър Протогеров. Архивна снимка от 1940 г., с която вестникът ни разполага, показва, че на поляната край “Св. Илия” отдясно е положен Александров, а до него Панзо Зафиров. Традицията е била по-важният човек да бъде погребван отдясно. Последната панихида на гроба на войводата е отслужена през 1947 г. от санданския свещеник Ангел Столинчев. След това по времето на комунизма гробовете са унищожени, а плочите – изхвърлени в урвите край Мелнишките пирамиди.
След 1989 г., когато ентусиасти от ВМРО решават да възстановят гробовете, най-вероятно са объркали плочите и са ги разменили. Дълго време е коментирана архивната снимка, като е обсъждана и вероятността да е обърнат негативът, но все още няма категорично становище кой е истинският гроб на Старио.
Макар и убит само на 43 г., Александров остава един от най-забележителните водачи на ВМРО. След смъртта му “Енциклопедия Британика” го характеризира така: “Александров в продължение на много години бе некоронованият и абсолютен крал на българите македонци, които почти го боготворяха. Той бе една много фина фигура, висок, с черна брада, левент и колкото коравосърдечен, толкова и храбър.” След смъртта му негов наследник начело на червено-черната организация застава 28-годишният Иван Михайлов.
Сега поляната около параклиса “Свети Илия” се оформя като своеобразен възпоменателен кът на македонското революционно движение. Храмът е построен през 1856 г. на ръба на дълбока пропаст от местен жител след съновидение. Край него освен двата гроба на Александров и Зафиров са един до друг и гробовете на Симеон Евтимов и Иван Параспуров. Евтимов е български революционер и журналист, деец на ВМРО, роден през 1896 г. в Емборе, тогава в Османската империя. Редактор е на вестник “Македония”, орган на ЦК и Задграничното представителство на ВМРО, издаван в Женева. Кум е на Иван Михайлов и близък на михайловисткото крило във ВМРО. Застрелян е от т.нар. протогеровисти на 28 декември 1932 г. на площад “Батенберг” и умира от раните си три дни по-късно. На паметната му плоча е написано, че е убит от комунистите.
До него е положено тялото на Иван Параспунов, роден през 1888 г. в Щип. Той е сред доверените лица на Тодор Александров, а след това и на Иван Михайлов. Убит е в София през 1933 г. от протогеровисти. Неговата надгробна плоча също информира, че е убит от комунистите. Само преди няколко месеца до двамата бе положена урната с праха на един от най-близките съратници на Иван Михайлов – Антон Попов, починал през април т.г. в Рим на 88-годишна възраст. От 1982 г. живее в дома на Иван Михайлов заедно със семейството си. Работил е като редактор в българската секция на Радио Ватикана. Съпругата му Вида Боева пожела урната с праха на Попов да бъде погребана на поляната край останалите дейци на ВМРО. Така край параклиса “Св. Илия” се оформя място, свързано с историческите борби на българите в Македония.
Наскоро поляната бе оградена с мрежа, гробовете бяха почистени, поставени бяха информационни табели, обозначени бяха и пътеките, които водят дотам. Евродепутатът Ангел Джамбазки и народният представител от ВМРО Атанас Стоянов обявиха, че ще направят предложение теренът с петте гроба да бъде обявен за културно-исторически паметник, за да има закрила от държавата.