Въпреки протестите – бежанците с голям „шанс“ да дойдат в Кресна

3 казарми стават нови лагери за бежанци. Напрежението сред хората расте, бежанският център е препълнен

Натискът от бежанци по границата ни все повече се засилва, а центровете за настаняването им са пре­пълнени. За това се обмисля отварянето на още няколко бежански лагера, които да поемат потока от нелегални мигранти. За опазването на границата, която е външна за Европейския съюз, България очаква помощ от страните членки. Поне три бивши во­енни поделения в областите Бургас, Ямбол, Хасково и в Югозападна България се под­готвят за бежански лагери. Тези дни районите са били посетени от експерти, които преценяват годността на по­стойките, необходимите ре­монти за да станат обитаеми, както и доколко може да бъде осигурена сигурността в тях.

Местата, които се оглеж­дат за бежански центрове се пазят в строга тайна, тъй като има притеснения, че местното население ще се вдигне на протести. Единият от вариантите е поделението на бившия сапьорен бата­льон в елховското село Боя­ново. 300-те декара обаче от години не се стопанисват и са в руини. Поделението е из­оставено през 2003 г., а още през 2013 г. имаш е планове за превръщането му в мигра­ционен център.

Местните твърдят, че ре­монт не е възможен или ако бъде извършен такъв ще из­лезе изключително скъпо. В центъра на селото обаче са бившите военни блокове, към които също има планове за ремонт и превръщането им в общежития за бежанци.

Друг оглеждан терен е този на бившите казарми в Радо­мир. Там обаче вече имаше проблем с местните жители, които през есента на минала­та година се вдигнаха на бунт и отказаха управляващите от плановете им. Сред спряга­ните е и някогашното поде­ление 22360 в Кресна, ликви­дирано през 2000 г. Местните също ще се противопоставят на подобно решение и вече организираха протести през пролетта на тази година. Екс­перти се огледали и базите в Момчилград и Ардино, дове­риха наши източници.

Според хора от МО и МВР сред плановете за откриване на още три бежански центъ­ра е и терен в Северна Бълга­рия, който да поема мигран­тите заловени отвъд Стара планина. За такъв център се говори, че е подходящо би­вшето ж.п.-поделение в мест­ността Сръбчето край Русе. В Харманли, където негодуват срещу лагера още при съз­даването му преди 3 години, недоволството нараства. Хо­рата са против бежанският център да бъде разширяван. Зачестилите височайши ви­зити определено правят впе­чатление на местните.

Тук само за няколко дни се изредиха да идват шефът на Държавната агенция за бе­жанците Петя Първанова, главният се­кретар на МВР Георги Костов, последва ги и вътрешният министър Ру­мяна Бъчва­рова. Вместо да успокоят хората обаче, визитите им създават до­пълнително на­прежение. Бе­жанците бързо се увеличават, а държавата, според местни­те, се готви да увеличи капа­цитета му. Той сега е за 2 700 души и скоро ще се изпълни. Самата Бъчварова в Хасково заяви, че се готвят палатки и фургони за всички центрове в страната.

Напрежението в Харманли съществува от както бяха приети първите бежанци. Всеки ден пристигат мини­мум по около 50 чужденци. До преди няколко седмици повечето от тях са си тръг­вали почти веднага след пристигането си, сега обаче остават в града. Чужденците в лагера са около 1000, а само преди около 2 месеца бяха едва 170 души. Според директора на РПЦ Йордан Малинов почти никой не напуска вече центъра след като получи регистрационна карта. Правят се вечерни и сутрешни проверки. Вечер­ният час бе въведен през февруари 2015 г., след инци­дент, предизвикан от чуж­денците. За режима настоя бившият областен управител, сега кмет на Хасково, Добри Беливанов пред ДАБ.

Преди дни стана ясно, че половината от центъра ще бъде обособен в лагер от за­творен тип. Около месец е срокът, в който това трябва да се случи. Мигрантите, на­станени в затворената зона, няма да могат да я напускат без разрешение. Служители на МВР ще обезпечават охра­ната на неговите обитатели. Новите мерки се въвеждат заради засиления приток на мигранти и заради инциден­та, който възникна в лагера преди около две седмици. Тогава стана масово меле между 800 души. Конфлик­тът още повече увеличи на­прежението сред местните. „Беше като на война, тези хора са агресивни”, комен­тират харманлийци. „Това са хора с друг манталитет, друга култура, няма как да живеят сред нас”, смятат жителите на града.