Елена Думанова: Никъде няма сърца като банските
-
- септември 20, 2016
Калин КАЛИНОВ
Миналия месец 22-годишната Eлена Думанова от Банско и партньорът й Божидар Елкин постигнаха не само най-големия успех в кариерата си, но и най-големия в съвременната история на спортните ни танци, завършвайки на 6-о място на 2-ото открито световно първенство в Китай. Там шармантната брюнетка и нейният кавалер, който е софиянец, делиха подиум с елита от 32 държави на планетата, като участваха в шампионата със специалната покана за топ двойка на страната ни.
През 2015-а пък Елена и Божидар бяха единствените български представители на европейското в Англия. Година по-рано двойката си извоюва златото в България и зае челно място в родната ранглиста по латино танци. През 2010-а момичето от Банско стана национална шампионка и се нареди на 14-о място в света, а днес вече се готви за поредното голямо състезание в Англия.
Елена, която веднага след триумфа в Китай написа на английски във фейсбук: „Направихме го, направихме го! Още не можем да повярваме, нашите мечти станаха реалност“, и за миг не се замисли дали да ни разкаже за себе си и защо за нея няма значение дали е под прожекторите, или пред белия лист. Усмихнете се заедно с тази млада дама, която е избрала за слоган на кариерното си развитие крилатата фраза: „Животът е като огледало – ако му се усмихнеш, той ще ти отвърне със същото“.
– Елена, на пръсти се броят хората, които могат да кажат, че са 6-и в света – как се чувства една съвсем млада жена толкова високо?
– Бях много щастлива, когато видях резултата и разбрах, че нашата двойка е на финал. Чувствам се доволна от представянето ни и горда, че името на България присъства сред топ танцьорите на такова престижно състезание. И разбира се, не забравям колко труд ни предстои след този успех. Защото
ЩЕ ГОНИМ СВЕТОВНАТА ТИТЛА
– Този спорт в България не може да се похвали с големи успехи като например художествената гимнастика. Така че вие проправяте пътя, поставяте основите. Вярваш ли, че ще надвиете стереотипите, и знаеш ли какво, освен личните ви усилия, е нужно да се направи?
– Всъщност танците са повече изкуство, отколкото спорт. И наистина не са много развити в България, което е жалко, защото българинът е с талант. Имаме и доста изявени професионалисти, но те живеят извън страната и се състезават за други държави. Пътят към успеха във всяко начинание е изпълнен с изпитания и разбира се, че е по-лесно, когато стъпваш по отъпкани пътеки, където има по-добри финансови възможности, но аз вярвам, че ние с партньора ми ще стигнем до световното ниво тъкмо оттук. Защото имаме предимството да гледаме в една посока, искаме да изкачим едни и същи върхове и работим усилено. В момента в Българската професионална танцова асоциация, която ние представляваме, поставяме основите на състезателното ниво и наистина бихме желали след нас да има последователи. Танците, освен труд, време и усилия, като всеки друг спорт изискват и доста финанси за участие във възможно повече състезания, чрез което една двойка може да стане разпознаваема. Ето сега например, ако ми позволите, ще използвам възможността, за да кажа, че през октомври ни предстои турнир в Англия, на който ще представяме страната, и
ВСЯКА ФИНАНСОВА ПОДКРЕПА ЧРЕЗ СПОНСОРСТВО ЗА НАС Е ИЗКЛЮЧИТЕЛНО ВАЖНА
– Преди години си написала в блога си, че избираш да останеш в България. Сега, след като стигна и до Китай, след като вече си достатъчно пораснала, май продължаваш да вярваш, че тук е твоето място.
– Пътувала съм, видяла съм доста. Има места като Канада, където начинът на живот изключително ми харесва. В Китай пък са безпогрешни в танцово отношение, в Америка всеки танцьор има по-големи шансове за успех и работа. Но аз обичам България, а и вярвам, че бъдещето на хората зависи от самите тях и от това какво са готови да дадат и да вложат в своето развитие. Трудно ми е да си представя, че ще живея далече от близките си, от местата, върху които са градени спомените ми. Надявам се, че както аз вярвам в България, така и тя ще повярва в мен и мечтая за това.
– Отдавна си излязла от Банско и вероятно затова не го споменаваш, но по принцип банскалии са силно вкоренени в родното си място. Усещаш ли се и ти така? И как си обясняваш факта, че това е едно от малкото места в страната, където хората здраво пазят традициите си? Аз не мога да спра да се учудвам и удивявам от това, че младите играят народни танци, пеят бански песни и
се гордеят с това…
– Обожавам Банско и винаги с нетърпение очаквам да се прибера вкъщи. Дори да имам само един свободен ден, не пропускам да отскоча дотук. Понякога това не може да стане и 5 – 6 месеца, но използвам всяка възможност.
НИЩО НЕ МОЖЕ ДА СЕ СРАВНИ С УЮТА НА ДОМА МИ
Знаете ли, човек навсякъде може да живее добре, да изгражда приятелства, но няма второ родно място и сърцето винаги ти остава там. Няма и по-уникално преживяване от това да се разхождаш из улиците на градчето и всичко да събужда детски спомени и да те връща към най-щастливите мигове. Аз бях много малка, когато ми се наложи да изляза от Банско – първо, от 11-ата си година пътувах до Благоевград заради танците, след това и заради образованието, а накрая се преместих да живея в София заради работата.
Колкото до хората от нашия край, ние сме различни с това, че имаме много топли сърца и че те винаги са отворени за други хора. Това нещо не съм го усещала толкова силно никъде другаде. А традициите – те са като вековните дървета. Нашите наистина са уникални с това, че ни отличават от всички, и смятам, че всеки трябва да ги пази.
– Разкажи ни нещо за момчето, с което танцуваш. Откъде е, как се намерихте, бъдещите ви планове общи ли са?
– Той се казва Божидар Елкин, на 25 години е и е от София. Запознахме се в момент, когато и двамата си търсехме нови танцови партньори.
РЕШИХМЕ ДА ОПИТАМЕ И ВЕЧЕ 4 ГОДИНИ СМЕ ЗАЕДНО
Невероятно талантлив е, винаги си поставя високи цели и има високи критерии за всичко. Непрестанно се съобразяваме един с друг и сме един малък екип заедно с нашия треньор.
– Защо избърза да се нагърбиш и със собствена школа за танци още толкова млада, обикновено това се прави, когато отпаднат състезателните ангажименти?
– Да имам школа, винаги е било моя мечта, защото много обичам да работя с деца. Те ме зареждат с енергия и любов. Освен това за мен е важно да предавам това, което знам и мога, на по-малките и да им помагам да се развиват. По принцип състезателите преподават след края на своята кариера, но аз съм свикнала да се занимавам с няколко неща едновременно, като влагам цялата си енергия всичко да върви по възможно най-добрия начин.
– Разбрах, че не харесваш хората, които не четат. Какво ти дава четенето и кога намираш време и за него?
– Книгите ни учат на много неща. Четенето е страст, любов, възпитание и образование. За мен то е и като медитация. Особено когато съм уморена и търся спокойствие, с книгите се прехвърлям в тотално различен свят и така се спасявам. А често и намирам отговори, които търся, между редовете.
НЕ МОГА ДА СИ ПРЕДСТАВЯ ДА ЖИВЕЯ БЕЗ МИРИЗМАТА НА ХАРТИЯТА НА НОВА КНИГА
– Признаваш си, че обожаваш шоколад. А налага ли ти се да пазиш диети?
– Животът без шоколад не може да бъде същият. И не, не правя строги диети, ограничавам се само в количеството на храната и обичам разнообразието в нея. Изразходвам и достатъчно енергия.
– Като разглеждам блога ти, си мисля, че даваш израз на чувствата си еднакво добре и с думите, и с тялото си. Сравними ли са усещанията да говориш и пишеш и да говориш с танц?
– Завърших съвсем скоро специалност „Медии и журналистика“. Писането, а и говоренето за мен също са изкуство. Да танцувам с думи на белия лист, ми доставя същото удоволствие, както и играта под светлините на прожекторите. С танца мога всеки път да съм различна – веднъж дръзка, друг път срамежлива, пламенна или смирена. Същото е и при писането. Но това не е странно, хората на изкуството често намират начин да се изразяват не в една, а в няколко сфери.
Be the first to leave a review.
