Елена Думанова: Никъде няма сърца като банските

Калин КАЛИНОВ

Миналия месец 22-годиш­ната Eлена Думанова от Бан­ско и партньорът й Божидар Елкин постигнаха не само най-големия успех в карие­рата си, но и най-големия в съвременната история на спортните ни танци, завърш­вайки на 6-о място на 2-ото открито световно първен­ство в Китай. Там шармант­ната брюнетка и нейният кавалер, който е софиянец, делиха подиум с елита от 32 държави на планетата, като участваха в шампионата със специалната покана за топ двойка на страната ни.

През 2015-а пък Елена и Божидар бяха единствените български представители на европейското в Англия. Година по-рано двойката си извоюва златото в България и зае челно място в родната ранглиста по латино танци. През 2010-а момичето от Банско стана национална шампионка и се нареди на 14-о място в света, а днес вече се готви за поредното голямо състезание в Англия.

Елена, която веднага след триумфа в Китай написа на английски във фейсбук: „На­правихме го, направихме го! Още не можем да повярва­ме, нашите мечти станаха реалност“, и за миг не се за­мисли дали да ни разкаже за себе си и защо за нея няма значение дали е под прожек­торите, или пред белия лист. Усмихнете се заедно с тази млада дама, която е избрала за слоган на кариерното си развитие крилатата фраза: „Животът е като огледало – ако му се усмихнеш, той ще ти отвърне със същото“.

– Елена, на пръсти се броят хората, които могат да ка­жат, че са 6-и в света – как се чувства една съв­сем млада жена тол­кова висо­ко?

– Бях много щастли­ва, когато видях ре­зултата и разбрах, че нашата двойка е на финал. Чувствам се довол­на от пред­ставянето ни и горда, че името на България при­съства сред топ танцьор­ите на такова престижно състезание. И разбира се, не забравям колко труд ни предстои след този успех. Защото

ЩЕ ГОНИМ СВЕТОВНАТА ТИТЛА

– Този спорт в България не може да се похвали с го­леми успехи като например художествената гимнасти­ка. Така че вие проправяте пътя, поставяте основите. Вярваш ли, че ще надвиете стереотипите, и знаеш ли какво, освен личните ви уси­лия, е нужно да се направи?

– Всъщност танците са по­вече изкуство, отколкото спорт. И наистина не са мно­го развити в България, което е жалко, защото българинът е с талант. Имаме и доста изявени професионалисти, но те живеят извън страна­та и се състезават за други държави. Пъ­тят към успе­ха във всяко начинание е изпълнен с из­питания и раз­бира се, че е по-лесно, кога­то стъпваш по отъпкани пъ­теки, където има по-добри финансови възможности, но аз вярвам, че ние с партньора ми ще стигнем до световното ниво тъкмо оттук. Защото имаме предимството да гледаме в една посока, искаме да из­качим едни и същи върхо­ве и работим усилено. В мо­мента в Бъл­гарската про­фесионална танцова асо­циация, коя­то ние пред­ставляваме, поставяме основите на състезателно­то ниво и на­истина бихме желали след нас да има по­следователи. Танците, ос­вен труд, вре­ме и усилия, като всеки друг спорт из­искват и дос­та финанси за участие във възможно повече състеза­ния, чрез което една двойка може да стане разпознава­ема. Ето сега например, ако ми позволите, ще използвам възможността, за да кажа, че през октомври ни пред­стои турнир в Англия, на който ще представяме стра­ната, и

ВСЯКА ФИ­НАНСОВА ПОДКРЕПА ЧРЕЗ СПОН­СОРСТВО ЗА НАС Е ИЗКЛЮ­ЧИТЕЛНО ВАЖНА

– Преди години си написала в блога си, че изби­раш да останеш в България. Сега, след като стигна и до Китай, след като вече си достатъчно пораснала, май продължаваш да вярваш, че тук е твоето място.

– Пътувала съм, видяла съм доста. Има места като Канада, където начинът на живот изключително ми харесва. В Китай пък са безпогрешни в танцово отношение, в Америка все­ки танцьор има по-големи шансове за успех и работа. Но аз обичам България, а и вярвам, че бъдещето на хо­рата зависи от самите тях и от това какво са готови да дадат и да вложат в своето развитие. Трудно ми е да си представя, че ще живея да­лече от близките си, от мес­тата, върху които са градени спомените ми. Надявам се, че както аз вярвам в Бълга­рия, така и тя ще повярва в мен и мечтая за това.

– Отдавна си излязла от Банско и вероятно затова не го споменаваш, но по прин­цип банскалии са силно вко­ренени в родното си място. Усещаш ли се и ти така? И как си обясняваш факта, че това е едно от малкото мес­та в страната, където хора­та здраво пазят традициите си? Аз не мога да спра да се учудвам и удивявам от това, че младите играят народни танци, пеят бански песни и

 се гордеят с това…

– Обожавам Банско и вина­ги с нетърпение очаквам да се прибера вкъщи. Дори да имам само един свободен ден, не пропускам да отско­ча дотук. Понякога това не може да стане и 5 – 6 месе­ца, но използвам всяка въз­можност.

НИЩО НЕ МОЖЕ ДА СЕ СРАВНИ С УЮТА НА ДОМА МИ

Знаете ли, човек нався­къде може да живее добре, да изгражда приятелства, но няма второ родно място и сърцето винаги ти оста­ва там. Няма и по-уникално преживяване от това да се разхождаш из улиците на градчето и всичко да събуж­да детски спомени и да те връща към най-щастливите мигове. Аз бях много малка, когато ми се на­ложи да изляза от Банско – пър­во, от 11-ата си година пътувах до Благоевград заради танците, след това и за­ради образова­нието, а накрая се преместих да живея в София заради работата.

Колкото до хо­рата от нашия край, ние сме различни с това, че имаме много топли сърца и че те винаги са от­ворени за други хора. Това нещо не съм го усеща­ла толкова сил­но никъде другаде. А тради­циите – те са като вековните дървета. Нашите на­истина са уникални с това, че ни отличават от всички, и смятам, че всеки трябва да ги пази.

– Разкажи ни нещо за момчето, с което танцуваш. Откъде е, как се намерихте, бъдещите ви планове общи ли са?

– Той се казва Божидар Елкин, на 25 години е и е от София. Запознахме се в момент, когато и двамата си търсехме нови танцови партньори.

РЕШИХМЕ ДА ОПИТАМЕ И ВЕЧЕ 4 ГОДИНИ СМЕ ЗАЕДНО

Невероятно талантлив е, винаги си поставя високи цели и има високи критерии за всичко. Непрестанно се съобразяваме един с друг и сме един малък екип заедно с нашия треньор.

– Защо избърза да се на­гърбиш и със собствена школа за танци още толкова млада, обикновено това се прави, когато отпаднат със­тезателните ангажименти?

– Да имам школа, винаги е било моя мечта, защото много обичам да работя с деца. Те ме зареждат с енер­гия и любов. Освен това за мен е важно да предавам това, което знам и мога, на по-малките и да им помагам да се развиват. По принцип състезателите преподават след края на своята карие­ра, но аз съм свикнала да се занимавам с няколко неща едновременно, като влагам цялата си енергия всичко да върви по възможно най-до­брия начин.

– Разбрах, че не харесваш хората, които не четат. Как­во ти дава четенето и кога намираш време и за него?

– Книгите ни учат на много неща. Четенето е страст, лю­бов, възпитание и образова­ние. За мен то е и като меди­тация. Особено когато съм уморена и търся спокой­ствие, с книгите се прехвър­лям в тотално различен свят и така се спасявам. А често и намирам отговори, които търся, между редовете.

НЕ МОГА ДА СИ ПРЕДСТАВЯ ДА ЖИВЕЯ БЕЗ МИРИЗМАТА НА ХАРТИЯТА НА НОВА КНИГА

– Признаваш си, че обожа­ваш шоколад. А налага ли ти се да пазиш диети?

– Животът без шоколад не може да бъде същият. И не, не правя строги диети, ограничавам се само в коли­чеството на храната и оби­чам разнообразието в нея. Изразходвам и достатъчно енергия.

– Като разглеждам блога ти, си мисля, че даваш из­раз на чувствата си еднакво добре и с думите, и с тялото си. Сравними ли са усеща­нията да говориш и пишеш и да говориш с танц?

– Завърших съвсем скоро специалност „Медии и жур­налистика“. Писането, а и го­воренето за мен също са из­куство. Да танцувам с думи на белия лист, ми доставя същото удоволствие, както и играта под светлините на прожекторите. С танца мога всеки път да съм различна – веднъж дръзка, друг път срамежлива, пламенна или смирена. Същото е и при пи­сането. Но това не е странно, хората на изкуството често намират начин да се изра­зяват не в една, а в няколко сфери.