Любовище – селце за мечтатели
-
- септември 19, 2016
Александър КАРАДЖОВ
По принцип се паля лесно. Така стана и този път. Случайно попаднах на информация за едно мелнишко селце със звучното име Любовище. Може би не е било случайно. Трябваха ми не повече от тридесет минути, за да събера необходимата ми информация и да го включа като спирка от маршрута си. Странни села по света много, ама това ми скри шапката. Признавам си.
Комерсиалните дестинации като Мелник например вече не са ми интересни. Търся нещо по-затънтено и непознато. Подминахме най-малкия град в България с огромно удоволствие. А и жегата беше такава, че по-добре да не спира човек. Карах в посока село Рожен, когато след поредния завой видяхме малката синя табелка, водеща към Любовище. Като че ли не очаквах нищо. Или поне нищо, свързано с любов…А то, какво се оказа…
Първото нещо, което ме впечатли, бе тунелът на пътя, водещ към селото. Издълбан в една от типичните за района на Мелник пирамиди – слабоспоени пясъчници, които се рушат при най-малкото докосване. Да, ама не. Тук, през далечната 1961 местните работливи хорица прокопали с кирки и лопати 40 – метров тунел. Отнело им една година. Техника не използвали поради силно ронливият строеж на скалата. Копали упорито, за да могат да свържат селото си със света. И успели.
Второто нещо, което ме впечатли, бе самото селце. Атмосфера като в стар черно – бял американски филм за Дивия Запад. Къщи от глина, някои – цели, други – полусрутени. Двадесет жители. Няколкостотин овце и кози. Изключително красива природа.
Третото нещо, което ме впечатли, бе бай Кольо. Сигурно бихте ме упрекнали, че го наричам „нещо“, ама той наистина е нещо, и то нещо голямо. Човек със завидно добра душа, изключително интелигентен и начетен, въпреки че е прекарал целия си живот на село. Човек, с когото няколко часов разговор би преминал неусетно. Човек, който може да ти разкаже удивителни неща за района.
Така и стана. Почти веднага след пристигането ни в селото, отнякъде изскочи бай Кольо, тръгнал да събира шума за овцете. Поканихме го на раздумка. Сипахме му студена бира. Човекът се разтопи от удоволствие. Разказа ни цялата история на селото. Навремето бил кмет, не пропусна нито един интересен детайл от миналото на Любовище. Дори и за името му ни разказа. Отдавна, когато селото било голямо и се състояло от две махали, в горната махала живеела красивата мома Люба. Залюбила се тя с местен момък, който живеел в долната махала. Всеки път, когато излезнела от дома и тръгнела по пътя към дома на годеника си, иззад белите завески на прозорчетата, по чардаците на селските къщи, под асмите в дворовете, всички ахвали и казвали: „Люба вижте!“, та оттам се родило и името на селцето.
Така неусетно минаха почти три часа, в които бай Кольо не ни остави да скучаем. Валя проливен дъжд, но ние продължавахме да стоим на сушина и да си говорим. След като дъждът спря, решихме да разгледаме селцето и да поснимаме по залез. Небето бе обагрено в почти всички нюанси на червеното. Разходихме се почти до съседното село Кашина и почти по мръкване се върнахме в Любовище, където щяхме да нощуваме.
За огромна наша радост на пейката, където бяхме седяли допреди час, ни чакаше бай Кольо. С голяма буца прясно, домашно сирене и розови градински домати в ръце. Малко ни „понахока“, че заради сладкия разговор не успял да събере шума.
Със сирене и домати ракията е още по-пивка. Бай Кольо отпи от павурчето и продължи с вълнуващите си разкази за селото и района. А доматите бяха толкова сочни…Продължихме в този дух почти до полунощ. Не ни се лягаше. Топлата августовска вечер бе наситена от песните на щурци, скакалци и всякакви други щастливи животинки. А с всяко следващо отпиване, бай Кольо ставаше все по – артистичен…
В прохладната неделна утрин изненадите продължиха. На тръгване към Сандански, бай Кольо отново ни навести и ни остави още една пита, този път отлежало сирене. Закусвахме най-вкусния кус-кус на света.
След закуска поехме на път, но селцето със звучното име Любовище остави трайни следи в нас. На пръв поглед едно обикновено селце, а всъщност такова, което те докосва. Селце, чийто шепот чуваш нощем. Селце, което те кара да се влюбиш…
Be the first to leave a review.
