Благоевград – градът, с който се гордеем!

Силвия СТОЯНОВА

През ІІІ в. от н. е. в сегаш­ните рамки на града същест­вува тракийското селище Скаптопара. То става из­вестно след намирането на т.н. Скаптопаренски надпис през 1868 г. Днес градът е областен център.

Едно от най-интересните кътчета, които заслужава да се видят в Благоевград, е старинният квартал Вароша. Тесни калдъръмени улички с изцяло реконструирани и реставрирани къщи от две­те им страни, с малки китни дворчета оформят квартала, любимо място за разходка на благоевградчани. Вароша се обособява като квартал на християнското население в града в края на ХVІІ в. Тога­ва българи от околните села, които се занимават със за­наяти и търговия, се пресел­ват в него, изграждат своите малки едноетажни къщички и заживяват в мир с турско­то население. Махалата се свързва с мюсюлманската част на града посредством три моста, днес разрушени. Има информация, че едини­ят от тях е бил покрит и в него са се намирали множество дюкяни. Едва към средата на ХІХ в. започват да се строят по-големи, двуетажни къщи с типичната планова схема за възрож­денския период на строителство – със стопански помеще­ния в приземния етаж и жилищни – на втория. От този период са Мощан­ската къща, Динева­та къща, Унчевата къща (Чорбаджиго­шевата) и др. Цяла улица, наречена “влашката”, с големи двуетажни къщи, из­дигащи се от двете страни на тясна, калдъръме­на уличка, чийто стрехи ся­каш се сливат във висините, е унищожена в периода на голямото строителство за посещението на дипломати­ческия корпус и на това мяс­то са издигнати сградите на музея и младежкия дом.

Диневата къща днес е въз­становена частна собстве­ност. Тя е най-голямата къща в квартала. Принад­лежала е на семейство вла­си, които напускат града. Къщата е двуетажна сграда с изба, със симетрична пла­ново-пространствена схема и външно оформление в сти­ла на следосвобожденска­та градска архитектура. На първия етаж има голям са­лон с жилищни помещения от двете страни и килери между тях. Широка стълба в дъното води до втория етаж, в който централно е разпо­ложен втори голям салон, а от двете страни – спални помещения. Външните сте­ни на първия етаж са с ка­менна зидария, а другите са тухлени. Къщата е с голям двор-градина.

Мощанска къща е изгра­дена е през 1888 г., според надписа на корниза на фа­садата. Тя е също двуетажна сграда. Първият етаж е със стопански функции – вляво от входа е оборът, а в дясно е избата. Вторият етаж има голям салон, който заема по дължина цялото вътрешно пространство на етажа, из­даден еркерно напред. От двете страни на салона са разположени гостни стаи, спални и помещение за при­готвяне на храна. Таваните са дъсчени. Корнизът на външните стени е подчертан на фасадата от холкел, изпи­сан с растителни орнаменти и панделки. Външните сте­ни са от каменна зидария, а другите – паянтови. Къщата е общинска собственост.

Унчевата къща е възста­новена частна собственост. Нейната вътрешна планова схема е както на Мощанска­та и Диневата. Това е родна­та къща на Коте Чорбаджи­гошев, виден общественик и участник в национално-ос­вободителното движение. Той е един от основателите на горноджумайската бъл­гарска община. Член е на комитета за подготовка на Априлското въстание. По време на временното руско управление в града е съвет­ник в градската управа.

Къщата на Георги Стоилов също е възстановена частна собственост на неговите на­следници. Г.Стоилов е пър­вият кмет на Г.Джумая, а по време на Хуриета през 1908 г. е бил народен предста­вител в Долната камара на турския парламент. Към мо­мента къщата функционира като ресторант “12-те стола”. Тя се различава по своята вътрешна архитектурна схе­ма от останалите, но с вну­шителния си обем и уютен двор, извисяваща се точно при входа на църквата, при­влича вниманието на посе­тителите и буди респект.

Измирлиева къща е малка по обем, но е забележител­на с факта, че е роден дом на Георги Измирлиев – Македон­чето, един от видните дейци на на­ционалното революцион­но движение, единствени­ят револю­ционер от национална величина, който градът дава на Бъл­гария. Къща­та се свързва с “комшулук” откъм южна­та й страна с църквата. Тя е реконстру­ирана след точно заснемане от специа­листи преди да бъде разру­шена от наводнението през 1954 г. В нея е пренесен и запазеният оригинал на дър­ворезбения таван от гостна­та стая, който е най-интерес­ния архитектурен елемент. Къщата е исторически па­метник на културата и е превърната в музей. В нея е изградена експозиция, представяща жизнения път и революционната дейност на апостола на Търновски революционен окръг при подготовката на Априлско­то въстание през 1876 г. На втория етаж е възстановен интериорът на къщата от края на ХІХ в. – обстановка­та, в която е живял и израс­нал Г.Измирлиев.

Църквата „Въведение Бо­городично“ заема централно място в квартал “Вароша”. Тя е построена на мястото на по-стара, малка църква, към която е имало метох на Рил­ския манастир и килийно училище. Изгражда се в про­дължение на четири години – от 1840 до 1844 г. от май­сторите Доне и Христо от с. Стоймирово, Малешевско. С построяването й българите от града изразяват своето нараснало религиозно на­ционално съзнание и ико­номическо замогване. През 1850 г. в двора на църквата е построена училищна сгра­да, която изгаря. На нейно място през 1881 г. е изграде­но ново триетажно училище, което днес не съществува.

Църквата е национален паметник на културата. Дру­ги такива в града са:

Паметникът на Македо­но-одринското опълчение, разположен в малкото прос­транство между Младежкия дом и групата от стари къщи от началото на ХХ в., оформе­но като площад “Мите Мар­ков”. Негов автор е Борис Гондов. Творбата е поставе­на през 1979 г. Монументът е внушителен. Върху голяма площадка е поставен грани­тен пиедестал с изсечени ре­лефни фигури на опълченци в цял ръст. Над тях на втори пиедестал е поставена брон­зовата фигура на “Зовящата победа”.

На пл. Македония или “ста­рият площад”, е издигнат па­метник на Гоце Делчев. Негов скулптор е Крум Дермен­джиев. Поставен е през 1955 г. Фигурата на Г. Делчев е в цял ръст, с хайдушко облек­ло и наметнат ямурлук.

Новият площад “Г.Измир­лиев-Македончето” се офор­мя в годините 1985-87 във връзка с посещението на дипломатическия корпус и цялостното обновяване на централна градска част. Той се оформя от сградите на Общината, ДТ “ Вапцаров”, сградата на Американския университет в България, ЮЗУ “Н. Рилски” и Регио­нална библиотека, сградата на НТС и Областния съвет, пощата. Силни художестве­ни елементи, участващи в неговото оформяне са: фон­танът от мраморни късове, паметникът на Д. Благоев и скулптурната група “Чака­щите”, “Почиващата” и “Вър­вящият”.

Фонтанът е разположен на по-ниско равнище в пло­щадното пространство. Оф­ормен е от три големи мра­морни къса с пирамидална форма, които представят трите големи планини на територията на Пиринския край – Рила, Пирин и Родо­пи. Автор е Иван Русев. До него е разположена чеш­мата с двата лъва. Стилът й напомня занаятчийските произведения на камено­делците от епохата на Въз­раждането.

Бюст-паметник на Георги Измирлиев – Македончето се намира на площада с фонта­ните срещу сградата на Об­щината. Автор е професор Димитър Сотиров. Открива се през 2006 г. във връзка със 130 г. от Априлското въстание и обесването на революционера.

Бюст-паметник на Г. Из­мирлиев има и пред V-то СОУ “Г.Измирлиев” с автор Виолета Димчева. Поставен е през 1969 г.

Паметник на Св. Св. Кирил и Методий пред НХГ с автор Николай Терзиев е поставен през 1980 във връзка със 100 г. на гимназията – би­вша Солунска. Образите са силно опростени, относител­но безплътни и стилизирани, но запомнящи се.

В града има множество мемориални изображения на редица видни личности.

Бюст-паметник на В. Лев­ски, с автор Крум Дермен­джиев, поставен през 2000 г. Бюстът е отлят от бронз и е поставен върху висок пиедестал. Разположен е в зелената площ срещу ПГСАГ “В. Левски”.

Бюст-паметник на П. Яво­ров. Намира се в градската градина в близост до хотел “Ален мак”. Поставен е през 1933, но неговият автор за сега не е известен. Като бли­зък съратник на Г. Делчев и участник в национално-ос­вободителните борби на населението от Пиринския край, той е особено почитан тук. Бюстът е поставен вър­ху пиедестал от гранит.

Бюст-паметник на Ильо Марков-Беровски (дядо Ильо Малешевски). Той е особено популярен сред население­то в Пиринския край като хайдушки войвода. Участва в Сръбско-турската война 1885 г., в Руско-турската война от 1977/78 г., в Крес­ненско-Разложкото въста­ние 1978/79 г. Добил е още приживе легендарна слава, а подвизите му са въз­пети в много народни песни. Автор на памет­ника е Калин Дими­тров. Поставен е през 1970 г. Бюстът е отлят от бронз и поставен на гранитен пиедестал. Намира се в алеята срещу музея непосред­ствено до корито на реката.

Барелеф на Никола Вапцаров, с автор Стою Тодоров, поставен на фасадата на ДТ “Н. Ва­пцаров”.

Паметен знак от признателното насе­ление на Горна Джу­мая, който показва място­то и датата на посрещане на освободителните руски войски от ІV мариополски полк, предвождан от ма­йор Иван Павлович Орлин­ски – 12.ІІ.1978 г. се намира в градинката пред главния вход на стадиона. Близо до него, в ляво от стълбите на стадиона се издига внуши­телна скулптурна фигура на спортист в цял ръст, с топка в дясната ръка. Неин автор е Крум Дерменджиев.

Паметник-костница на заги­налите в Балканската война и освобождението на Г. Джумая от турско иго признателно­то население е издигнало в дясно на пътя за Ловния дом. Той представлява пи­рамида от отделни каменни късове, в основата на която са изписани местата, където са водени бойни действия през войната. Непосред­ствено до него е гробът на Мите Марков.

В парка Ловен дом през 60-те години на ХХ в. е из­граден паметник-костница на загиналите в борбата против фашизма. Зад него са разпо­ложени осем плочи с имена­та на загиналите в борбата против фашизма.

Пътуващите по междуна­родния път Кулата-София срещат на входа на града като паметен знак “Летящия кон”. Негов автор е Иван Нешев. Той се извисява на метална траверса под остър ъгъл, разположена на нисък хълм край самия път. Свър­зан е с легендата за създа­ване на града.