За баба Цветанка, която кърши царевичак край входа на Годлево, няма медицински пункт, Европа обаче подари на нея и на съселяните ѝ стадион

Калин КАЛИНОВ

Европейските пари за бъл­гарското село вече осигуриха на всеки жител на Криводол и на всеки втори гражданин на Разлог достъп до спортни състезания в свобод­ното време. Но дали ще осигури и други екстри като например поминък?

Представете си следната ситуация: боли ви зъб и отивате в поликлиниката. Там ви посрещат с думите: „Съжаляваме, в мо­мента няма клинична пътека за лечение на зъби…Но пък можем да ви гипсираме кра­ка!”.

Нещо подобно се случва с усвояването на европейските фондове.

Ако зависеше от баба Цве­танка, която кърши цареви­чак край входа на Годлево, тя щеше да поиска медицински пункт в селото с приемен ден на личния лекар или поне на сестрата, за да има кой една инжекция да й бие. Сега при най-малка нужда се чуди как да слезе до Разлог. Вместо ле­карски кабинет обаче Европа подарила на нея и на съселя­ните й стадион.

Ще го ползват ли поне сино­вете и внуците? Надали, кла­ти глава жената. Едни били в чужбина, други се хващали на каквато работа се намира чак в Благоевград. Ставали всяка сутрин в шест и се връщали като пребити вечер, без да са сигурни дали на края на месе­ца ще си получат заработено­то.

Пътят от Разлог до Годлево току-що е ремонтиран с ев­ропейски пари, а седемте му километра са подходящи и за маршрут от културно-исто­рическия туризъм. Пресният асфалт започва край внушите­лен фотоволтаичен парк вър­ху обработвани в миналото земи, заобикаля останките от гигантски завод от времето на социализма, лъкатуши покрай запустели площи и гори, за да свърши до „европейски” ста­дион на входа на селото.

Забравете представите от произведения като „Село край завод”, емблематично загла­вие от социалистическия ре­ализъм. В момента се пише новата история – „Село край стадион”. Но вече в жанра ев­рооптимизъм.

Откритото преди няколко седмици модерно съоръже­ние разполага с паркинг с 21 обикновени места, 15 служеб­ни и 2 инвалидни, със специа­лен вход за достъп на хора с увреждания, със съблекални, сервизни помещения и комен­таторски кабини (навсякъде с климатици). Но най-забележи­телна е неговата трибуна с 602 обикновени и

50 VIP СЕДАЛКИ – ВСИЧКИТЕ С ПРЕКРАСЕН ИЗГЛЕД КЪМ СЕЛСКО­ТО ГРОБИЩЕ.

Мястото предразполага към уединение и размисъл – така и така, футбол тук рядко ще се играе. Жителите на Годлево са по-малко от местата по трибу­ните – около 530 човека, пове­чето от които пенсионери.

За тези, които гледат, но не вярват на очите си, проек­тантите са се погрижили да сложат и специална пътна та­белка със стрелка и надпис „Стадион”. Друга табела ни ин­формира, че Европа инвестира в селските райони чрез земе­делския си фонд. Стадионът е финансиран от българския му бенефициент Програмата за развитие на селските райони, мярка 321 – „Основни услуги за населението и икономика­та в селските райони”. Общи­на Разлог е кандидатствала с проект за подобряване на достъпа на населението до спортни услуги и такива, свър­зани със свободното време. Стойността му е 5 787 520 лв. (без ДДС), от които 3 226 252 лв. са похарчени за стадиона в Годлево. С останалите пари е изградено детско игрище в Разлог, ремонтиран е и ста­дионът в общинския център. Така градчето с население около 12 000 жители вече ще разполага със спортна арена с 6000 седящи места. Местно­то дерби от Б футболната ни група между „Пирин” (Разлог) и Банско се игра на 3 октомври пред рекордните за региона… 800 зрители.

Така Програмата за разви­тие на селските райони вече осигури на всеки втори граж­данин на Разлог достъп до спортни състезания в свобод­ното време. Дали ще успее да осигури и други неща като на­пример заетост?

През 60-те и 70-те години на миналия век селото помогна на футбола да дръпне напред благодарение и на грижите на земеделските стопанства за културно-масовия живот на тружениците. От селските ста­диони тръгнаха футболисти, някои от които станаха чет­върти в света. Сега замисълът, изглежда, е точно обратният – футболът трябва да съживява селата, като им създава поми­нък. Поне ако се вярва на офи­циалните цели на Програмата за развитие на селските райо­ни от 2007-ма до 2013-та годи­на. Нейното предназначение е „да развие конкурентоспособ­на и базирана на иновациите селскостопанска, горска и хра­нително-вкусова промишле­ност, да опазва националните ресурси и околната среда, да подобри качеството на живот и да създаде по-разнообразни възможности за заетост в се­лата въз основа на стратегиче­ските насоки на европейската общност и на Лисабонската и Гьотеборгската стратегия”. Напоследък ПРСР шеговито е наричана Програма за раз­витие на селските стадиони, след като те се оказаха една от най-търсените възможности за подобряване на качеството на живот в селата, предпочи­тана както от регионалните и националните власти, така и от влиятелния строителен биз­нес. За ремонт и строителство са одобрени общо 308 различ­ни спортни обекти.

Според кмета на с. Годлево Николай Ботев новите стади­они ще намерят приложение. Конкретно за неговото село  – като привличат посетители към трите функциониращи малки хотели. Засега новото съоръжение се ползва от сел­ския тим „Планинец” (полови­ната му играчи са от града) и от юношеските формации на „Пирин” (Разлог). Най-големи надежди Николай Ботев въз­лага на гостуването на голе­ми отбори от София, особено през лятото, когато в Годлево е по-прохладно. В тази ниша обаче разложкото село по­пада под силна конкуренция. Кметовете на доста по-близ­ките до столицата общини Ковачевци и Мирково също оправдаха огромните инвести­ции в стадиони именно с въз­можността да привличат за лагери и турнири софийските клубове.

Това, което убягна в шумо­тевицата по официалното от­криване на обекта, е, че нови­ят изкуствен терен в Годлево е с размери под минимално допустимите от УЕФА за про­веждане на официални фут­болни срещи. Тоест налице е не толкова стадион, колкото луксозна спортна площад­ка. И ако в селските групи и в юношеските първенства длъжностните лица вероят­но ще си затворят очите, то провеждането на официа­лен мач във всяко по-високо ниво е под сериозен въпрос. Бетонна стена пък е опасала игрището на няма и крачка от страничната линия. Играчите трябва много да внимават с шпагатите там, за да не съ­жаляват после всички, че в селото не са открили първо медицински пункт.

В началото Ни­колай Ботев звучи като кмет, който приключва успешен мандат под лозунга „Видими резултати”. Постепенно обаче еврооптимизмът му преминава в умерен скептицизъм.

Кметът не си пра­ви илюзии, че подоб­ни проекти могат да променят качествено живота в страната. „Европа не искаше да произвеждаме. Ликвидирахме произ­водствата, а сега ни дават обратно пра­шинки, вместо за­води – игрища”, констатира бившият снабдител на голямо промишлено предприятие и изрежда затворените заводи в града през годините на пре­хода: Комбинат за целулоза и хартия с 1000 работници, За­вод за магнитни глави с 2000, Завод за фуражни дрожди с 500-600 работни места. Еми­грацията към големите градо­ве и чужбина се случва на две големи вълни. Първата след ликвидацията на индустрия­та през 90-те, и втората преди няколко години с пукването на строителния балон в съседно­то Банско. Тя продължава и до сега, въпреки че на фона на го­леми части от страната райо­нът изглежда по-оживен.

В представите на Ботев за стабилна държава най-важно­то е производството – не е за­дължително да е промишлено, но и земеделие не може да се развива, ако няма осигурени паза­ри. Ня­колко негови съселя­ни са проб­вали да за­въртят бизнес с про­извод­ство на мляко, но се отказали заради постоянната несигур­ност с изкупуването му. В мо­мента се обработва едва една пета от землището на Годлево.

А иначе селото не може да се оплаче откъм европроекти. Освен ремонта на шосето за 1,8 млн. евро Програмата за развитие на селските райони е финансирала с още 200 хил. евро изграждането на частен семеен хотел.

За да не останете с впечат­ление, че в подобни проекти става въпрос предимно за от­вличане, обективна представа за свършеното дава информа­ционна табела. Ще я намерите, паднала край коларски път над селото. Някъде в нищото