За баба Цветанка, която кърши царевичак край входа на Годлево, няма медицински пункт, Европа обаче подари на нея и на съселяните ѝ стадион
-
- септември 8, 2016
Калин КАЛИНОВ
Европейските пари за българското село вече осигуриха на всеки жител на Криводол и на всеки втори гражданин на Разлог достъп до спортни състезания в свободното време. Но дали ще осигури и други екстри като например поминък?
Представете си следната ситуация: боли ви зъб и отивате в поликлиниката. Там ви посрещат с думите: „Съжаляваме, в момента няма клинична пътека за лечение на зъби…Но пък можем да ви гипсираме крака!”.
Нещо подобно се случва с усвояването на европейските фондове.
Ако зависеше от баба Цветанка, която кърши царевичак край входа на Годлево, тя щеше да поиска медицински пункт в селото с приемен ден на личния лекар или поне на сестрата, за да има кой една инжекция да й бие. Сега при най-малка нужда се чуди как да слезе до Разлог. Вместо лекарски кабинет обаче Европа подарила на нея и на съселяните й стадион.
Ще го ползват ли поне синовете и внуците? Надали, клати глава жената. Едни били в чужбина, други се хващали на каквато работа се намира чак в Благоевград. Ставали всяка сутрин в шест и се връщали като пребити вечер, без да са сигурни дали на края на месеца ще си получат заработеното.
Пътят от Разлог до Годлево току-що е ремонтиран с европейски пари, а седемте му километра са подходящи и за маршрут от културно-историческия туризъм. Пресният асфалт започва край внушителен фотоволтаичен парк върху обработвани в миналото земи, заобикаля останките от гигантски завод от времето на социализма, лъкатуши покрай запустели площи и гори, за да свърши до „европейски” стадион на входа на селото.
Забравете представите от произведения като „Село край завод”, емблематично заглавие от социалистическия реализъм. В момента се пише новата история – „Село край стадион”. Но вече в жанра еврооптимизъм.
Откритото преди няколко седмици модерно съоръжение разполага с паркинг с 21 обикновени места, 15 служебни и 2 инвалидни, със специален вход за достъп на хора с увреждания, със съблекални, сервизни помещения и коментаторски кабини (навсякъде с климатици). Но най-забележителна е неговата трибуна с 602 обикновени и
50 VIP СЕДАЛКИ – ВСИЧКИТЕ С ПРЕКРАСЕН ИЗГЛЕД КЪМ СЕЛСКОТО ГРОБИЩЕ.
Мястото предразполага към уединение и размисъл – така и така, футбол тук рядко ще се играе. Жителите на Годлево са по-малко от местата по трибуните – около 530 човека, повечето от които пенсионери.
За тези, които гледат, но не вярват на очите си, проектантите са се погрижили да сложат и специална пътна табелка със стрелка и надпис „Стадион”. Друга табела ни информира, че Европа инвестира в селските райони чрез земеделския си фонд. Стадионът е финансиран от българския му бенефициент Програмата за развитие на селските райони, мярка 321 – „Основни услуги за населението и икономиката в селските райони”. Община Разлог е кандидатствала с проект за подобряване на достъпа на населението до спортни услуги и такива, свързани със свободното време. Стойността му е 5 787 520 лв. (без ДДС), от които 3 226 252 лв. са похарчени за стадиона в Годлево. С останалите пари е изградено детско игрище в Разлог, ремонтиран е и стадионът в общинския център. Така градчето с население около 12 000 жители вече ще разполага със спортна арена с 6000 седящи места. Местното дерби от Б футболната ни група между „Пирин” (Разлог) и Банско се игра на 3 октомври пред рекордните за региона… 800 зрители.
Така Програмата за развитие на селските райони вече осигури на всеки втори гражданин на Разлог достъп до спортни състезания в свободното време. Дали ще успее да осигури и други неща като например заетост?
През 60-те и 70-те години на миналия век селото помогна на футбола да дръпне напред благодарение и на грижите на земеделските стопанства за културно-масовия живот на тружениците. От селските стадиони тръгнаха футболисти, някои от които станаха четвърти в света. Сега замисълът, изглежда, е точно обратният – футболът трябва да съживява селата, като им създава поминък. Поне ако се вярва на официалните цели на Програмата за развитие на селските райони от 2007-ма до 2013-та година. Нейното предназначение е „да развие конкурентоспособна и базирана на иновациите селскостопанска, горска и хранително-вкусова промишленост, да опазва националните ресурси и околната среда, да подобри качеството на живот и да създаде по-разнообразни възможности за заетост в селата въз основа на стратегическите насоки на европейската общност и на Лисабонската и Гьотеборгската стратегия”. Напоследък ПРСР шеговито е наричана Програма за развитие на селските стадиони, след като те се оказаха една от най-търсените възможности за подобряване на качеството на живот в селата, предпочитана както от регионалните и националните власти, така и от влиятелния строителен бизнес. За ремонт и строителство са одобрени общо 308 различни спортни обекти.
Според кмета на с. Годлево Николай Ботев новите стадиони ще намерят приложение. Конкретно за неговото село – като привличат посетители към трите функциониращи малки хотели. Засега новото съоръжение се ползва от селския тим „Планинец” (половината му играчи са от града) и от юношеските формации на „Пирин” (Разлог). Най-големи надежди Николай Ботев възлага на гостуването на големи отбори от София, особено през лятото, когато в Годлево е по-прохладно. В тази ниша обаче разложкото село попада под силна конкуренция. Кметовете на доста по-близките до столицата общини Ковачевци и Мирково също оправдаха огромните инвестиции в стадиони именно с възможността да привличат за лагери и турнири софийските клубове.
Това, което убягна в шумотевицата по официалното откриване на обекта, е, че новият изкуствен терен в Годлево е с размери под минимално допустимите от УЕФА за провеждане на официални футболни срещи. Тоест налице е не толкова стадион, колкото луксозна спортна площадка. И ако в селските групи и в юношеските първенства длъжностните лица вероятно ще си затворят очите, то провеждането на официален мач във всяко по-високо ниво е под сериозен въпрос. Бетонна стена пък е опасала игрището на няма и крачка от страничната линия. Играчите трябва много да внимават с шпагатите там, за да не съжаляват после всички, че в селото не са открили първо медицински пункт.
В началото Николай Ботев звучи като кмет, който приключва успешен мандат под лозунга „Видими резултати”. Постепенно обаче еврооптимизмът му преминава в умерен скептицизъм.
Кметът не си прави илюзии, че подобни проекти могат да променят качествено живота в страната. „Европа не искаше да произвеждаме. Ликвидирахме производствата, а сега ни дават обратно прашинки, вместо заводи – игрища”, констатира бившият снабдител на голямо промишлено предприятие и изрежда затворените заводи в града през годините на прехода: Комбинат за целулоза и хартия с 1000 работници, Завод за магнитни глави с 2000, Завод за фуражни дрожди с 500-600 работни места. Емиграцията към големите градове и чужбина се случва на две големи вълни. Първата след ликвидацията на индустрията през 90-те, и втората преди няколко години с пукването на строителния балон в съседното Банско. Тя продължава и до сега, въпреки че на фона на големи части от страната районът изглежда по-оживен.
В представите на Ботев за стабилна държава най-важното е производството – не е задължително да е промишлено, но и земеделие не може да се развива, ако няма осигурени пазари. Няколко негови съселяни са пробвали да завъртят бизнес с производство на мляко, но се отказали заради постоянната несигурност с изкупуването му. В момента се обработва едва една пета от землището на Годлево.
А иначе селото не може да се оплаче откъм европроекти. Освен ремонта на шосето за 1,8 млн. евро Програмата за развитие на селските райони е финансирала с още 200 хил. евро изграждането на частен семеен хотел.
За да не останете с впечатление, че в подобни проекти става въпрос предимно за отвличане, обективна представа за свършеното дава информационна табела. Ще я намерите, паднала край коларски път над селото. Някъде в нищото
Be the first to leave a review.
