Веселин Стаменов – откровено за регионалните медии и новите проекти: Топ Преса ще подари на Благоевград безплатен вестник!
-
- септември 7, 2016
Веселин Стаменов е роден на 11 юни 1981 г. в град Гоце Делчев. Автор на редица книги, сред които „Раждането на Тигровата акула”, „Убий Путин”, „Безследно изчезналите деца на България” и др. Романът в две части „Убий Путин” е преведен и на английски език. Освен писател, Веселин Стаменов е и журналист и медиен мениджър. Главен редактор на няколко вестника и автор и редактор в още няколко медии.
Веселин Стаменов в от малкото хора, които имат смелостта открито да коментира и критикува, той застава зад думите си, държи на принципите си, а думите му са най-силното му оръжие.
Именно това е причината, да решим да направим интервю с него и то изненадващо, без предварителна уговорка, без готови въпроси и без сценарий. В този разговор ще научите каква е неговата оценка за регионалните медии, за неговия начин на работа и за новите проекти, сред които е нов безплатен вестник за Благоевград.
Предупреждавам, че интервюто няма да се хареса на всички, ще ядоса може би доста хора, но е безкрайно истинско. За хора, които търпят градивна критика ще бъде полезно. А за онези,които ценят качеството и търсят нещо казано с отговорност, позиция и мнение ще бъде истинско удоволствие.
– Здравейте, приятели. Изключително ми е приятно да ви представя един човек, чието име е познато на всички хора в Югозападна България. Това е Веселин Стаменов. Свързват името му с един от най – успешните вестници, издавани в Югозападна България – Топ Преса. Добре дошъл и благодаря, че прие поканата ни.
– Добре заварили. Благодаря за поканата. Приветствам вас и всички ваши читатели на една от най – бързо развиващите се медии в Югозапада, Благоевград Нюз, една от малкото мислещи медии в Югозападна България, която чета редовно.
– За нас е огромна чест, че имате такова мнение за нас.
– Рядко са такива медии в Югозападна България, затова това трябва да бъде отчетено. Думата медии в Югозапада започва да става опасна дума..
– Ще поговорим и за това. Сега те хващаме да се прибираш от интересни срещи от столицата. Ще помоля сега да разкажеш.
– Хората ще си помислят, че всичко е режисирано, но наистина е така. Прибирам се от редакционен съвет. Както всички знаят, Топ Преса е част от една медийна група, столична. Предстоят много интересни наши неща в близко бъдеще, да кажем така – в новия есенно – зимен сезон. В областта на книгоиздаването подготвяме доста сериозни проекти. Мога да издам, че всички читатели на Топ Преса ще получат и подаръци под формата на книги. Най-хубавото е, че имаме зелена светлина да мислим за нов медиен проект, специално за всички жители на област Благоевград. Правим всичко възможно да се създаде първият безплатен вестник на град Благоевград с пилотен тираж над 25 хиляди екземпляра, който ще бъде подарък от нас, от Топ Преса, за всички наши читатели, тези, които плащат нашите заплати, понеже нашият вестник не е евтин. Той струва 1 лев. Много често сме търпели критика защо вестника струва лев, при положение, че другите са по 50, 60 стотинки. Първо – защото ние знаем цената си и второ, защото разчитаме на продажби. Голямата част една медия да бъде допустимо независима е да разчита на продажби и на приходи от читателите, а не от благоволението на един, друг, трети или пети спонсор. Новината е, че Топ Преса ще подари на гр. Благоевград един безплатен вестник, който ще бъде прилично организирано разпространяван от нашия екип и хората ще имат своя безплатен форум за обяви, за реклами, напълно безплатно, което е жест от наша страна, благодарение на това, че вече пета година инвестират парите си, купувайки нашия вестник.
– Това не е първият безплатен вестник, който ще издавате.
– Да, ние имаме няколко безплатни вестника. Но за Благоевград беше болна тема, защото тук мисля, че има какво да се каже на тема печатна медийна работа. Говорели сме си неведнъж за качеството на местните медии. Смея да кажа, че качествени медии като нашите липсват. Трябва да правим всичко възможно, за да продължаваме да се развиваме, да бъдем полезни на хората, да работим за обществото, защото врагът ни спи. Специално тук ще кажа, че вече не чувствам повечето медии в Югозападна Българи като опоненти и конкуренти, а като врагове, защото измислената ни война или мира, който не е мир, минава в патологичен вариант, т.е необратим.
– Каква е твоята оценка за регионалните медии?
– Един от любимите ми литературни критици, Йордан Евтимов, преди доста години четох една статия, критикувайки книжния пазар в България. Статията беше озаглавена „Книжен пазар като на пазар“. Така че и в Югозападна България няма да е далече времето, когато такива като нас медийни инвеститори, защото смея да кажа, че ние искаме да инвестираме в нашата медийна група, ще дойде време да си купуваме медии на кило. Те се правят на кило в Югозападна България, растат в сериозна прогресивност, появяват се, съществуват известно време, после умират, после пак се появяват и така всеки месец ние имаме „удоволствието и честта“ да се радваме на някой нов уволнен журналист от някоя медия, който решава да си направи сайт. Няма лошо, и ти била в други медии, и аз съм бил в други медии, но като сме направили нещо зад нас има някакъв труд, докато много хора правят нещо, а зад тях няма нищо.
– Като че ли водещата идея е да изкарат едни пари?
– Както и за теб, така и за нас, както и за доста други успели проекти се говорят доста интересни градски легенди, свързани с доста цифри, с доста влияние. За себе си съм чул, че перем пари на руската мафия, чувал съм какво ли не, включително за моята сексуалност, за моето здравословно състояние, за моето психическо състояние, така че пускаме, че някой е чул, че това е хубаво някой там да има чували с пари и да му ги взема. Влага някакви си 100 лева, краде от тук от там и казва аз имам медия, която генерира по 60 човека на ден. Това твоята фесйбук страница ще направи 1200 човека на ден, само личната ти фейсбук страница. Но не, казват, аз имам медия, обикаля с едни визитки и яде от хляба на Топ Преса, ядат и от хляба на Струма, защото все пак Струма е медия, утвърдена в годините, не може да отречем нейното съществуване. Това е обидното. Затова използвам случая да кажа, че ние приемаме това като лична кауза, защото крайно време е да ограмотим всички рекламодатели и всички хора, които инвестират в медии за тяхното състояние. Не е срамно да кажеш, че ти продаваш реклама. Ние не сме на държавна издръжка. Специално за Топ Преса ще кажа, напук на всички глупости, които се говорят по наш адрес, че ние сме комерсиална медия. Ние работим да продаваме рекламни услуги, посредничество, защо не и лобизъм!? В крайна сметка, закона в Германия за лобизма е пълно легална сделка. Един депутат може да излезе и да каже „Аз лобирам тази и тази фирма да спечели еди кой си конкурс. Заставам с името си зад нея и ще гарантирам с авторитета си, че тя ще се справи“. Няма нищо лошо в това. Съответно той ще получи комисионна за това от тази фирма, ще си плати данъците по нея, а всъщност всичко остава под масата. Всички пред медиите сме цъфнали, вързали, морал се лее и от чешмата, а в един красив момент знаем, че този депутат там прибира, кмета малко, малко от тази фирма. Живеем в един абсолютно луд свят. Е, ние от Топ Преса не искаме да живеем в този луд свят и може би звучи налудничаво, но започваме да си живеем в нашия свят – света на една малка комерсиална и съвременна медия.
– Която продава качествен труд.
– Благодаря за констатацията. Имаме много забележки, не сме съвършени. Не сме безгрешни, но сме истински!
– Смяташ ли, че голяма вина за това да се създават нови и нови медии, които живеят със съзнанието, че ще изкарат много пари е в местната власт. Не създават ли кметовете всъщност това усещане с така наречените договори за информационно обслужване?
– Това, което е много интересно е, че някои медии съществуват благодарение на благоволението на някои кметове срещу, да го наречем, индивидуален подход от страна на собствениците на тези медии към тези кметове, денонощно. Като коментирахме за ограмотяването за хората, употребяващи медийни услуги, в предишния въпрос, в това число трябва да вкараме и местната власт. Един кмет, когато реши да инвестира в една медия, в което няма нищо лошо, защото всички национални медии, БТВ получава милиони от министерството, Нова Телевизия също, големите информационни агенции са финансирани, защото държавата във всеки един проект има пари, които са предназначени за медии. Тези пари трябва да ходят в медиите. Ако трябва да говорим конкретно с имена, нека се върнем във времето на земеделския министър Найденов, когато неговата особено близка пиарка получаваше от местно дърводобивно предприятие 15 000 лева на месец и тя връщаше само един диск с медия дайджест, свързан с предприятието. Е тези пари защо трябва да ходят при тази, която явно се е доказала пред министъра, че има ценз, а те трябва да ходят в медиите. А медиите трябва да бъде оценявана на качество на труда. Примерно Благоевград Нюз и Топ Преса – мислещи медии, те заемат позиция, отстояват каузи, анабазата посещаемост, на база лизират и коментират. Ние имаме електронни бюлетини, които качват само общински новини. Медия, която получава пари от общината не може да бъде медия. За какво получава пари?
– Те изглеждат като ПР сайтове.
– Абсолютно. Ние от Топ Преса, заедно с колегата Байрактарски от Благоевград вече строим църква. Звучи крайно и самохвално от наша гледна точка, но благодарение на страниците ни, хората решават да спонсорират дадена кауза. Не искам да си преписвам чужди услуги, но ние също имаме участие в това нещо. Първото което ние като общество не обичаме, т.е нямаме практиката да искаме резултати от тези хора, които ни управляват, а пък ние като медии сме длъжни постоянно да даваме отчет какво сме свършили. За нас това е удоволствие. Може да видите в нашите страници, че във всеки брой има „преди“ и „след“. Кои сме медиите, които го правим това – „Благоевград Нюз“, „Топ Преса“ и мисля още един сайт. Айде нека да сложим още една, две медии, които се опитват да снимат нередности, да критикуват, да показват нещата, които трябва да бъдат коригирани. Определени кметове не са свикнали да дават резултати от работата си.
– Както и да бъде критикувана..
– За критика да не коментирам. Ние сме показали, независимо от това, че работим с някои общини, че имаме договори с тях, може да бъдем качествени критици. Давам пример общ. Благоевград – каквато и да е тя, една община, която търпи критика, малко или много тя тръгва да се развива, защото ние нямаме брой, в който да не се показват нередности, свързани с община Благоевград, включително лайната на еди кой си с извинение, абсолютното некадърие на шефа на БИО СТРОЙ или който и да е – критиката е към него, защото на него му е гласувано доверие.. Знаеш ли, че много смешни, жалки, отвратителни, гнусни чиновници се крият под „полата“ на кмета, защото винаги основната точка за критика е кмета. А под кмета седят някъде към 20 – 30 някакви си хрантутници, които са скрити и никой не знае, че съществуват, но примерно утре БИО СТРОЙ като не си свърши работата – кмета е виновен. Защо!? Къде е шефа на БИО СТРОЙ!? Той взима заплата за това нещо и той не е критикуван, защото на нас ни изнася да критикуваме повече кмета, което за нас е абсурдно.
– Вие сте една от малкото медии, може би единствената, която въпреки договори и финансиране, критикувате хората, които плащат някакви пари.
– Много кметове, много представители на властта на властта изпращат писма към нас, които публикуваме едно към едно. Няма нищо по-хубаво от това дебатът да бъде постоянен. Плюс което при нас смея да кажа, че сме се доказали във времето, давам пример – ние имаме договор с общ. съвет Гърмен. Една от основните ни дами, местни власти, които критикуваме е Минка Капитанова. Хората ти казват „Минка ти плаща“. Какво ще рече Минка ми плаща!? Общ. съвет е отделил пари за реклама, пари за Топ Преса, но това не означава, че ние ще спрем да критикуваме Минка Капитанова. Мога да го предоставя това с факти и документи. Те ни плащат да работим, а не да не работим. Много медии и много хора се заблуждават и тук вече е най – сюблимния момент, който искам да засегна – това е разсейките на Краси Евлогиев, на Струма. Той предлагаше услуга да мълчим, пък да ни платите. Ние искаме да ни плащат, за да работим. Така, както е в целия свят. Е, в Турция не е така.. Там е друго. В целия свят медиите се издържат от бюджети за реклама. В това няма нищо срамно. Колкото повече реклама имаш, с колкото повече хора работиш, това означава, че си признат. Ние искаме да ни се плаща, за да работим.
– Как се чувстваш от това, че колегите ни недолюбват точно заради тази критичност?
– От това по-голямо признание за мен, няма! Това мен изобщо не ме притеснява. Даже бих ги посъветвал, докато ни критикуват, да вземат да си водят и записки. Аз започнах да инвестирам в медийния бизнес в Югозападна България, защото не съм бил съгласен някой. Хорската злоба ме е мотивирала. Аз съветвам тези хора да се мотивират от нашата работа. Да игнорират болното си его, да лекуват критическата си възраст и да се концентрират, за да ни докажат, че и те могат. В нашите успехи те виждат своите неуспехи. Извинявай, една дама се тътри с биричка в ръка и тефтер под мишницата цял живот по Благоевград, а ти тръгваш сега от някъде и за две, три години стигаш до Господари на ефира, е кой ще ти го прости!? Никой! Извинявай, ама Господари на ефира са име. Ето правиш сайт в Благоевград, създаваш име – е няма кой да ти го прости. Тая злоба от къде мислиш, че идва? Толкова са жалки, че в момента и правим чест, че ги коментираме. Медия, ама такава медия, че ем да се хареса на всеки, ем пък да се правим на света вода ненапита, ем да докопаме от някой някакъв лев. Повечето местни медии договорят къде да отидат да ядът без пари. Една медия има, чиито брат е кръчмар. Това е много голям авторитет, че брат ти е кръчмар и ресторантьор и ние се храним там на аванта. Това е гювеча, това е работата на медиите и ние трябва да коментираме такива същества? Извинявай, обаче мисля че има достатъчно друга работа, за да коментираме такива дефекти на системата.
– Смяташ ли, че след няколко години нещата ще се променят?
– Ако четат нашите медии и си водят записки. След влизането на Топ Преса, думата „ексклузивно“ доста често взе да се употребява (смее се). Една Струма, която се водеше за голяма медия – тя покафеня, тя не пожълтя. Да речем, имитирайки Топ Преса и нека те да си го признаят колко пъти като са ходели на оперативки в София, са им казвали учете се от Топ Преса. За мен това е чест. Да, пием кафенце с Иван Вълканов, който ми казва „Струма е оцеляла в годините“. Абе човек, да не мислиш, че ще се върне времето „Работническо дело“? Те ако не се развиват, тиражите ще им падат. Интернетът им е катастрофа. Като вляза в www.struma.bg, там Ванга дава изявление през седмицa. Това е нашия занаят, ние сме таблоидът, те са официозът. Там трябва да има официални позиции, коментари, които ги няма. Медията няма позиция. Най-големите медии в Европа имат позиция и казват – заставам зад този президент, или зад онзи президент. 90% от нашите медии се финансират под масата. Под масата се бутат пари, защото трябва да пуснат фактура и да платят данъци.. По този начин се съсипва икономиката на държавата. Ти виждаш ли парадокса, че пет, шест сайта се обединяват в медийна група. А ние сме по едно сайтче, а те са пет, шест и никой не е чул за тях. Е няма как да ни обичат нас… Казах ти за едно момиче от Мелник. Заедно работихме с вестник „Труд“, Светлана Василева, много добри отношения постигнахме. Веднага нейни приятелки дойдоха да ме алармират, че аз хубаво съм се снимал с нея, ама тя ме плюла. Виж с какво се занимават тия хора по цял ден.. Те мислят как да несъществуваме ние, а не как да съществуват тях. Снимката с Бойко Борисов на тях им е достатъчна, за да кажат, че са медия. Просто няма как да го коментирам това. Тези хора ядат от хляба на можещите.
– Много ти благодаря за това искрено интервю.
– Благодаря и аз. Може да разчитате на нас.
Be the first to leave a review.
