Веселин Стаменов – откровено за регионалните медии и новите проекти: Топ Преса ще подари на Благоевград безплатен вестник!

Веселин Стаменов е ро­ден на 11 юни 1981 г. в град Гоце Делчев. Автор на редица книги, сред кои­то „Раждането на Тигро­вата акула”, „Убий Путин”, „Безследно изчезналите деца на България” и др. Ро­манът в две части „Убий Пу­тин” е преведен и на англий­ски език. Освен писател, Веселин Стаменов е и жур­налист и медиен мениджър. Главен редактор на няколко вестника и автор и редактор в още няколко медии.

Веселин Стаменов в от малкото хора, които имат смелостта открито да ко­ментира и критикува, той застава зад думите си, дър­жи на принципите си, а ду­мите му са най-силното му оръжие.

Именно това е причината, да решим да направим ин­тервю с него и то изненадва­що, без предварителна уго­ворка, без готови въпроси и без сценарий. В този разго­вор ще научите каква е него­вата оценка за регионалните медии, за неговия начин на работа и за новите проекти, сред които е нов безплатен вестник за Благоевград.

Предупреждавам, че ин­тервюто няма да се хареса на всички, ще ядоса може би доста хора, но е безкрай­но истинско. За хора, които търпят градивна критика ще бъде полезно. А за онези,които ценят качество­то и търсят нещо казано с отговор­ност, позиция и мнение ще бъде истинско удоволствие.

– Здравейте, приятели. Из­ключително ми е приятно да ви представя един човек, чието име е познато на всички хора в Югозападна България. Това е Веселин Стаменов. Свързват името му с един от най – ус­пешните вестници, издавани в Югозападна България – Топ Преса. Добре дошъл и благо­даря, че прие поканата ни.

– Добре заварили. Благода­ря за поканата. Приветствам вас и всички ваши читатели на една от най – бързо разви­ващите се медии в Югозапада, Благоевград Нюз, една от мал­кото мислещи медии в Юго­западна България, която чета редовно.

– За нас е огромна чест, че имате такова мнение за нас.

– Рядко са такива медии в Югозападна България, затова това трябва да бъде отчетено. Думата медии в Югозапада за­почва да става опасна дума..

– Ще поговорим и за това. Сега те хващаме да се при­бираш от интересни срещи от столицата. Ще помоля сега да разкажеш.

– Хората ще си помислят, че всичко е режисирано, но наистина е така. Прибирам се от редакционен съвет. Както всички знаят, Топ Преса е част от една медийна група, столич­на. Предстоят много интересни наши неща в близко бъдеще, да кажем така – в новия есен­но – зимен сезон. В областта на книгоиздаването подготвя­ме доста сериозни проекти. Мога да издам, че всички чита­тели на Топ Преса ще получат и подаръци под формата на книги. Най-хубавото е, че има­ме зелена светлина да мислим за нов ме­диен проект, специално за всички жите­ли на област Благоевград. Правим всич­ко възможно да се създаде първият безплатен вестник на град Благоевград с пилотен тираж над 25 хиляди екзем­пляра, който ще бъде подарък от нас, от Топ Преса, за всич­ки наши читатели, тези, които плащат нашите заплати, поне­же нашият вестник не е евтин. Той струва 1 лев. Много често сме търпели критика защо вестника струва лев, при поло­жение, че другите са по 50, 60 стотинки. Първо – защото ние знаем цената си и второ, за­щото разчитаме на продажби. Голямата част една медия да бъде допустимо независима е да разчита на продажби и на приходи от читателите, а не от благоволението на един, друг, трети или пети спонсор. Но­вината е, че Топ Преса ще по­дари на гр. Благоевград един безплатен вестник, който ще бъде прилично организирано разпространяван от нашия екип и хората ще имат своя безплатен форум за обяви, за реклами, напълно безплатно, което е жест от наша страна, благодарение на това, че вече пета година инвестират парите си, купувайки нашия вестник.

– Това не е първият безпла­тен вестник, който ще издава­те.

– Да, ние имаме няколко безплатни вестника. Но за Благоевград беше болна тема, защото тук мисля, че има как­во да се каже на тема печатна медийна работа. Говорели сме си неведнъж за качеството на местните медии. Смея да кажа, че качествени медии като нашите липсват. Трябва да правим всичко възмож­но, за да продължаваме да се развиваме, да бъдем полезни на хората, да работим за об­ществото, защото врагът ни спи. Специално тук ще кажа, че вече не чувствам повечето медии в Югозападна Българи като опоненти и конкуренти, а като врагове, защото измисле­ната ни война или мира, който не е мир, минава в патологичен вариант, т.е необратим.

– Каква е твоята оценка за регионалните медии?

– Един от любимите ми лите­ратурни критици, Йордан Евти­мов, преди доста години четох една статия, критикувайки кни­жния пазар в България. Стати­ята беше озаглавена „Книжен пазар като на пазар“. Така че и в Югозападна България няма да е далече времето, когато та­кива като нас медийни инвес­титори, защото смея да кажа, че ние искаме да инвестираме в нашата медийна група, ще дой­де време да си купуваме медии на кило. Те се правят на кило в Югозападна България, растат в сериозна прогресивност, поя­вяват се, съществуват извест­но време, после умират, после пак се появяват и така всеки месец ние имаме „удоволстви­ето и честта“ да се радваме на някой нов уволнен журналист от някоя медия, който решава да си направи сайт. Няма лошо, и ти била в други медии, и аз съм бил в други медии, но като сме направили нещо зад нас има някакъв труд, докато мно­го хора правят нещо, а зад тях няма нищо.

– Като че ли водещата идея е да изкарат едни пари?

– Както и за теб, така и за нас, както и за доста други успели проекти се говорят доста инте­ресни градски легенди, свърза­ни с доста цифри, с доста влия­ние. За себе си съм чул, че перем пари на руската мафия, чувал съм какво ли не, включително за моята сексуалност, за моето здравословно състояние, за мо­ето психическо състояние, така че пускаме, че някой е чул, че това е хубаво някой там да има чували с пари и да му ги взе­ма. Влага някакви си 100 лева, краде от тук от там и казва аз имам медия, която генерира по 60 човека на ден. Това твоята фесйбук страница ще направи 1200 човека на ден, само лична­та ти фейсбук страница. Но не, казват, аз имам медия, обикаля с едни визитки и яде от хляба на Топ Преса, ядат и от хляба на Струма, защото все пак Струма е медия, утвърдена в годините, не може да отречем нейното съществуване. Това е обид­ното. Затова използвам слу­чая да кажа, че ние приемаме това като лична кауза, защото крайно време е да ограмотим всички рекламодатели и всич­ки хора, които инвестират в медии за тяхното състояние. Не е срамно да кажеш, че ти про­даваш реклама. Ние не сме на държавна издръжка. Специал­но за Топ Преса ще кажа, напук на всички глупости, които се го­ворят по наш адрес, че ние сме комерсиална медия. Ние рабо­тим да продаваме рекламни ус­луги, посредничество, защо не и лобизъм!? В крайна сметка, закона в Германия за лобизма е пълно легална сделка. Един де­путат може да излезе и да каже „Аз лобирам тази и тази фирма да спечели еди кой си конкурс. Заставам с името си зад нея и ще гарантирам с авторитета си, че тя ще се справи“. Няма нищо лошо в това. Съответно той ще получи комисионна за това от тази фирма, ще си плати данъ­ците по нея, а всъщност всичко остава под масата. Всички пред медиите сме цъфнали, вързали, морал се лее и от чешмата, а в един красив момент знаем, че този депутат там прибира, кме­та малко, малко от тази фирма. Живеем в един абсолютно луд свят. Е, ние от Топ Преса не ис­каме да живеем в този луд свят и може би звучи налудничаво, но започваме да си живеем в нашия свят – света на една малка комерсиална и съвре­менна медия.

– Която продава качествен труд.

– Благодаря за констатаци­ята. Имаме много забележки, не сме съвършени. Не сме без­грешни, но сме истински!

– Смяташ ли, че голяма вина за това да се създават нови и нови медии, които живеят със съзнанието, че ще изкарат много пари е в местната власт. Не създават ли кметовете всъщност това усещане с така наречените договори за инфор­мационно обслужване?

– Това, което е много интерес­но е, че някои медии съществу­ват благодарение на благоволе­нието на някои кметове срещу, да го наречем, индивидуален подход от страна на собстве­ниците на тези медии към тези кметове, денонощно. Като ко­ментирахме за ограмотява­нето за хората, употребяващи медийни услуги, в предишния въпрос, в това число трябва да вкараме и местната власт. Един кмет, когато реши да инвести­ра в една медия, в което няма нищо лошо, защото всички на­ционални медии, БТВ получава милиони от министерството, Нова Телевизия също, големите информационни агенции са фи­нансирани, защото държава­та във всеки един проект има пари, които са предназначени за медии. Тези пари трябва да ходят в медиите. Ако трябва да говорим конкретно с имена, нека се върнем във времето на земеделския министър Найде­нов, когато неговата особено близка пиарка получаваше от местно дърводобивно предпри­ятие 15 000 лева на месец и тя връщаше само един диск с ме­дия дайджест, свързан с пред­приятието. Е тези пари защо трябва да ходят при тази, която явно се е доказала пред минис­търа, че има ценз, а те трябва да ходят в медиите. А медиите трябва да бъде оценявана на качество на труда. Примерно Благоевград Нюз и Топ Преса – мислещи медии, те заемат позиция, отстояват каузи, анабазата посещаемост, на база лизират и коментират. Ние има­ме електронни бюлетини, които качват само общински новини. Медия, която получава пари от общината не може да бъде ме­дия. За какво получава пари? ­

– Те изглеждат като ПР сай­тове.

– Абсолютно. Ние от Топ Преса, заедно с колегата Бай­рактарски от Благоевград вече строим църква. Звучи крайно и самохвално от наша гледна точка, но благодарение на стра­ниците ни, хората решават да спонсорират дадена кауза. Не искам да си преписвам чуж­ди услуги, но ние също имаме участие в това нещо. Първото което ние като общество не обичаме, т.е нямаме практика­та да искаме резултати от тези хора, които ни управляват, а пък ние като медии сме длъжни постоянно да даваме отчет как­во сме свършили. За нас това е удоволствие. Може да видите в нашите страници, че във всеки брой има „преди“ и „след“. Кои сме медиите, които го правим това – „Благоевград Нюз“, „Топ Преса“ и мисля още един сайт. Айде нека да сложим още една, две медии, които се опитват да снимат нередности, да критику­ват, да показват нещата, които трябва да бъдат коригирани. Определени кметове не са свикнали да дават резултати от работата си.

– Както и да бъде критикува­на..

– За критика да не комен­тирам. Ние сме показали, не­зависимо от това, че работим с някои общини, че имаме до­говори с тях, може да бъдем качествени критици. Давам пример общ. Благоевград – ка­квато и да е тя, една община, която търпи критика, малко или много тя тръгва да се раз­вива, защото ние нямаме брой, в който да не се показват не­редности, свързани с община Благоевград, включително лайната на еди кой си с извине­ние, абсолютното некадърие на шефа на БИО СТРОЙ или който и да е – критиката е към него, защото на него му е гласувано доверие.. Знаеш ли, че много смешни, жалки, отвратителни, гнусни чиновници се крият под „полата“ на кмета, защото вина­ги основната точка за критика е кмета. А под кмета седят ня­къде към 20 – 30 някакви си хрантутници, които са скрити и никой не знае, че съществуват, но примерно утре БИО СТРОЙ като не си свърши работата – кмета е виновен. Защо!? Къде е шефа на БИО СТРОЙ!? Той взима заплата за това нещо и той не е критикуван, защото на нас ни изнася да критикуваме повече кмета, което за нас е аб­сурдно.

– Вие сте една от малкото медии, може би единствената, която въпреки договори и фи­нансиране, критикувате хората, които плащат някакви пари.

– Много кметове, много пред­ставители на властта на власт­та изпращат писма към нас, които публикуваме едно към едно. Няма нищо по-хубаво от това дебатът да бъде постоя­нен. Плюс което при нас смея да кажа, че сме се доказали във времето, давам пример – ние имаме договор с общ. съ­вет Гърмен. Една от основните ни дами, местни власти, които критикуваме е Минка Капита­нова. Хората ти казват „Минка ти плаща“. Какво ще рече Мин­ка ми плаща!? Общ. съвет е от­делил пари за реклама, пари за Топ Преса, но това не означава, че ние ще спрем да критикува­ме Минка Капитанова. Мога да го предоставя това с факти и документи. Те ни плащат да работим, а не да не работим. Много медии и много хора се заблуждават и тук вече е най – сюблимния момент, който искам да засег­на – това е разсейките на Краси Евлогиев, на Струма. Той предлага­ше услуга да мълчим, пък да ни платите. Ние искаме да ни плащат, за да работим. Така, както е в целия свят. Е, в Турция не е така.. Там е друго. В целия свят медиите се из­държат от бюджети за реклама. В това няма нищо срамно. Колкото повече реклама имаш, с колкото повече хора работиш, това означа­ва, че си признат. Ние искаме да ни се плаща, за да работим.

– Как се чувстваш от това, че колегите ни недолюбват точно заради тази критичност?

– От това по-голямо призна­ние за мен, няма! Това мен из­общо не ме притеснява. Даже бих ги посъветвал, докато ни критикуват, да вземат да си во­дят и записки. Аз започнах да инвестирам в медийния бизнес в Югозападна България, защо­то не съм бил съгласен някой. Хорската злоба ме е мотивира­ла. Аз съветвам тези хора да се мотивират от нашата работа. Да игнорират болното си его, да лекуват критическата си възраст и да се концентрират, за да ни докажат, че и те мо­гат. В нашите успехи те виждат своите неуспехи. Извинявай, една дама се тътри с биричка в ръка и тефтер под мишница­та цял живот по Благоевград, а ти тръгваш сега от някъде и за две, три години стигаш до Господари на ефира, е кой ще ти го прости!? Никой! Извиня­вай, ама Господари на ефира са име. Ето правиш сайт в Благо­евград, създаваш име – е няма кой да ти го прости. Тая злоба от къде мислиш, че идва? Тол­кова са жалки, че в момента и правим чест, че ги коментира­ме. Медия, ама такава медия, че ем да се хареса на всеки, ем пък да се правим на света вода ненапита, ем да докопаме от някой някакъв лев. Повечето местни медии договорят къде да отидат да ядът без пари. Една медия има, чиито брат е кръчмар. Това е много голям авторитет, че брат ти е кръчмар и ресторантьор и ние се храним там на аванта. Това е гювеча, това е работата на медиите и ние трябва да коментираме такива същества? Извинявай, обаче мисля че има достатъчно друга работа, за да коментира­ме такива дефекти на система­та.

– Смяташ ли, че след някол­ко години нещата ще се проме­нят?

– Ако четат нашите медии и си водят записки. След влиза­нето на Топ Преса, думата „ек­склузивно“ доста често взе да се употребява (смее се). Една Струма, която се водеше за го­ляма медия – тя покафеня, тя не пожълтя. Да речем, имити­райки Топ Преса и нека те да си го признаят колко пъти като са ходели на оперативки в София, са им казвали учете се от Топ Преса. За мен това е чест. Да, пием кафенце с Иван Вълка­нов, който ми казва „Струма е оцеляла в годините“. Абе човек, да не мислиш, че ще се върне времето „Работническо дело“? Те ако не се развиват, тиражите ще им падат. Интернетът им е катастрофа. Като вляза в www.struma.bg, там Ванга дава изя­вление през седмицa. Това е на­шия занаят, ние сме таблоидът, те са официозът. Там трябва да има официални позиции, ко­ментари, които ги няма. Медия­та няма позиция. Най-големите медии в Европа имат позиция и казват – заставам зад този пре­зидент, или зад онзи президент. 90% от нашите медии се финан­сират под масата. Под масата се бутат пари, защото трябва да пуснат фактура и да платят да­нъци.. По този начин се съсип­ва икономиката на държавата. Ти виждаш ли парадокса, че пет, шест сайта се обединяват в ме­дийна група. А ние сме по едно сайтче, а те са пет, шест и никой не е чул за тях. Е няма как да ни обичат нас… Казах ти за едно момиче от Мелник. Заедно ра­ботихме с вестник „Труд“, Свет­лана Василева, много добри от­ношения постигнахме. Веднага нейни приятелки дойдоха да ме алармират, че аз хубаво съм се снимал с нея, ама тя ме плюла. Виж с какво се занимават тия хора по цял ден.. Те мислят как да несъществуваме ние, а не как да съществуват тях. Сним­ката с Бойко Борисов на тях им е достатъчна, за да кажат, че са медия. Просто няма как да го коментирам това. Тези хора ядат от хляба на можещите.

– Много ти благодаря за това искрено интервю.

– Благодаря и аз. Може да разчитате на нас.