Честит Рожден Ден, „Blagoevgrad News“! Шефката на медията, “Господарката на Ефира” пред Топ Преса: Мисля скоро да си направим един клуб на аутсайдерите или най-нехаресваните ;)
Топ Преса бе единствената медия, поканена на партито!
Днес сайтът, който ти създаде „Blagoevgrad News“ става на 2 години, каква е равносметката ти за изминалото време? Това време е и малко, но и много, защото малко са регионалните медии, които успяват да се задържат толкова време и то на „гребена“ на вълната.
– Да, медията стана на 2 години. Първите 2 години за един такъв проект са като първите 7 във възпитанието и израстването на детето, така че изминахме най-важните ни години. Радвам се, че устояхме и оцеляхме на фона случващото се в България и в частност в регионалните медии, успяхме да се справим с всичко- от недоверието в началото до опитите за натиск, заради факта,че успявах да натисна там където боли и да стигна до неща, които за много хора щеше да е по-добре да не съм стигала. Притеснявах с материалите си, ядосвах пак с тях, но ми остана едно приятно усещане и след двете.Така че равносметката е един успешно реализиран проект, утвърждаване на първоначалната идея и амбиция за развитие със самочуствието, че мога и зная как.
Успя да се различиш от другите, публикуваш неща, които мнозинството отказва. Как се оцелява по този начин, защото със сигурност това те прави в голяма степен не харесвана и не удобна?
– Трудно се оцелява, но със сигурност не е невъзможно. Различих се, защото отказах да се продавам, защото не допуснах някой да ми влияе, това ми даде огромна свобода. Публикувам онова, което хората искат и проблемите им, които други отказват, това от своя страна ми спечели доверието на читателите, а това е най-важно. А относно факта, че съм не харесвана и не удобна, не е толкова лошо, това е по-скоро признание за мен, 😉 но ти самият знаеш много добре за какво говоря, защото ти също попадаш в тази графа 😉 . Вашата медия работи на същия принцип, така че знаете каква е цената , даже мисля скоро да си направим един клуб на аутсайдерите или най-нехаресваните 😉 . А и какво значи да си „удобен“, а мога да определя като „удобен“- стол, дреха, друга някаква мебел- все неодушевени предмети, а аз все пак съм човек и мисля, че последната ми грижа е дали съм удобна за някой или не.
Мариета, не дотежава ли понякога журналистиката, особено в криминалното й измерение, с лошите новини, които все по-често се налага да отразяваме?
– Работата тежи, когато не носи удоволствие. На мен никак не ми пречат изискванията на професията – да си много комбинативен и бърз, да не се отегчаваш лесно, да си любопитен, да можеш да вършиш няколко неща едновременно. Обичам да говоря с различни хора, дори и да не ги харесвам. Искам да бръкна още по-дълбоко и да разбера защо са такива. За съжаление на онези, които много искат да се уморя или откажа, трябва да им кажа,че няма изгледи скоро да се случи. Журналистиката не е работа, тя е мисия, тя е страст и носи в себе си всичко от което аз имам нужда, мисля че никога няма да мога да се откажа от нея.
Цялото интервю четете в печатното издание на Топ Преса
Be the first to leave a review.