Известен и авторитетен неврокопчанин сигнализира тревожно Топ Преса! Георги Иванов: Бъдещето на българските църкви в САЩ е застрашено!
-
- август 11, 2016
Ралица ВАСИЛЕВА
Георги Иванов е роден в град Неврокоп, сега Гоце Делчев. Там завършва гимназия. Военната си служба отбива в Трудова повинност. Завършва Висшия химико-технологически институт в София. По-късно пак там защитава дисертация. От доста години е в Чикаго. Започва работа в Illinois Institute оf Technology (IIT). Понастоящем работи като старши инженер в изследователския сектор на голяма частна компания.
– Вие сте от Пиринска Македония, от Неврокоп, как решихте да емигрирате в САЩ, с какво се занимавате там?
– Да, българин съм от Пиринска Македония. Спомням си времето, когато в удостоверенията, които ни издаваха в училище в края на учебната година, пишеше македонец. Някъде до към четвърто отделение. Добре, че това време отмина. Запазих народността си такава каквато са имали прародителите ми и техните родители по бащина линия (от Зърнево, Егейска Македония) и по майчина линия (от Банско, Пиринска Македония). Останах си българин. Нямам причини да се срамувам от това.
Не се считам за емигрант. Струва ми се, че това понятие трябва да промени смисъла си и асоциациите, които поражда. Глобализацията налага това. За сега съм в САЩ. Започнах работа в Илинойския Технологичен Институт в Чикаго. В годината, когато постъпих бяха честванията за неговата 100 годишнина. Както братята Евлоги и Христо Георгиеви са дарили пари за строежа на Софийския университет, така местен бизнесмен в Чикаго дарил 1 милион долара за създаването на института. 100 години по-късно участвах в създаването на изследователски център и научна програма в областта на полимерните материали и технологии. Института нямаше традиции в тази област до тогава. Имах на разположение пари, свобода и ясно поставена задача. Бях част от екип, с който работата потръгна добре. Няколко години по-късно без да губя връзката си с института, останах към него като хонорован професор, постъпих на работа в изследователския департамент на голяма частна компания. Пак в областта на полимерите и тяхното приложение във високо технологичните клонове на индустрията. Намирам образованието си от Висшия Химико-технологически Институт в София за добро. Също така и практическият си опит от България. Нямам професионални проблеми в САЩ.
– Издадохте съвсем наскоро книга за българските църкви в САЩ. Какво ви накара да го направите?
– Книгата излезе със заглавие „Българските църковни общини в Америка и Чикаго”. Много са причините, които ме подтикнаха да пиша по темата. Главното е да се каже истината. Да се знае миналото, да се види настоящето и да се направят изводи за бъдещето. Книгата е документална хроника. Написването й изискваше издирване, прочит и анализ на много документи. Имаше вече и подобни публикации, които съм ползвал. Документите са от архива на Светия Синод, Държавна Сигурност, МВнР, частни архиви, включително богатството събирано и съхранявано от д-р Иван Гаджев, мой съгражданин, с когото се познавам от детинство, както и разговори с участници в събитията. Много от документите са приложени към книгата. Това и придава достоверност, на което много държах. От тези документи се вижда например, че в началото около и след 1907 г. образуването на църковните общини се характеризира с изключителен ентусиазъм, патриотизъм и идеализъм. По-късно, за продължителен период от време, църковния живот в САЩ и Канада в голяма степен е бил под влиянието на политиката на българската държава по въпроса за Македония. Това се отнася както за времето преди 9 септември 1944 г., така и след това. Емигрантите, повече от Македония, са били много чувствителни към тази политика. Други доказателства посочени в книгата са, че причините за разкола от 1963 г. не са политически, а детински. Македонската патриотична организация, която е държала голяма част от църквите ни под свой контрол, поставя условие – или архимандрит Кирил Йончев ще стане епископ и глава на епархията вместо митрополит Андрей или се отделят от майката – Църква в София. Политическите мотиви идват след това, за да придадат на разкола по- приемливо обяснение. Множество документи разкриват дейността на комунистическата държава и нейните тайни служби върху църковния живот на нашите емигранти. Така например, Секретарията на ЦК на БКП приема решение за работа с църквите извън България, включващо и начина на подбор и подготовка на свещениците, които ще бъдат изпращани. Те трябва да държат „вражеската емиграция” настрана от ръководствата на църквите. Дейността им се координира от посолствата. Длъжни са да изпращат редовно доклади по предварително зададена структура. Инструктирани са да спазват конспиративни методи на работа. Историята на църквата Света София е проследена от нейното начало до наши дни. Същото и за църквата Свети Иван Рилски, чийто свещеник идва в САЩ през 1982 г. след приемане на решението на Секретариата първо в църквата Св. София и повторно през 1995.
– Какво е състоянието на нашите църкви в САЩ? По едно време именно вие поставихте въпроса, че има реална опасност те да загубят българския си характер?
– Бъдещето на българските църкви в САЩ е застрашено. Става дума за онези, които преди около 50 години са имали неблагоразумието да се отделят от Синода в София „временно” и сега са към Православната църква в Америка (ПЦА). Тук трябва да поставя и няколкото от по-ново време насочвани на там от
РАСОНОСЦИ, ДЕЗЕРТИРАЛИ ОТ МАЙКАТА ЦЪРКВА, РАЗПОПЕНИ ОТ НЕЯ, ЗАГУБИЛИ НАЦИОНАЛНОТО СИ ДОСТОЙНСТВО, ВОДЕНИ ОТ ЛИЧНИ КОМЕРСИАЛНИ ИНТЕРЕСИ.
В повечето от тези църкви сега светата литургия не се отслужва на български език, не се празнува деня на славянската писменост, не се почитат народните будители, не се отправят молитви за здравето и благоденствието на българския народ. Да не изреждам повече. Те са обезбългарени. В няколкото, където това не се е случило още, ще се случи. Това е тенденцията. ПЦА вече променя и имената на църквите ни. Махат определението „българска” или „българо-македонска”. Пример – църквата св. Никола във Форт Уейн, Индиана. Промениха устава на епархията. В него вече липсва духовната връзка с Българската църква и историческите корени с нея. А тези църкви са строени от хора с 100% българско национално самосъзнание.
С книгата си искам да помогна вярващите и невярващи сънародници в САЩ и най-вече в Чикаго, да осъзнаем синовният си дълг да останем верни чада на Българската православна църква с нейната повече от 1100 годишна история. Православните църкви в САЩ са „един конгломерат от национално-църковни „диаспори”, обединени от православието, но разделени етнически, културно, канонически и административно”. От къде на къде да си даваме църквите на бившата Руско-гръко католическа църква, сега именуваща се Православна църква в Америка? Какви са етническите и културните ни връзки с нея? Църквата Свети Иван Рилски в Чикаго е под угрозата да бъде загубена. Свещеникът в нея е разпопен. Въпрос на време е той да бъде заменен с някой, който по националност е малко вероятно да бъде българин. Ако така вървят нещата в нея никога няма да влезе български владика, да не говорим за патриарх. Как ви се струва – града в който живеят най-много българи извън Отечеството и има Генерално консулство на Република Балгария и вестници излизащи ежеседмично с общо брой от около 200 страниците! Никаква тревога и загриженост за съхраняване на църквата. Затова надигнах глас.
– Какво може да се направи? Има ли заинтересованост от страна на БПЦ и държавата, все пак става въпрос за нашето културно-историческо и духовно наследство, строено от българи и македонци с българско самосъзнание?
– Сложен въпрос. Вижте, ако се погледне на него от към черковната му страна, нещата са ОК. Това са църкви, в които се проповядва православната религия. Мисията на Църквата е да разпространява и съхранява тази религия. Дали тази Църква е българската, японската или етиопската, няма значение. Всички те имат единно вероучение и култ. Разделени са само етнически и административно. По тази логика Православието не е застрашено, но е застрашен българския национален характер в тези църкви, строени от българи и македонци с българско национално самосъзнание. Строени, за да се проповядва в тях на майчиния – български език! „Когато в храма проповядват на чужд език, душата е празна, а разумът спи”, пише Свети Кирил (да, същият който с брат си Свети Методии съставят славянската азбука). Далеч съм от мисълта, че след поколения нещата няма да се променят. Сега обаче, когато расте първото поколение на масово преселили се българи в САЩ след 1989 г. в църквите ни и училищата към тях трябва да се чува преди всичко българска реч.
Нека видим какво казва Закона за българите в чужбина по въпроса на църквите. „Чл. 13. (1) Българската държава подпомага съхраняването и изявата на източноправославното вероизповедание като традиционна религиозна принадлежност на българите и като фактор за опазване на българската национална идентичност, за което, съгласувано с Българската православна църква, подпомага дейността й сред българите, живеещи извън Република България, контактува с техни религиозни общности извън страната и подпомага дейността им зад граница, насочена към утвърждаване на националните и духовните ценности.” Обърнете внимание колко хубави думи: подпомага, съхранява(нето), опазва(не), национална идентичност. А и другото, че това става съгласувано с Българската православна църква. Къде е меморандума, който да е очертал рамката, в която да действуват държавата и църквата там, където има Български църковни общини. Посолствата и епархиите трябва да изпълняват този закон. Този цитат от Закона не оставя българските църковни интереси единствено на църквата. Църквата в чужбина има много по-широки функции и отговорности. Тя е Фактор, както пише законодателя!
ЦЪРКВАТА ИЗВЪН БЪЛГАРИЯ Е ЧАСТ ОТ БЪЛГАРИЯ.
Отделена е от държавата в държавата България. Всеки който се крие зад тази удобна фасада, че те са отделени, бяга от предизвикателствата и отговорностите на времето. Българската църква, българската държава и българската диаспора губим материални, културни и исторически ценности – църковните сгради, икони, иноностаси, църковна утвар, свещени книги. Всичко това пред погледа на дипломатическата ни мисия и не само тя! Може да звучи силно, но мълчанието и бездействието са национално предателство. Най-добрият пример дадоха родолюбивите българи от църквата св. Георги в Торонто, Канада. Те просто поканиха епископ Йосиф от БПЦ за свой митрополит.
– Разкажете ни за българската общност в САЩ. Имате ли наблюдения колко са българите, събират ли се често по празници ?
– Имам най-общи впечатления от района на Чикаго. Неоспоримо е, че тук живеят най-много българи извън България. Колко, едва ли някой знае! Споменават се различни цифри, стига се до и над 100,000. Има 6 или 7 училища, в които заниманията се водят на български език по програма на Министерството на образованието. Броя на учениците в някои от тях надхвърля 100. За мен това е най-голямото достижение на българите тук. По-скоро на българките, тъй като жени са инициаторите, реализаторите и менажерите на тези училища. Това е гаранция, че родолюбието и българската национална идентичност ще бъдат съхранени за дълго. Българските ресторанти съперничат по брой на училищата, както и на църквите – православни или евангелийски взети заедно. Има няколко български магазина за хранителни стоки. Тук няма да ви липсват българските лютеница, сирене, ракии, вина. Събирания по празниците? Празници, дал Господ. Може да сме безделници, но си имаме празници, казано на шега. Масовите срещи между сънародниците са чести. Това е отдушника и зареждането с енергия за работната седмица. Много са актьорите, певците, инструменталистите, които посещават Чикаго и изнасят концерти. Вероятно има и други заслужаващи да бъдат отбелязани неща, но аз не съм запознат добре с тях.
– Българската държава е длъжник на нашите сънародници зад граница. Какво очаквате като конкретни мерки, така че да не се къса връзката с Родината –майка?
– Трудно ми е да се съглася с Вас. Какво ни е длъжна българската държава особено на нас, които сме я напуснали доброволно след 1989 г.? С какво ние да сме заслужили някакво по-особено внимание в сравнение със сънародниците ни които са останали в България? Задълженията ни един към друг трябва да са еднакви. Ние и тук и там да уважаваме институциите, институциите да работят добре за нас. Впрочем, ние живеещите в САЩ може би сме длъжници на Отечеството повече, отколкото то на нас. Освен парите които изпращаме, трябва да принесем и нещо от социалния, икономически и политически живот, което малко по малко усвояваме – спазване на законите, инициативност, граждански съзнание, политическа култура. Да не говорим за реда и чистотата, кучетата, толерантността, усмивките. На избори да не се държим като на мач – викаме за нашите независимо, че са слаби. Иначе това пътуването назад до Чикаго, или обратно, го нямаме за нищо. Убеден съм, връзките с Родината няма да бъдат прекъснати независимо какво се случва там. Пожелавам да се случват добри неща.
– Прокрадва се въпроса, защо не се възстанови старото, оригинално име на града – Неврокоп вместо сегашното Гоце Делчев.
– Това ще налее много вода във воденицата на съседите. Ще кажат – ето онези си признаха, че не ние, а те крадат историята. Не бива. Една грешка не се поправя с друга. Има други градове, чиито имена трябва да бъдат сменени.
– Нещо за финал, което искате да кажете?
– Тъй като разговорът беше около Църквата, искам да припомня основните добродетели, които тя възпитава у вярващите – благотворителност и милосърдие. Ще ми се да видя българската общност в чужбина обединена около тези добродетели, активно да ги прилага. Пример – всяка църковна община или българско земляческо или както и да се наричат там дружество, клуб, асоциация, може да поеме разходите или част от тях по отоплението на един дом за деца без родителски грижи или дом за самотни възрастни хора в България. Посолствата, чрез социалното министeрство, да оказва съдействие помощите да отиват там, за където са предназначени.
Благодаря за поканата за това интервю.
Be the first to leave a review.
