Дупнишка жрица: Оправям по 10 мъже дневно, изкарвам по 6 лева на минута

Костадин МАРКОВ

28-годишната Даниела от Дупница от 8 години си из­карва хляба като предлага сексуслуги срещу заплаща­не. На 8-годишната си дъ­щеря казала, че работи като шивачка, за да не се сраму­ва от професията на майка си. Самата тя имала тежко и нерадостно детство. Дание­ла е на „работното“ си място, на главен път Е-79 при раз­клона за Рилския манастир.

– Добър ден. Как се каз­ваш?

– Даниела. От Дупница съм, но живея на квартира в Благоевград.

– Работиш като прости­тутка на магистралата, защо?

– Имам 8-годишна дъще­ря и трябва да я издър­жам. Баща й ни изостави, когато тя беше на два ме­сеца. Баща ми и майка ми починаха отдавна. Останах сама да се боря в живота. От 15-годишна работя. Оп­итах да се издържам по нормалния начин. Рабо­тих като сервитьорка по заведенията за по 300 лв. месечно, но парите ни ми стигаха. Продадох наслед­ствения апартамент от ро­дителите ми. Изхарчих па­рите и останах без пукнат грош. През това време се запознах с бащата на дъ­щеря ми. Той от Карлово. Роди се детето, два месе­ца след това си замина за Карлово и не се върна. Като навърших пълноле­тие, започнах да проститу­ирам, за да изкарам пари за прехраната на детето и да плащам квартира и сметките за ток, вода, те­лефон… Може за някои да е отвратителна моята ра­бота, но тук изкарвам по­вече, отколкото ако работя по заведения за по 300-400 лв., а е имало случаи да ра­ботя цял месец и да не ми платят. Тук, на пътя, аз съм си господарка. Нямам су­теньор. Каквото изкарам, е за мен.

– По колко клиента об­служваш на ден?

– Зависи, но средно по десетина души. Имам си и редовни клиенти от цяла България. Някои от тях пъ­туват често по Е-79, позна­ват ме и ме търсят.

– Какви са тарифите ти?

– 15 лв. за орална любов и 30 лв. за секс за 5 мину­ти. Ако клиентът продъл­жи по-дълго, си доплаща.

– Ако някой свърши ра­бота за по-малко от 5 ми­нути, връщаш ли ресто?

– Не!

– Някой доволен клиент оставял ли ти е бакшиш?

– Много рядко. Случвало се е да ме ограбят. Взе­мат ми чантата, а там ми е и личната карта. Пари се изкарват, но се налага да пътувам до Кюстендил за нова лична карта. Там по­лицаите ме питат на шега, какво правиш, та мине, не мине идваш да ти изда­ваме нов документ за са­моличност. Преди години един мъж се представи за клиент. Разпита ме за та­рифи, колко клиента съм имала през деня. В момен­та, в който му обяснявах, той опря дулото на писто­лет на слепоочието ми и ме заплаши, че ако не му дам оборота, ще ме хвърли в шахтата на трафопоста, до който разговаряхме. Аз дълго време посрещах клиенти там, но не знаех, че има шахта. Изплаших се и му дадох парите. Бях из­карала около 150 лв. този ден. Искам си парите пред­варително, преди сеанса, защото много пъти са ме завличали.

– На каква възраст са клиентите ти?

– Повечето са млади момчета на по 20-25 го­дини. Има и 70-годишни дядковци, приискало им се нещо младо, идват и ме търсят. Особено около дните, когато получават пенсия.

– Имала ли си за клиенти извратени типове?

– Има всякакви. В по­вечето случаи иска секс без презерватив, но аз им отказвам. Здравето ми е по-важно, отколкото да из­карам някой лев в повече. Предлагали са ми и по 100 лв. за секс без презерва­тив, но отказвам. Члену­вам в някакво сдружение на проститутките, не зная точно как се нарича. Две жени от Сандански ни да­ват безплатно презервати­ви, водят ни през три месе­ца на прегледи за всякакви венерически болести. Пре­ди ни даваха много пре­зервативи, сега ни обяс­ниха, че могат да ни дават само по три за седмица. Та те няма да ми стигнат за един следобед. Малко се отплеснах от темата. Аз преценявам клиента и ако усетя, че е извратен тип, не го обслужвам. Те си личат по поведението, по погле­да…

– Тежи ли ти на съвестта, че преди 4 години 17-го­дишно момче от Горно Осеново

ПОЧИНА ПО ВРЕМЕ НА ПОЛОВ АКТ С ТЕБ?

– Гадно ми е, но защо да ми тежи на съвестта. На него му прилоша, преди да започне. Приятелите му се договориха с мен за цената. Момчето беше девствено. Щом се добли­жи до мен, се разтрепери и изпадна в безсъзнание. Уплаших се. Рекох си”: Сега ще те дърпат по по­лицията. Ще пишеш обяс­нения. Защо не ги отрязах? Ударих му два шамара и той дойде на себе си. При­ятелите му го качиха в ко­лата и си тръгнаха. Не се чувствам виновна. Просто нещастен случай.

– От колко време си из­карваш хляба на магис­тралата?

– Тук съм от две години. Преди това работих в Гър­ция, но имам забрана да влизам в страната. Там изкарвах по 500 евро на вечер, но това беше през 2009 г. Започвах работа от 20,00 ч. и приключвах към 4 ч. сутринта. Сега не се изкарват такива пари. Гър­ците обедняха и тарифи­те са като в България, по 15 евро на сеанс. Аз и тук вземам по толкова, а съм си вкъщи и обръщам вни­мание на детето. Работи­ла съм и в Холандия. Там си наемаш витрина за 75 евро на ден в някой публи­чен дом и чакаш клиенти. За да не плащам квартира, мога и да спя във витрина­та. И там изкарвах добри пари, 300-400 евро на ден. Работих и в Италия. Моята професия е такава, че е до време. Сега работя, за да заделям пари настрана. Имам колежка от Сандан­ски, тя е на над 50 години, но клиентите са й малко и подбива цените, за да изкара някой лев. На Е-79 в този район, в който аз работя, сме аз и още две колежки. Определили сме си еднакви тарифи и не ги сваляме. Доскоро имаше и двама травестити – Гале­на и Преслава, и те имаха доста клиенти, но някъде изчезнаха.

– Кой се грижи за детето ти, докато ти си на работа.

– Тя е ученичка. През учебната година до обяд е на училище, след обяд на занималня и се прибира към 17,00 ч. За няколко часа остава при приятел­ки. Сега, през лятото, близ­ки роднини я наглеждат през деня, а вечер съм си вкъщи при нея.

– Какви са мечтите ти, свързани с бъдещето на твоето дете?

– Не искам да работи мо­ята работа. Полагам грижи да се изучи, искам съдбата й да бъде по-различна от моята. Като порасне, да си намери добър съпруг, да има добро, стабилно се­мейство и деца. Да живее нормален живот, а не като мен, да задоволявам сек­суалните страсти на непо­знати мъже. Аз не съм като някои колежки да говоря нежни думи на клиентите – „котенце, пиленце”, след като не ми идват отвътре. Това е просто работа, не е удоволствие.