Археолог: Ванга е чувала гласове от древна Хераклея

Деяна ПАВЛОВА

КОЙ Е ТОЙ?

Доц. д-р Людмил Вагалин­ски е директор на Национал­ния археологически институт с музей към Българската академия на науките. Той е и ръководител на археологиче­ските проучвания на античния град Хераклея Синтика край Рупите. Свързахме се с него, за да разкаже докъде е стиг­нало проучването на един от най-интересните археологи­чески обекти у нас.

– Доц. Вагалински, докъде стигнаха разкопките на Рупи­те за разкриване на древния град Хераклея Синтика?

– Работихме на терена до 12 юли. В момента правим геофизика с български спе­циалисти в централната градска част, където е площа­дът. Опитваме се да добием по-бърза представа за това, което ни очаква. Надяваме се все още на допълнително финансиране от Министер­ския съвет и по-скоро от Ми­нистерството на финансите. Става въпрос за допълнител­но финансиране не само за проучването на този обект, но и за други ключови обекти в страната. Имаме уверение от министъра на финансите, че финансиране ще е осигурено, за да има време комисия към Министерството на културата да го разпредели навреме. Времето напредна и не бива да губим летните месеци за проучване.

Добрата новина е, че тури­стите в този регион рязко се увеличиха заради разкоп­ките. Музеят в Петрич е до­волен. По тази причина на обекта има денонощна охра­на, през нощта е осветено, за да браним ценните находки и скулптури.

– Какво предстои да се про­учва?

– Трябва да проучим учас­тъка, в който открихме кра­сивите мраморни украси, включително и обществена чешма с лъвски глави. Отдо­лу има още един фрагмент с лъвска глава, който трябва да се изследва. Бързаме, за да можем да ги експонираме и запазим навреме.

– Прочетох, че мястото, на което са открити тези еле­менти, е било нещо като древното НДК, така ли е?

– Да, наистина използвах този израз антично НДК, тъй като е разбираем. Става въпрос за голямата общест­вена сграда – гражданска базилика, която открихме. Тя е служила на късноримския град за съдебна и търговска палата, но е била използвана и като покрито място за съби­ране на част от местните жи­тели, на елита, за общи събра­ния. Сградата е много добре съхранена, тя е била красиво оформена. На места стените са изцяло запазени. Те са с 5 метра височина, оригинален градеж от III век след Христа. Става въпрос за късен Рим. Граждански базилики като цяло у нас са редки, а тази дори е добре запазена. На Италийския полуостров има повече запазени, но все пак това е било сърцето на Рим. Тези граждански базилики са интересни сгради, като за техен прототип служат двор­ците на базилевсите – царете в елинистичния свят преди новата ера. Оттам идва и ду­мата базилика. Имаме такива граждански базилики още от II век преди Христа. Те са слу­жили на съответните градски общини. По-късно ранните християни вземат плана на тези базилики и го използват в своите раннохристиянски базилики, за да оформят ран­нохристиянските църкви.

– Този град се намира в Рупите, където е живяла и пророчицата Ванга. На ня­колко места се твърди, че тя е говорила за града приживе, това вярно ли е и какво е спо­менавала?

– Ванга е говорила за града, споменавала е, че има много стар град на това място и че вижда и чува страдащи хора. Доколкото знам от местните жители, тя е споменавала за това, че на това място е по­гребан македонски владетел, принц. Исторически, като се обърнем към фактите, гра­дът е имал своите възходи и падения. Имал е вражески атаки. Едно мощно земетре­сение малко след 383 г. след Христа сериозно е разрушило града, инфраструктурата в степен, в коя­то не е поз­волявала на хората да въз­становят гра­да си в пре­дишния вид. Поради тази причина гра­дът бързо за­лязва. Може би именно тези съби­тия е имала предвид баба Ванга, когато е казвала, че чува страда­нията на хората. Също така, що се отнася до македонския принц – от древните източни­ци знаем, че там е убит Де­метрий. Това се случва през II век преди Христа, първата полови­на. В Хераклея той е бил поканен от тамошния маке­донски управител, за да присъства на религиозни тържества.

Деметрий е син на Филип V Маке­донски, владетел на древна Маке­дония. Той имал двама синове от различни майки – единият е имен­но Деметрий, а другият – Персей. Между тях има­ло конкуренция за трона. Персей организира убий­ството на своя брат първо с от­рова, но тъй като тя не подейства бързо, го удуша­ват. По-късно Фи­лип V се усетил, че Персей е орга­низирал убийството на брат си, и е мислел да го лиши от трона, но от ярост и тревоги умира и Персей все пак идва на власт. Той повежда анти­римска политика, довела до военен конфликт между рим­ската държава и древна Ма­кедония и тогава Македония губи своята независимост и изчезва.

– Разкажете повече за са­мия град Хераклея.

– Проучване от 2007 г. нами­ра надпис, който дава основа­ния да се твърди, че именно в Рупите се намира този из­вестен град, за който 100 г се спори за местонахождението му. След това на база на ар­хитектурата и находките се потвърди, че става въпрос за Хераклея Синтика.

За Хераклея се смята, че е бил градът на македонските царе – те често са идвали тук. Основан е през втората поло­вина на четвърти век преди Христа, като според различни данни може да се окаже, че самият Филип II Македонски може да го е основал. Това предстои да се уточни. През втората половина на IV век градът е бил вече оформен със сгради. Минералите от вулкана, избълвани от земни­те недра, направили околния терен изключително плодоро­ден.

700 години Хераклея Синти­ка е било най-важното сели­ще, център на Средна Струма. Имало е конфликти за данъци и други проблеми между Хе­раклея Синтика и новопояви­лия се град Практикополис, или днешния Сандански.

Хераклея Синтика е бил толериран от император Ав­густ. Населението е било пъс­тро етнически – имало траки, древни гърци, македонци, илири и келти дори. Клима­тът е бил близък до сегаш­ния, леко по-хладен, но не с големи разлики. Тази ниска височина, на която се нами­рал – 90 метра над балтийско ниво, е позволявала там да вирее черен боб. Явно сега климатът е малко по-студен и сух. Местните са отглеждали много кози и овце и по-мал­ко говеда. Имали са и свине, както и професионални каса­пи. Те са били истински май­стори, тъй като са можели да разфасоват професионално животното. Миналата година намерихме парченца от хляб, което е нещо много рядко. За него те са смесили два вида пшеница. Това дава интерес­на информация какво са яли, садили, отглеждали. Някои от местните са си угаждали и са поръчвали стриди от Егейско море.

– Какви находки сте откри­ли досега на това място?

– Открихме каменен колек­тор за дъждовни и фекални води, масивно и стабилно на­правен. От него тръгват ръка­ви. Интересен факт е, че тази конструкция е издържала на това голямо земетресение, за което казах. Предстои да се разкрие в южна посока. Приятно изненадани сме от него. Намерихме и пещи за стъкло и производство на стъкло. Правим и проби от стъклените фрагменти и със специалисти колеги от София ще уточним какво точно стък­ло са произвеждали, дали и това са си правили сами. Те са създавали прекрасни теракоти, театрални маски и скулптури. Също и стъклени и глинени съдове. Оцветявали са ги и е било добър бизнес за тях. Местните са били замож­ни, което сочи и прекрасният им акропол. За съжаление голяма част от него е унищо­жена от иманяри, особено от 90-те години и малко след това. Жалко, защото у нас няма такъв античен акропол, и то използван в продълже­ние на 700 г. Намираме на това място и благороден ме­тал – златни обеци например, което е показателно, че дори и средната ръка хора са били заможни. Очевидно градът е просперирал.