Село Златолист и храмът на Преподобна Стойна – място за въпроси, а не за отговори
-
- юли 25, 2016
В Златолист живеят постоянно не повече от десетина души, а средната възраст е 70 години. Това обаче не пречи мястото да привлича посетители от цял свят, защото тук всичко е забулено в тайнственост, границите между горната и долната земя се събират и разделят, а човешкото сърце все се напряга да усети невидимите неща.
Легендите и митовете все се въртят около Преподобна Стойна, сляпата жена, призната за светица от народа, чийто дух витае не само в уникалната църква „Св. Георги”, но и в цялото селце, сгушено между песъчливите скали.
Черен щъркел охладил мераците на пловдивски бизнесмен
Преди години, местните разказват, че за малко Златолист да се превърне в първото частно село у нас. През пролетта на 2004 година пристигнал някакъв пловдивски бизнесмен, който бил готов да изкупи всички къщи и имоти в района. Предприемачът искал да построи нови жилища на хората, да изгради водопровод и да асфалтира прашните улици. Лош знак обаче го отказал бързо от тоя мерак. При поредната му обиколка в района над главата му прелетял черен щъркел. Дали заради суеверие или някакво лошо предчувствие, пловдивчанинът така и не се върнал вече никога в санданското село.
„Тук всяко дърво пази някаква история или легенда. Дори въздухът е наситен с мистерия и странна енергия. Но ние, местните отдавна не търсим отговори, защото Златолист е място за въпроси, а не за отговори”, казват тукашните старци. В населеното място има само един търговски обект, събрал целия живот на съдържателя му. Капанчето е нещо средно между кръчма и бакалия, а по рафтовете, редом с основни хранителни стоки, човек може да види всичко, което му хрумне – от музикални инструменти до стари порцеланови сервизи, които никой не помни как са се озовали тук. В това нещо средно между кръчма и магазин миряните могат да намерят и ключа за храма на Преподобна Стойна. Съдържателят на единствения хоремаг в санданското село, освен че пази историите и легендите за Преподобна Стойна, пази и ключа от храма „Св. Георги”. През деня църквата се обслужва от уредник, но вечер тежкият ключ се съхранява в магазина.
Местните хора пазят безброй легенди и една от тях е, че през 90-те години тук пристигнал синдикалният лидер на КТ „Подкрепа”. Константин Тренчев сънувал, че трябва да построи край храма манастир, голям и красив като Роженския. За съжаление обаче, по непонятни за местните жители причини, той се отказал от грандиозната идея.
Кръстоносният поход минал през селото
Построената през 1857 година църква „Св. Георги” също пази куп мистерии. Според легендите по време на третия кръстоносен поход рицарите, освободили гроба Господен, на връщане минали през Мелник, който е на хвърлей място от Златолист. Те отседнали в санданското село, но за беда предводителят им починал. Погребали го в гробница, а въху нея издигнали хълм подобен на пирамида. Местните разказват, че рицарят бил положен заедно с реликва, която носел от Йерусалим. Дали това е било частица от Светия граал и до днес остава загадка.
Да се приема Златолист като силно енергийно място има заслуга и предшественицата на петричката пророчица Ванга – Преподобна Стойна, която е живяла в храма „Св. Георги”. Ослепяла от едра шарка на двегодишна възраст, Стойна още като дете сънувала Свети Георги, който й заръчал да отиде да живее в санданското село, защото под църквата има заровени кръст и икона на светеца. Така сляпото момиче се озовало тук и заживяво в малка стая на втория етаж на храма, която е запазена и до днес. Вярва се, че ако човек остави снимката си в стаята на чудотворката, всичките му желания ще бъдат изпълнени.
Спасила храма от турския аскер
Легендите разказват, че турците решили да запалят първо църквата, а след това къщите в района. Стойна обаче излязла от храма и предупредила агата, че вкъщи двете му деца лежат болни и той трябва да отиде да ги спаси. Стъписан, той спрял аскера, върнал се вкъщи и наистина заварил децата си на легло. След като ги излекувал, върнал се в Златолист и занесъл агне на Преподобна Стойна. По дървената порта на църквата обаче и до днес стоят дупките, направени от обстрела, на който е била подложена обителта през турското робство.
Признатата от народа светица умира от пневмония на 50 години през 1933 година, а гробът й е в двора на църквата. Стаята, където е живяла светицата, е най-популярното място за поклонение, наред с мраморната плоча пред олтара. Хиляди оставят снимките си за късмет и здраве върху иконата и по гредите на тавана. А онези, които се молят, стъпили върху енергийната плоча, след това разказват, че Исус Христос от най-голямата икона отваря и затваря очите си.
Според преданията, преди да се възвиси на небето, на два пъти духът на Стойна се отделял от тялото и след това отново се завръщал. Другата й необикновена способност била да се носи из въздуха без да стъпва на земята. Вярващи я виждали да се възнася в моментите, когато се молела върху мраморната плоча пред олтара в църквата. И днес се счита, че това е най-силното място в храма, затова и християните винаги отправят молитвите си към Бога именно оттам.
Калугерката ходела облечена само в тъмни дрехи и виждала бъдещето. Имала и силата да лекува, затова помагала на стотици болни. Енергията й била толкова силна, че самата Ванга й гостувала често, за да се зарежда от нея и от вековния чинар, който расте в двора на храма. Дървото се извисява тук почти от създаването на българската държава, а задължителен ритуал за всички посетители е да се полюлеят на люлката, окачена в клоните му за здраве и късмет.
И до днес е запазено поверието, ако човек преспи в стаичката на чудотворката, оздравява и намира път към себе си. Затова в Златолист не спират да идват поклонници, вярващи в силата и чудодействата на преподобна Стойна.
Be the first to leave a review.
