Пиарът Цветелина Узунова пред Топ Преса: Партиите закъсняват с президентските кандидатури

Цветелина Узунова е журналист и PR консултант. Работила е като водеща на „По света и у нас” в БНТ, директор на Правителствената информационна служба /2001-2005г./. От 2006г.има своя PR фирма. 15 години е била пресаташе на царското семейство. Нейни клиенти са фирми, политици, общини, неправителствени организации. Съ-издател и главен редактор е на списание Business Woman, председател е на Обществото на деловите жени в България.

Г-жо Узунова, като експерт по PR, как гледате на предстоящата надпревара за президентския пост?

Следя внимателно поведението на партиите и имената, които се пускат в обръщение в публичното пространство. За съжаление, няколко месеца преди вота, все още никой не е обявил кандидатите си. Смятам, че това не е редно. Партиите много закъсняха. Избирателите трябваше да имат достатъчно време да се запознаят с кандидатурите и да преценят кого да подкрепят. От друга страна, самите номинирани имат нужда от това време, за да подготвят кампаниите си. В други страни например, имената за този важен държавен пост се знаят година по-рано.

Какво може да означава това забавяне?

Много неща. Най-вече в обществото остава усещането за задкулисни договорки. Намираме се в сложна за партиите ситуация. Явно нито една не е сигурна, че може да излъчи силен кандидат, който да спечели още на първи тур. Доверието, според социологическите проучвания, е спаднало –не само към партиите, но и към самата президентска институция. От друга страна, това забавяне може да се разчете и така-  че партиите не държат на кампанията, че тя е излишна едва ли не, което не е добре за демократичните принципи. Което е жалко, разбира се.

Президентският пост е най-високият в държавата. Но това някак не се отнася до ежедневието на хората, както например изборът на кмет или депутати. Защо тогава е важно какво се случва?

Ние избираме президента пряко, гласуваме за конкретна личност. И в това именно е неговата сила. Важно е, защото това е част от демократичния процес. Президентът, макар и с не много правомощия, все пак е лицето на държавата. Това е личност с голямо влияние. Неговото име, поведението му, начинът, по който ни представя, може да ни даде самочувствие като нация и обратното. Неговата балансираща роля между институциите е особено ценна. Нещо повече- надпартийният смисъл на поста дава широко поле за действие. И най-важното – виждате в какъв свят живеем напоследък. Процесите наоколо са толкова динамични – Европа се променя, текат непредсказуеми процеси в съседни страни, сигурността в държавите стана приоритет. Личността на държавниците, които ще преведат България през тези сложни времена, е ключова. Ето защо не е все едно  кого ще поставим там.Какво трябва да очакваме от кандидатите?

Адекватност. Ясни послания и конкретни ангажименти. Както всички виждаме в ежедневието си, има много работа за привличане на инвестиции, за съживяване на икономиката, но най-вече ни е нужно  по-ясно дефиниране на националните приоритети и отстояването им в международен план. Това са все много важни задачи пред бъдещия президент. Никак не е добре, когато постоянно има съмнения за влияние, нека така меко се изразя, от страна на различни посолства. Иска ми се новият държавен глава да изчисти тези съмнения. Нашата външна политика трябва да е ориентирана натам, където са нашите държавни интереси, не нечии други. Това искат да видят хората.

Възможно ли е да имаме жена-президент?

Защо не?! Жените все повече навлизат във високите слоеве на управлението. Това е позната практика в Европа. Както знаете, в САЩ жена се състезава за Белия дом. Българка участва и в надпреварата за генерален секретар на ООН. Отдавна отминаха времената да се смята, че жените нямат качества да ръководят подобни структури. Точно обратното.

Как бихте оценили мандата на досегашния президент Плевнелиев, който е и наш съгражданин?

Нашият град е уникален в това отношение- дал е на управлението хора на различни високи държавни постове. Не знам друг такъв град, от който през последните 20 години да са излезли толкова министри, зам.министри, депутати и дори президентът на страната.  Можем да се гордеем с това. Що се отнася до представянето на г-н Плевнелиев,  той се справи добре, според възможностите си. Не крия, че имах по-големи очаквания, особено за публичните му изяви, за посланията. И не само аз. Но вероятно липсата на политическа биография си каза думата. Не е лесно от частния бизнес изведнъж да преминеш на такъв висок държавен пост. Външната политика, чието лице е държавният ни глава, е сложна материя, която изисква не само много познания, но и контакти, административен и политически опит, дори и доза самочувствие. Защото заставайки на това място, човек поема огромна отговорност не само пред избирателите у нас, но и навън. Той е двигател на развитието на страната в определена посока, която се отразява на поколения напред. В този смисъл много е важно какви са ценностите и визията на човека, когото ще изберем тази есен, как вижда той България през 21 век и най-вече как ще ни представлява пред света в този кризисен за Европа момент. Да не забравяме и факта, че през 2018г. България ще ръководи ЕС, съгласно ротационния принцип, в една много сложна международна обстановка. Това още повече ни задължава да избираме подходящите хора на високи позиции. Тук ще посоча една моя любима мисъл, че не постът прави човека, а обратното. Така че, за да имаме авторитетна президентска институция, значение има кой ще я олицетворява.

Каква е Вашата прогноза?

Трудно е да се каже, преди още да се знаят имената на кандидатите. Както знаете, доверието към управляващата партия ГЕРБ е около 24% по последни данни на Галъп, което не е достатъчно за самостоятелен успех. Досега се коментираше, че имат готово име  – партийна кандидатура, и ще го обявят през септември. Но в последното си интервю премиерът Борисов заяви, че преразглежда решението си. Нищо чудно да се спре на по-широко приемана личност. Защото тези избори са решаващи за бъдещето на партията му. Реформаторският блок също мълчи –няма яснота един кандидат ли ще имат или не. В БСП започнаха интересни процеси с избирането на жена-председател. Предстои да разберем дали г-жа Нинова ще успее да обедини левите формации зад единна кандидатура и какъв резултат би дало едно такова обединение. Партията на президента Първанов АБВ на този етап също няма нужната популярност, за да наложи сама свой кандидат. И те ще трябва да участват в коалиция. А ДПС вероятно  ще бъдат активни на втория тур, както обикновено сме наблюдавали. Интересното е, че на този вот винаги се гледа като на индикатор за обществените нагласи за следващите парламентарни избори, които, според повечето наблюдатели, може и да са предсрочни. Смятам, че партиите в момента са доста притеснени как да се справят с тази ситуация и това е основната причина още да не обявяват имена.