Любовта към пчелите и това да гледаш как те умират..

Един бивш учител и неговия внук са заедно, за да оцелеят в тази борба. Дядо Кольо се прибира от Родопите и започва да прави кошери. Няма да се откаже докато е жив от пчеларството. Всичко е въпрос на любов към пчелите.

Внукът му и кръстен на него, Николай е бил едва на 4, когато дядо му го е завел. Нахапали са го пчелите. От тогава той е плътно и неотлъчно до него. Любовта му към пчелите дължи на дядо си. Той е човекът, който му е показал колко са специални тези животинки.

Николай е потомствен пчелар. Наследява своя дядо. Заради пчелите се връща от Германия и заживява в малкото Гоцеделчевско село Борово. Любовта към тези дребни създания, той се надява да придаде на своите деца.

„Много ще се радвам, ако моите двама сина да наследят този занаят. Считайте обаче, че ако умрат тези пчели, никога няма да тръгна да развивам този занаят от нулата отново.“

На покъртителна гледка се натъква Николай, посещавайки своя пчелин, който е негово второ семейство.

„Снимките, които излязоха във Фейсбук ги публикувах аз. Това е втория ден след пръскането. Просто гледката бе покъртителна. На земята имаше страшно много умрели пчели. По самите кошери също. Те са получили страшен мор. Препаратът, с който се пръска, Цитрол, е много страшен. Характеристиките му са големи, дълготрайни срокове има. Сега тези оживелите, колко и да се съвзели от това, този Цитрол ще ги съсипе. И наистина, пръскат ли втори път, считайте, че пчели няма да има.“

Щетите от пръскането на хеликоптерите са трудно обратими. Повторно третиране срещу комари от тяхна страна ще доведе до пълно унищожаване на тези работливи пчели.

„Преди да пръскат, отгоре бе облак от пчели. Постоянно имаше летящи пчели. В кошер кацаха по 40 пчели в секунда. Буквално работиха много. Ето сега след пръскането може да се види – почти няма излитаща пчела. Кацат по 1 – 2 пчели на минута. Просто летящата пчела я няма. Магазините са празни. В момента има едно люпещо се пило, което има от преди пръскането. Това пило в момента излиза. Това пило е необходимо на кошера да се съживи, да се развие на ново и да стане ново семейство. Ако има второ пръскане, тези младите пчели са обречени. Няма да има кой да се грижи за този кошер, няма да има кой да кара вода, прашец. Пчелина според мен намаля с 50%. Неможе да си представите каква злоба изпитах, когато видях измрелите пчели след първото пръскане. Немога да го опиша. След това ме обзе една мъка, как може хората да знаят какво причиняват на пчелите и да го направят.. Някой може да си каже „Това е пчела, няма душа“, е не е така. Това е живо същество, което има нужда от уважение към него от хората. Разпоредилите това пръскане са прежалили пчелите. Аз и дядо ми сме градили това нещо 10 години. Малко по малко.. Това е 10 години труд. Граден лека по лека. Измрат ли ми пчелите, няма да имам сили да го направя това отново. Ако нашите пчели загинат в нашия район, последствията ще са пагубни. Защото пчелата е основната животинка, която опрашва всяко растение. Считайте, че ако пчелата я няма, продукцията ще намали със 70%. Ако всички хора са като пчелите, светът ще бъде страхотен за живеене.“

За 60 години като пчелар, дядо Кольо не е взел нито 1 стотинка държавна субсидия и сега го боли като гледа в какво се превръща труда на живота му.

„Тъга и яд изпитвам. Унищожават един много полезен отрасъл за народа. Излишно е това пръскане. Няма как да стане да се унищожат комарите. Това от тяхна страна, което правят е безмилостно.“

Благодарим на Николай и Мая за предоставените снимки и гостоприемството и интервюто от „ТВ Запад“!