За първи път в Топ Преса: Триковете и номерата между училищата покрай кандидатстването в тях!

Учебните заведения прилагат толкова прийоми в борбата за ученици, които спокойно могат да бъдат записани в книга!

Димитър БОРИСОВ

Вече премина първия етап от набирането на уче­ници след завършен 8. клас и втория след завършен 7. клас в средните училища в Бъл­гария, а далеч преди нея стар­тира и борбата между отдел­ните учебни за­ведения да при­влекат ученици. Тя е сериозна с оглед на демо­графския срив, намаляването на население­то по различни причини, кое­то може да се види и от броя на децата, кои­то са на прага на средното си образование. В конкуренцията между учили­щата някои обаче не под­бират средствата, с които си служат само и само да привлекат кандидати. Явно „целта оправдава сред­ствата“, както разбра Топ ПРЕСА, които меко каза­но будят възмущение от действията на някои от об­разователните институции по рекламиране и убеж­даване на завършилите основното си образование да изберат „вярното“ учи­лище. Те са меко казано СКАНДАЛНИ, но до голяма степен обясняват защо не­щата в образованието ни не вървят и се роят псевдос­пециалистите и не особено добре подготвените кадри, които завършват всяка го­дина своето средно обра­зование и бяха определени от някои специалисти като „куци коне“.

При по-малките – седмо­класни­ците пък основните училища направиха нужното те ДА НЕ ИЗБЕРАТ друго учи­лище и да останат, където са учили. Вярно е, че не е прият­но, когато падат па­ралелки и хора ос­тават по­ради тази причина без рабо­та, но в из­обретателността си на убеж­дение наистина има какво да покажат хората от тях.

Сега обаче всичко по реда си.

При седмокласниците кандидати да учат идната година в профилирани гим­назии тази година в Пирин­ско паднаха 8 паралелки след първо класиране. Това бе съобщено официално с обяснението, че няма за­писани кандидати, но има и други причини. Наистина има спад на желаещите и изобщо на броя на учени­ците по различни причини – ниска раждаемост, ниска мотивация за създаване на поколение или изключител­но големия миграционен и емиграционен процес в и извън България. Тук обаче ще напомним нещо, което не се споменава, че част от това нежелание е „отгледа­но, формирано, насадено“ дори и по насилствен начин. Нещо, което много хора зна­ят, сблъсквали са се с него, но малцина го говорят, ма­кар и с уговорки за аноним­ност. Това е публична тайна за много хора.

Същите свидетелстват, че в арсенала влизат различни средства, но за да не напус­кат и да отиват в някоя от гимназиите. Естествено, че на преден план излизат за­плахите към учениците и ес­тествено по-лесна плячка са тези, които имат братя или сестри в по-долни класове на конкретното училище, защото стореното от седмо­класника трансфериране ня­къде му се подсказва как ще рефлектира върху по-малки­те. Това се подсказва недву­смислено и на родителите, които предпочитат съвсем естествено по-малкото зло.

Друг похват е свързан с различни „достоверни“ ин­формации от типа на това, че еди-коя си паралелка в училището Х няма да се със­тои, няма кандидати и по- добре децата да си останат в основното учебно заведе­ние, където са учили до мо­мента, да не се хабят.

Още един широко раз­пространен сред основни­те училища в Югозапада, а и извън него е абсолютно некоректната информация, която „загрижените“ учи­тели обявяват – не може да се кандидатства, ако си положил на външното оценяване след VII клас изпити по български език и литература и матема­тика само по единия модул. Това е абсо­лютна манипулация, с която се сблъскахме при своето разслед­ване. Тя не отговаря на никаква истина, още повече на обра­зователните закони в България, където никъде не се поставя подобно ограничение. Просто участието във втори модул е въз­можност да се полу­чи по-висока оценка! Нищо повече! ТОВА Е ВЪЗМОЖНОСТ, А НЕ ОГРАНИЧЕНИЕ! И е добре родителите да го знаят, а не да бъдат заблуждавани. Случва се така, че децата и семействата им се спотай­ват до последно, за да не бъдат подлагани на масиран тормоз.

Арсеналът се допълва с плашене на родители и уче­ници, че „там се учи много и е много голямо напрежение­то, много от децата са с миг­рена и е лошо положението“, та заради това е хубаво де­тето да завърши осми клас в основното училище и чак след това да отиде в съот­ветната желана от него гим­назия. Обещават се по-ви­соки оценки и напомпани оценки в последната година от основното образование. Тук се налага един въпрос: Добре де, как така е много ученето в осми клас, има мигрена, а в девети нещата се оправят и детето спокой­но може да иде, където по­желае? Да, но родителите се доверяват и приемат всичко за чиста монета в името на децата си, без да се замис­лят.

И тук идва черешката на тор­тата, която, ако не даде ефект всич­ко ос­тана­ло, то също влиза в упо­треба, дори чисто пре­вантивно. Една изключител­но порочна практика, която компетентните органи ще трябва да помислят как да изкоренят. Тя е свързана с абдикацията на учителя в VII клас да си дава зор да нато­вари и да работи с децата за Външно оценяване. Мал­ко вяло, малко без особено влагане в работата се пре­подава, а някои преподава­тели направо задраскват да преподават цели раздели, за да не се стигне случайно до това някое дете да вземе да изкара и да „изтече“ от учи­лището му предсрочно. Сега отново се налага още един въпрос: Как същият този учител, ще навакса пропус­натото в VII клас, след като програмата в следващия е достатъчно натрупана и достатъчно натоварена? То­гава не остава ли празнота в цялостното образование на ученика, която после май не може да се запълни?

Ако всичко това не е дало ефект и детето въпреки всичко иска да се запише в друго училище след VII клас, то вече идва поредната доза шмекерлъци с цел да се попречи да се напусне.

Една от тях е екскурзията с целия клас – със съучени­ци, съученички, с първата любов, с класния ръководи­тел, предприемана за края на учебната година. В това на пръв поглед няма нищо лошо, защото какво по-ху­баво децата да отидат ня­къде да се разтоварят след напрегнатата учебна година. Освен това ще видят инте­ресни места от родината, ще я опознаят и ще я обикнат! Супер, че учителят се на­гърбва с това! Друг е обаче въпросът, че ВЪПРОСНОТО ПЪТУВАНЕ СЪВПАДА СЪС СРОКА ЗА ПОДАВАНЕ НА ДОКУМЕНТИ ЗА КАНДИДАТ­СТВАНЕ СЛЕД ЗАВЪРШЕН VII КЛАС. Така са направени, че ако някой все пак роди­тел размисли или се убеди в нуждата да премести уче­ника, класният да не е на работното си място и да не положи подписа си под сви­детелството за завършен VII клас и удостоверение за преместване от конкретното училище. На всичкото отго­ре класът си идва или късно вечерта в последния ден за подаване на документи, или след него, с което нещата стават необратими и детето си остава, където е учило до момента. През тази година подобни неща не бяха ин­цидентни, а практика. То не бяха зелени училища вдън горите Тилилейски, то не бе морски екскурзии, то не бяха пътувания до Дунав-мост и т.н. То само на Луната не отидоха, но сме сигурни, че ако все пак има транспорт до там, ще отлетят, само и само децата да са далеч от дома и опасните гимназии, да не би нещо да се обърка.

Все пак, ако нещо се обър­ка и седмокласникът не е отишъл на това пътуване има един изключителен по­следен и много впечатля­ващ акорд.

Когато децата отидат с родителите си да потърсят въпросното свидетелство за завършен VII клас и удос­товерение за преместване изведнъж човекът, който, без чийто подпис не може да стане това – директорът, изведнъж изчезва, класният също. Отива в командиров­ка, отваря му се спешна ра­бота до кмета, инспектората или до не знам кой си! Клас­ният е на екскурзия! Кой да свърши тази работа! Все сериозни причини, а деца и родители си чакат несконча­емо, въртят се нещата, само да не се издаде въпросна­та документация. Дами и господа читатели! Това си е чиста проба артистизъм. Ами, то въпросните директо­ри трябва да бъдат поставе­ни в трупата я на Народния театър, я на Болшой театър. Всичко си е майсторлък, до­като нервите на семейства­та не свършат и не се отка­жат или пък изпуснат срока за подаване на документите. Ако все пак са много насто­ятелни и се оплачат на ин­ституциите по-горе в краен случай, то документите се дават с изключителното съ­действие на ръководствата на училищата, които правят всичко „едвам, едвам, само защото си ти и т.н“.

СЕГА НЕКА ПРЕМИНЕМ КЪМ ЗАВЪРШИЛИТЕ VIII КЛАС

Там също изобретател­ността на ниско ниво е факт.

Ето какво предлагат някои училища, шестващи из ра­йона на Югозапада. Според самите ученици и техните родители, става дума за учебни заведения извън не­врокопския район, извън него, които търсят начин да „пренасочат“ ученици от местните училища. За това свидетелстват точно осмо­класници, техните майки и бащи пред ТОП ПРЕСА, но не желаят да споменават конкретни имена, защото се притесняват за себе си, но не крият омерзението си от ,,офертите“, които им се предлагат за записване. Но те не са реклама какво мо­гат да научат, какво могат да направят за себе си, за да бъдат наистина едни мо­дерни млади хора, не това какви възможности за обу­чение им се предлагат да се изградят като пълноценни и образовани личности, какви професии и умения ще при­добият, а тъкмо обратното.

Една от тях е, че младите хора ще ходят на училище само една седмица в месеца и то при спешно обаждане при проверки. Ще им осигу­ряват жилище и работа. Ще си ги извозват до дома при нужда. Ще получат диплома за средно образование без проблем.

Това означава, че ако учеб­ните седмици в годината са 36 – средно по 4 в месеца, то те ще бъдат чисто и просто „при най-голямо натоварва­не“ 9 седмици или около 54 дни. Какво ще правят през другите дни? Дали трябва да се учудваме, че освободени­ят останал период се зани­мават с всякакъвв тип неща, някои попадащи под удара на закона. Дали подобни училища не ги подтикват да вършат различни „глупости“, просто, за да си уплътнят времето. Тук идва въпросът: Къде отива усвояването на учебния материал и как ще се постигне т. нар. Държа­вен образователен мини­мум, който е преценен и ут­върден от Министерството на образованието?

Как след това ще си взе­мат матурите въпросните завършили в тези училища да си вземат матурите и това не обяснява ли защо са толкова ниски резулта­тите на много места. Прос­то за бленуваната държав­на субсидия, която се брои „на калпак“ някои училища просто се превръщат в „гара разпределителна“ и са депа за мъртви души? Може пък така да е и по-лесно за учи­телите. Няма ученици, няма проблем, ама си вземат за­платата и не си тровят нер­вите за разлика от други училища, където се работи и се постигат резултати в раз­лични области на науката и живота. Или там учениците са глупаци, че влагат сили, желание и емоция, за да на­правят нещо повече! Да се образоват и да търсят нови върхове за покоряване!

Тук обаче остава въпро­сът, щом ще се образоват и получават специалност в тези хубави училища, където „няма да им се дава зор на подрастващите“, как после ще я изпълняват, след като на практика не са минали нужното образование, но на книга са. Дали тези хора със „специалности“ не стават жертва на нечии амбиции и желание да се поминава покрай държавната субси­дия и не на последно място, доколко са полезни подобни „специалисти“, излизащи от училища, подчинили своята практика на подобни слога­ни като изброените по-горе.

Хайде,стига глупости! Ръ­ководствата и учителите на въпросните училища, за които бе споменато по-горе и техните ръководства за­мислят ли се, че така ощетя­ват децата и допринасят за опростачването на нашата нация, което върви с пълна сила на всички нива. Дали не извършват национално пре­дателство и изцяло забра­вят приз­ванието на българско­то учили­ще и това, че то храни душите и е спасило народа ни от огромни беди!

Това из­важда на­яве нещо, което от дълго време се спряга в публично­то прос­транство, но вече е време ком­петентните органи да обърнат внимание на тях. На същите тези инсти­туции ще обърнем внимание на още един факт!

Освен изброените „ре­кламни послания“ на учи­лищата има и рекламни действия като например – изораване без пари на нивите на семействата на учениците, без значение, че населените места, където са обектите са отдалечени на 50, 80 или 150 километра, без да се знае как се отчитат подобни разходи! Дали така не се разхищава държавна субсидия и вместо учени­ците да имат практика, тя просто се провежда профор­ма? Дали така чрез липсата на практика не се създават предпоставки за бъдещи ПТП, но това сега не е важно, както и не е важно дали ще се образова младият човек, важно е само и само детето да дойде в училището, къде­то да бъде записано, но без да му се държи сметка дали присъства, или не. Даже, ако не присъства още по-добре!

Тук нещата опират и до родителите, които улисани в грижи за семейството искат техните наследници да не се натоварват много и да са по-спокойни. Дали обаче не е за сметка на тяхната пъл­ноценност като личности?

Дали за описаното по-горе причината не е в конкретни­те училища, а някъде дру­гаде! Дали в желанието си да съхранят колективите си конкретните учебни заведе­ния не кроят всякакви май­мунджилъци и не особено добри дела, което води до отражение върху децата си?

Хубаво е конкретните ком­петентни институции да взе­мат под внимание нещата, за да не се ражда поколение, което да е осакатено и всяка година да се отчита колко лоши са резултатите от ма­турите и как не могат да се намерят достатъчно квали­фицирани кадри!