За първи път в Топ Преса: Триковете и номерата между училищата покрай кандидатстването в тях!
-
- юли 19, 2016
Учебните заведения прилагат толкова прийоми в борбата за ученици, които спокойно могат да бъдат записани в книга!
Димитър БОРИСОВ
Вече премина първия етап от набирането на ученици след завършен 8. клас и втория след завършен 7. клас в средните училища в България, а далеч преди нея стартира и борбата между отделните учебни заведения да привлекат ученици. Тя е сериозна с оглед на демографския срив, намаляването на населението по различни причини, което може да се види и от броя на децата, които са на прага на средното си образование. В конкуренцията между училищата някои обаче не подбират средствата, с които си служат само и само да привлекат кандидати. Явно „целта оправдава средствата“, както разбра Топ ПРЕСА, които меко казано будят възмущение от действията на някои от образователните институции по рекламиране и убеждаване на завършилите основното си образование да изберат „вярното“ училище. Те са меко казано СКАНДАЛНИ, но до голяма степен обясняват защо нещата в образованието ни не вървят и се роят псевдоспециалистите и не особено добре подготвените кадри, които завършват всяка година своето средно образование и бяха определени от някои специалисти като „куци коне“.
При по-малките – седмокласниците пък основните училища направиха нужното те ДА НЕ ИЗБЕРАТ друго училище и да останат, където са учили. Вярно е, че не е приятно, когато падат паралелки и хора остават поради тази причина без работа, но в изобретателността си на убеждение наистина има какво да покажат хората от тях.
Сега обаче всичко по реда си.
При седмокласниците кандидати да учат идната година в профилирани гимназии тази година в Пиринско паднаха 8 паралелки след първо класиране. Това бе съобщено официално с обяснението, че няма записани кандидати, но има и други причини. Наистина има спад на желаещите и изобщо на броя на учениците по различни причини – ниска раждаемост, ниска мотивация за създаване на поколение или изключително големия миграционен и емиграционен процес в и извън България. Тук обаче ще напомним нещо, което не се споменава, че част от това нежелание е „отгледано, формирано, насадено“ дори и по насилствен начин. Нещо, което много хора знаят, сблъсквали са се с него, но малцина го говорят, макар и с уговорки за анонимност. Това е публична тайна за много хора.
Същите свидетелстват, че в арсенала влизат различни средства, но за да не напускат и да отиват в някоя от гимназиите. Естествено, че на преден план излизат заплахите към учениците и естествено по-лесна плячка са тези, които имат братя или сестри в по-долни класове на конкретното училище, защото стореното от седмокласника трансфериране някъде му се подсказва как ще рефлектира върху по-малките. Това се подсказва недвусмислено и на родителите, които предпочитат съвсем естествено по-малкото зло.
Друг похват е свързан с различни „достоверни“ информации от типа на това, че еди-коя си паралелка в училището Х няма да се състои, няма кандидати и по- добре децата да си останат в основното учебно заведение, където са учили до момента, да не се хабят.
Още един широко разпространен сред основните училища в Югозапада, а и извън него е абсолютно некоректната информация, която „загрижените“ учители обявяват – не може да се кандидатства, ако си положил на външното оценяване след VII клас изпити по български език и литература и математика само по единия модул. Това е абсолютна манипулация, с която се сблъскахме при своето разследване. Тя не отговаря на никаква истина, още повече на образователните закони в България, където никъде не се поставя подобно ограничение. Просто участието във втори модул е възможност да се получи по-висока оценка! Нищо повече! ТОВА Е ВЪЗМОЖНОСТ, А НЕ ОГРАНИЧЕНИЕ! И е добре родителите да го знаят, а не да бъдат заблуждавани. Случва се така, че децата и семействата им се спотайват до последно, за да не бъдат подлагани на масиран тормоз.
Арсеналът се допълва с плашене на родители и ученици, че „там се учи много и е много голямо напрежението, много от децата са с мигрена и е лошо положението“, та заради това е хубаво детето да завърши осми клас в основното училище и чак след това да отиде в съответната желана от него гимназия. Обещават се по-високи оценки и напомпани оценки в последната година от основното образование. Тук се налага един въпрос: Добре де, как така е много ученето в осми клас, има мигрена, а в девети нещата се оправят и детето спокойно може да иде, където пожелае? Да, но родителите се доверяват и приемат всичко за чиста монета в името на децата си, без да се замислят.
И тук идва черешката на тортата, която, ако не даде ефект всичко останало, то също влиза в употреба, дори чисто превантивно. Една изключително порочна практика, която компетентните органи ще трябва да помислят как да изкоренят. Тя е свързана с абдикацията на учителя в VII клас да си дава зор да натовари и да работи с децата за Външно оценяване. Малко вяло, малко без особено влагане в работата се преподава, а някои преподаватели направо задраскват да преподават цели раздели, за да не се стигне случайно до това някое дете да вземе да изкара и да „изтече“ от училището му предсрочно. Сега отново се налага още един въпрос: Как същият този учител, ще навакса пропуснатото в VII клас, след като програмата в следващия е достатъчно натрупана и достатъчно натоварена? Тогава не остава ли празнота в цялостното образование на ученика, която после май не може да се запълни?
Ако всичко това не е дало ефект и детето въпреки всичко иска да се запише в друго училище след VII клас, то вече идва поредната доза шмекерлъци с цел да се попречи да се напусне.
Една от тях е екскурзията с целия клас – със съученици, съученички, с първата любов, с класния ръководител, предприемана за края на учебната година. В това на пръв поглед няма нищо лошо, защото какво по-хубаво децата да отидат някъде да се разтоварят след напрегнатата учебна година. Освен това ще видят интересни места от родината, ще я опознаят и ще я обикнат! Супер, че учителят се нагърбва с това! Друг е обаче въпросът, че ВЪПРОСНОТО ПЪТУВАНЕ СЪВПАДА СЪС СРОКА ЗА ПОДАВАНЕ НА ДОКУМЕНТИ ЗА КАНДИДАТСТВАНЕ СЛЕД ЗАВЪРШЕН VII КЛАС. Така са направени, че ако някой все пак родител размисли или се убеди в нуждата да премести ученика, класният да не е на работното си място и да не положи подписа си под свидетелството за завършен VII клас и удостоверение за преместване от конкретното училище. На всичкото отгоре класът си идва или късно вечерта в последния ден за подаване на документи, или след него, с което нещата стават необратими и детето си остава, където е учило до момента. През тази година подобни неща не бяха инцидентни, а практика. То не бяха зелени училища вдън горите Тилилейски, то не бе морски екскурзии, то не бяха пътувания до Дунав-мост и т.н. То само на Луната не отидоха, но сме сигурни, че ако все пак има транспорт до там, ще отлетят, само и само децата да са далеч от дома и опасните гимназии, да не би нещо да се обърка.
Все пак, ако нещо се обърка и седмокласникът не е отишъл на това пътуване има един изключителен последен и много впечатляващ акорд.
Когато децата отидат с родителите си да потърсят въпросното свидетелство за завършен VII клас и удостоверение за преместване изведнъж човекът, който, без чийто подпис не може да стане това – директорът, изведнъж изчезва, класният също. Отива в командировка, отваря му се спешна работа до кмета, инспектората или до не знам кой си! Класният е на екскурзия! Кой да свърши тази работа! Все сериозни причини, а деца и родители си чакат нескончаемо, въртят се нещата, само да не се издаде въпросната документация. Дами и господа читатели! Това си е чиста проба артистизъм. Ами, то въпросните директори трябва да бъдат поставени в трупата я на Народния театър, я на Болшой театър. Всичко си е майсторлък, докато нервите на семействата не свършат и не се откажат или пък изпуснат срока за подаване на документите. Ако все пак са много настоятелни и се оплачат на институциите по-горе в краен случай, то документите се дават с изключителното съдействие на ръководствата на училищата, които правят всичко „едвам, едвам, само защото си ти и т.н“.
СЕГА НЕКА ПРЕМИНЕМ КЪМ ЗАВЪРШИЛИТЕ VIII КЛАС
Там също изобретателността на ниско ниво е факт.
Ето какво предлагат някои училища, шестващи из района на Югозапада. Според самите ученици и техните родители, става дума за учебни заведения извън неврокопския район, извън него, които търсят начин да „пренасочат“ ученици от местните училища. За това свидетелстват точно осмокласници, техните майки и бащи пред ТОП ПРЕСА, но не желаят да споменават конкретни имена, защото се притесняват за себе си, но не крият омерзението си от ,,офертите“, които им се предлагат за записване. Но те не са реклама какво могат да научат, какво могат да направят за себе си, за да бъдат наистина едни модерни млади хора, не това какви възможности за обучение им се предлагат да се изградят като пълноценни и образовани личности, какви професии и умения ще придобият, а тъкмо обратното.
Една от тях е, че младите хора ще ходят на училище само една седмица в месеца и то при спешно обаждане при проверки. Ще им осигуряват жилище и работа. Ще си ги извозват до дома при нужда. Ще получат диплома за средно образование без проблем.
Това означава, че ако учебните седмици в годината са 36 – средно по 4 в месеца, то те ще бъдат чисто и просто „при най-голямо натоварване“ 9 седмици или около 54 дни. Какво ще правят през другите дни? Дали трябва да се учудваме, че освободеният останал период се занимават с всякакъвв тип неща, някои попадащи под удара на закона. Дали подобни училища не ги подтикват да вършат различни „глупости“, просто, за да си уплътнят времето. Тук идва въпросът: Къде отива усвояването на учебния материал и как ще се постигне т. нар. Държавен образователен минимум, който е преценен и утвърден от Министерството на образованието?
Как след това ще си вземат матурите въпросните завършили в тези училища да си вземат матурите и това не обяснява ли защо са толкова ниски резултатите на много места. Просто за бленуваната държавна субсидия, която се брои „на калпак“ някои училища просто се превръщат в „гара разпределителна“ и са депа за мъртви души? Може пък така да е и по-лесно за учителите. Няма ученици, няма проблем, ама си вземат заплатата и не си тровят нервите за разлика от други училища, където се работи и се постигат резултати в различни области на науката и живота. Или там учениците са глупаци, че влагат сили, желание и емоция, за да направят нещо повече! Да се образоват и да търсят нови върхове за покоряване!
Тук обаче остава въпросът, щом ще се образоват и получават специалност в тези хубави училища, където „няма да им се дава зор на подрастващите“, как после ще я изпълняват, след като на практика не са минали нужното образование, но на книга са. Дали тези хора със „специалности“ не стават жертва на нечии амбиции и желание да се поминава покрай държавната субсидия и не на последно място, доколко са полезни подобни „специалисти“, излизащи от училища, подчинили своята практика на подобни слогани като изброените по-горе.
Хайде,стига глупости! Ръководствата и учителите на въпросните училища, за които бе споменато по-горе и техните ръководства замислят ли се, че така ощетяват децата и допринасят за опростачването на нашата нация, което върви с пълна сила на всички нива. Дали не извършват национално предателство и изцяло забравят призванието на българското училище и това, че то храни душите и е спасило народа ни от огромни беди!
Това изважда наяве нещо, което от дълго време се спряга в публичното пространство, но вече е време компетентните органи да обърнат внимание на тях. На същите тези институции ще обърнем внимание на още един факт!
Освен изброените „рекламни послания“ на училищата има и рекламни действия като например – изораване без пари на нивите на семействата на учениците, без значение, че населените места, където са обектите са отдалечени на 50, 80 или 150 километра, без да се знае как се отчитат подобни разходи! Дали така не се разхищава държавна субсидия и вместо учениците да имат практика, тя просто се провежда проформа? Дали така чрез липсата на практика не се създават предпоставки за бъдещи ПТП, но това сега не е важно, както и не е важно дали ще се образова младият човек, важно е само и само детето да дойде в училището, където да бъде записано, но без да му се държи сметка дали присъства, или не. Даже, ако не присъства още по-добре!
Тук нещата опират и до родителите, които улисани в грижи за семейството искат техните наследници да не се натоварват много и да са по-спокойни. Дали обаче не е за сметка на тяхната пълноценност като личности?
Дали за описаното по-горе причината не е в конкретните училища, а някъде другаде! Дали в желанието си да съхранят колективите си конкретните учебни заведения не кроят всякакви маймунджилъци и не особено добри дела, което води до отражение върху децата си?
Хубаво е конкретните компетентни институции да вземат под внимание нещата, за да не се ражда поколение, което да е осакатено и всяка година да се отчита колко лоши са резултатите от матурите и как не могат да се намерят достатъчно квалифицирани кадри!
Be the first to leave a review.
