Шефката на Окръжния съд в Благоевград Катя Бельова: Реформата е необходима, но няма нужда от знаменосци, а от хора, които работят!
-
- юли 13, 2016
Силвия СТОЯНОВА
Катя Бельова е родена през 1958 г. в село Бачево, Разложко. Завършва право в СУ „Кл. Охридски“. Започва кариерата си като юрисконсулт в завода за електроника в Разлог (1986). После е съдия и председател на районния съд в града (1998-1998), а след това съдия, зам. председател и председател на Окръжния съд в Благоевград (1988-2016)
– Г-жо Бельова, името ви нашумя тия дни, след като заедно с 13 ваши колеги напуснахте решително Съюза на съдиите в България – една от най-влиятелните неправителствени организации, създадена да отстоява интересите на хората, които произнасят присъди „в името на народа“. Лесно ли взехте това решение?
– То доста дълго зрееше у нас и стана неизбежно, когато активисти на съюза взеха отношение – грубо и пристрастно към моя избор за председател втори мандат на Окръжен съд-Благоевград. Ние бяхме хсред основателите на съдийския съюз, който по-рано носеше друго име, членуваме в него над 10 години. Напоследък обаче по разни поводи започнахме да се питаме това ли е нашата организация, тя нашите професионални интереси ли отстоява, или обслужва амбициите на тесен кръг хора от телевизионния екран. Окончателно си отговорихме с „не“ преди около седмица, след като чухме от този кръг обидни намеци и твърдения – както за мен персонално като кандидат за председател, така и за атмосферата в съда. Те бяха направени само на основание на приказките на една-единствена наша колежка без да се поинтересува някой дали са верни. Затова решихме на събрание да подадем мотивирани заявления за напускане на съюза – всички от нашата секция, с изключение на един. Решението беше взето не само предвид случилото се покрай моя избор. А и предвид някои продължили във времето действия на съюза, които бяха, меко казано, смущаващи.
– Например?
– Например, ръководители на съюза да застават зад определени членове дори и когато те са извършили етични нарушения или имат системни пропуски в работата си, а пък срещу други да правят кампании, да ги оплюват и унижават. Или друго – да използват съдийската тога извън съдебната зала като атрибут за лична изява със снимка за спомен и неясно послание…
– Какво послание? Да не е онова „Не на страха!“ от речта на съдия Лозан Панов на стълбите пред Съдебната палата?
– Ами да. Какъв страх? За какво става дума? Аз 28 години съм съдия и никога не съм се страхувала. И моите колеги не са страхливци. Ние се подчиняваме само на закона и на фактите, събрани по делата. А на стълбите какво се казва за нас? Че досега сме издавали със страх нашите актове, а отсега нататък ще ги издаваме другояче?! Съдия и страх да се спрягат като двойка понятия – това е срамно и жалко! Както и съдии да политиканстват.
– Вие пък заявихте и то писмено, че няма почтеност, справедливост и прозрачност в съдийския съюз. И това са тежки думи. Още повече, че с тях си служи и самото ръководство на съюза като знаменосец на съдебната реформа, която е безспорно необходима.
– Реформата е необходима, но няма нужда от знаменосци. А от хора, които честно и много работят.
– Всички магистрати са съгласни, че реформа трябва да има, за да стане правосъдието по-справедливо. Но в дебата за нея се разделиха на два лагера, които враждуват. За лидер на единия се счита главният прокурор, а на другия – съюзът на съдиите като се подчертава, че е финансиран от фондация „Америка за България“. Вие да не би сега да минавате от единия в другия лагер?
– Как ви хрумна това? Ние сме сигурни, че реформа е нужна, защото виждаме, че съдебната система изостава от модерните технологии, страда от липса на откритост, неадекватна е на новите предизвикателства – бежанския поток, тероризма. Искаме реформа, но не на парче, а добре обмислена, с ясни хоризонти. И не да се прави отгоре надолу, та да връхлита редовия съдия изненадващо, а отдолу нагоре – така, че да отстранява пречките в работата му. Що се отнася до делението на лагери, то е нелепо и е далеч от нас, които сме в съдебните зали.
– Какви пречки срещате вие във вашата работа? Реформата, както върви досега, помага ли ви да ги преодолявате?
– Първата ни пречка е голямата натовареност. Правят се стъпки за преодоляването й, но още трябва. От 28-те окръжни съдилища ние сме на 4-то място по натовареност – 13,84%. Всеки колега при нас решава около 250 дела годишно, това е почти непосилно. Трябва най-сетне да се преначертае прословутата съдебна карта. Има обезлюдени региони с районни и окръжни съдилища, трябва да се пренасочат кадри оттам към други, където има повече работа. Друга пречка е липсата на електронно правосъдие, от което има наченки само. В нашия съд сме напред с технологиите – при нас по компютър можете да проверите какво става с вашето дело от САЩ, а и от много други страни по света. Но другаде не е така. Аз имам електронна връзка със съдилищата в региона – правя справки и вземам административни мерки, ако има проблеми. Но с апелативния и с касационния съд връзка нямам…а трябва. Много пречи понякога и абсолютизирането на случайното разпределение на делата. Имаме дело за несъстоятелност с 500 кредитори. Един съдия за да може да го реши, той не бива да се товари с други дела на случаен принцип. Има и необходимост от специализация. Трябва ли една 22-годишна съдийка, която още няма годеник, да решава дело за родителски права, защото нейното име се е появило при джуркането в компютъра? И вещите лица са
пречка понякога. Те трябва да се излъчват може би от браншовите организации така, че най-добрите да идват в съда. Така няма да се стига от единична до тройна и петорна експертиза. Сега в списъка, с който разполагаме, има експерти, заявили компетентност, каквато нямат. Те не се справят със задачите, които им възлага съдът. Липсват критерии за подбора на съдебните заседатели. Пращат ни ги на списъци от общинските съвети по квотен партиен принцип. Между тях има такива, които не са компетентни и даже…с извинение, някои не са много наред в главата. А пък чрез тях обществеността участва в решенията на делата. Вместо да ругае съдиите за щяло -нещяло, да подбере по-старателно своите представители, които имат равен глас с тях. Реформата е и това.
– Искате ли да припомним най-важните постижения на реформата досега? Конституционната промяна: разделението на ВСС на колегии, явното гласуване там, изборът на парламентарната квота с квалифицирано мнозинство и новите правомощия на инспектората. Кое от тези неща повлия чувствително на вашата работа? Гражданите още не усещат промяна.
– Аз смятам, че няма полза само структурно да се реформираме без да бъдат променени НК, НПК, ГПК. За да усетят нещо гражданите, трябва с промени в НПК да се облекчи режима за призоваване. Да се махнат архаизмите от ГПК. Сега е така – ако например не платиш издръжка след развод, следва мегапроцес и пробация, а даже и затвор. Съдът не е пенкилер. Не е нужно да се ходи при него за всичко – и при развод по взаимно съгласие примерно. Трябва да заработи медиацията – а това ще стане, ако някои видове дела започнат да минават задължително през консултация с юрист с цел споготба, преди да влязат в съда…
А иначе при нас магистратите се усеща в административен аспект положително влияние от разделението на ВСС на съдийска и прокурорска колегия. Надяваме се формирането на единна атестационна комисия на мястото на регионалните да реши проблема с атестациите на съдиите и прокурорите – над 90% са много добри и това ги ли
шава от смисъл. Трябва да се промени и нормативната база за конкурсите. Според мен конкурсното начало трябва да залегне при първоначално влизане в системата, а кариерното израстване да става на база на атестация – сериозна обаче.
– Ако се направи анкета, казва висш съдебен кадровик, само 2% от магистратите ще подкрепят сега действащия норматив за конкурсите.
– По-малко от 2% дори. Обидно и ненужно е съдии и прокурори да се подлагат на 15-минутен мъчителен разпит с неясни правила, като се забравят хилядите постановени от тях актове, дългогодишната им професионална биография. Как се оценява според вас 0.01 като разлика между двама кандидати? Това нито е точно и справедливо, нито води до избор на най-добрите.
– Вашият избор за председател на благоевградския окръжен съд протече бурно. Г-н Калпакчиев, който е виден представител на Съюза на съдиите във Висшия съдебен съвет, заяви, че той е предрешен на петия етаж на съвета, където изглежда, че работят някакви негови врагове. В крайна сметка се разбра, че както във ВСС, така и във вашия съд има някаква лична вражда – между вас и съдия Екатерина Николова, бивша шефка на районния съд в града ви. Кажете ни, защо сте скарани?
– Не става въпрос за кавга. А за спазване на закони и правилници, за зачитане на йерархията и уважение към административния ръководител, най-елементарно.
– Между другото, от ВСС съобщават, че кандидати за административни ръководители в съдебната система почти няма и то е именно защото няма достатъчно уважение към тях. Що за началник е, който нито назначава, нито уволнява, нито пък наказва подчинените си, а отговаря за тяхната работа?
– Права сте. Той може само да предложи свой подчинен, който безобразничи, за дисциплинарно наказание. Само това. Неслучайно на избора за административен ръководител на нашия съд аз бях единствен кандидат. Кандидатирах се, защото имах подкрепата на колегите, с които сме като семейство, ако изключим странното поведение на Николова, която беше маниакално изписала по едно време 4 хиляди страници със заядливи преписки по мой адрес. Срещу нея има оплакване в етичната комисия за неетично поведение и срещу друг колега. Ту й трябват две стаи от нашите, ту това, ту онова, даже за чистачките на тоалетните има претенции – ако не изнервяше атмосферата, щеше да е смешно.
– Чуха се във ВСС взаимни обвинения между вас. Дограмата на съда под ръководството на г-ца Николова била сменена от шурея на съдия, неин заместник и близък приятел. А пък едно търговско дело седем пъти било разпределено, докато се падне на вас?
– Дограмата на втория етаж действително е правена от фирма, където е съдружник шуреят на съдия Пензов. Доколко поръчката в рамката на закона – това ще стане ясно при одита.
– Но и на партера имало нещо като портал, правен от тая фирма за окръжният съд, т.е. вие сте й възложител.
– Но собственикът й на мен не ми е шурей.
– А търговското дело, което се е паднало на вас след седемкратно разпределение?
– То не е нито за милиарди, нито за милиони, както чух да се говори, а е производство по несъстоятелност по молба от кредитор на един едноличен търговец. Разпределението му стана един ден, докато бяхме под гражданско наблюдение на тема „Система за случайно разпределение на делата“. Аз демонстрирах пред представители на НПО системата – че остават следи от всяко джуркане в нея. Адв. Илиана Спасова, която ръководеше проекта за това гражданското наблюдение, вече свидетелства. И в електронната папка е отбелязано, че делото е послужило за демонстрация. Процедурата е приключила до моето име. Бях забравила за нея, докато не ми го припомниха с обидни намеци за корупция.
– Ами направете си отвод по делото и ще си ги спестите.
– Защо? За да излезе, че съм гузна, както Николова се опитва да внуши?
– Съюзът на съдиите очевидно взе страната на г-ца Николова. Но инспекторатът пък взе вашата страна – в смисъл, че не намери нередности в работата ви. И мнозинството в съдийската колегия ви избра.
– Да, съюзът на съдиите взе страна и то драстично. И не за пръв път взема страна при избори на административни ръководители, които са от правомощията на съдебните кадровици.
– Да се върнем към позицията на съдиите, които се наредиха на стълбите на Съдебната палата. Мен ако питате, те са и граждани, имат право за я изразят. Макар че и аз като вас не разбрах от какво се боят, че ръкопляскат на думите „Не на страха!“. Може би от есемесите на премиера, не знам. Но нима вие нямате никакъв страх?
– Аз от есемеси на политици не се боя, не съм и получавала. И от закона не се плаша, защото стриктно го спазвам. Мен само тероризмът ме плаши. Той наистина е страшен.
Be the first to leave a review.
