Шефката на Окръжния съд в Благоевград Катя Бельова: Реформата е необходима, но няма нужда от знаменосци, а от хора, които работят!

Силвия СТОЯНОВА

Катя Бельова е родена през 1958 г. в село Бачево, Разложко. Завършва право в СУ „Кл. Охридски“. Започ­ва кариерата си като юри­сконсулт в завода за елек­троника в Разлог (1986). После е съдия и председа­тел на районния съд в гра­да (1998-1998), а след това съдия, зам. председател и председател на Окръжния съд в Благоевград (1988-2016)

– Г-жо Бельова, името ви нашумя тия дни, след като заедно с 13 ваши колеги на­пуснахте решително Съюза на съдиите в България – една от най-влиятелните неправител­ствени организации, създа­дена да отстоява интересите на хората, които произнасят присъди „в името на народа“. Лесно ли взехте това реше­ние?

– То доста дълго зрееше у нас и стана неизбежно, когато активисти на съюза взеха от­ношение – грубо и пристрастно към моя избор за председа­тел втори мандат на Окръжен съд-Благоевград. Ние бяхме хсред основателите на съдий­ския съюз, който по-рано но­сеше друго име, членуваме в него над 10 години. Напосле­дък обаче по разни поводи започнахме да се питаме това ли е нашата организация, тя нашите професионални инте­реси ли отстоява, или обслуж­ва амбициите на тесен кръг хора от телевизионния екран. Окончателно си отго­ворихме с „не“ преди около седмица, след като чухме от този кръг обидни намеци и твърдения – както за мен персонално като кандидат за предсе­дател, така и за ат­мосферата в съда. Те бяха направени само на основание на при­казките на една-един­ствена наша колежка без да се поинтересу­ва някой дали са ве­рни. Затова решихме на събрание да пода­дем мотивирани заявления за напускане на съюза – всички от нашата секция, с изключе­ние на един. Решението беше взето не само предвид случи­лото се покрай моя избор. А и предвид някои продължили във времето действия на съ­юза, които бяха, меко казано, смущаващи.

– Например?

– Например, ръководите­ли на съюза да застават зад определени членове дори и когато те са извършили етич­ни нарушения или имат сис­темни пропуски в работата си, а пък срещу други да пра­вят кампании, да ги оплюват и унижават. Или друго – да използват съдийската тога извън съдебната зала като атрибут за лична изява със снимка за спомен и неясно послание…

– Какво послание? Да не е онова „Не на страха!“ от реч­та на съдия Лозан Панов на стълбите пред Съдебната па­лата?

– Ами да. Какъв страх? За какво става дума? Аз 28 годи­ни съм съдия и никога не съм се страхувала. И моите колеги не са страхливци. Ние се под­чиняваме само на закона и на фактите, събрани по делата. А на стълбите какво се казва за нас? Че досега сме издавали със страх нашите актове, а от­сега нататък ще ги издаваме другояче?! Съдия и страх да се спрягат като двойка поня­тия – това е срамно и жалко! Както и съдии да политикан­стват.

– Вие пък заявихте и то писмено, че няма почтеност, справедливост и прозрачност в съдийския съюз. И това са тежки думи. Още повече, че с тях си служи и самото ръко­водство на съюза като знаме­носец на съдебната реформа, която е безспорно необходи­ма.

– Реформата е необходи­ма, но няма нужда от знаме­носци. А от хора, които честно и много работят.

– Всички магистрати са съ­гласни, че реформа трябва да има, за да стане правосъ­дието по-справедливо. Но в дебата за нея се разделиха на два лагера, които враждуват. За лидер на единия се счита главният прокурор, а на дру­гия – съюзът на съдиите като се подчертава, че е финанси­ран от фондация „Америка за България“. Вие да не би сега да минавате от единия в дру­гия лагер?

– Как ви хрумна това? Ние сме сигурни, че реформа е нужна, защото виждаме, че съдебната система изоста­ва от модерните технологии, страда от липса на откри­тост, неадекватна е на новите предизвикателства – бежан­ския поток, тероризма. Иска­ме реформа, но не на парче, а добре обмислена, с ясни хоризонти. И не да се прави отгоре надолу, та да връхлита редовия съдия изненадващо, а отдолу нагоре – така, че да отстранява пречките в рабо­тата му. Що се отнася до де­лението на лагери, то е нелепо и е далеч от нас, които сме в съдебните зали.

– Какви пречки срещате вие във вашата работа? Реформа­та, както върви досега, пома­га ли ви да ги преодолявате?

– Първата ни пречка е голя­мата натовареност. Правят се стъпки за преодоляването й, но още трябва. От 28-те ок­ръжни съдилища ние сме на 4-то място по натовареност – 13,84%. Всеки колега при нас решава около 250 дела годишно, това е почти непо­силно. Трябва най-сетне да се преначертае прословутата съ­дебна карта. Има обезлюдени региони с районни и окръж­ни съдилища, трябва да се пренасочат кадри оттам към други, където има повече ра­бота. Друга пречка е липсата на електронно правосъдие, от което има наченки само. В на­шия съд сме напред с техноло­гиите – при нас по компютър можете да проверите какво става с вашето дело от САЩ, а и от много други страни по света. Но другаде не е така. Аз имам електронна връзка със съдилищата в региона – пра­вя справки и вземам адми­нистративни мерки, ако има проблеми. Но с апелативния и с касационния съд връзка ня­мам…а трябва. Много пречи понякога и абсолютизирането на случайното разпределение на делата. Имаме дело за не­състоятелност с 500 кредито­ри. Един съдия за да може да го реши, той не бива да се то­вари с други дела на случаен принцип. Има и необходимост от специализация. Трябва ли една 22-годишна съдийка, която още няма годеник, да решава дело за родителски права, защото нейното име се е появило при джуркането в компютъра? И вещите лица са

пречка понякога. Те трябва да се излъчват може би от бран­шовите организации така, че най-добрите да идват в съда. Така няма да се стига от еди­нична до тройна и петорна експертиза. Сега в списъка, с който разполагаме, има екс­перти, заявили компетент­ност, каквато нямат. Те не се справят със задачите, които им възлага съдът. Липсват критерии за подбо­ра на съдебните заседате­ли. Пра­щат ни ги на спи­съци от общин­ските съ­вети по квотен партиен принцип. Между тях има такива, които не са компе­тентни и даже…с извинение, някои не са много наред в главата. А пък чрез тях общест­веността участва в решенията на делата. Вместо да ругае съди­ите за щяло -нещяло, да подбере по-стара­телно свои­те пред­ставители, които имат равен глас с тях. Ре­формата е и това.

– Искате ли да при­помним най-ва­жните постижения на рефор­мата досега? Конституцион­ната промяна: разделението на ВСС на колегии, явното гласува­не там, изборът на парламентар­ната квота с ква­лифицирано мно­зинство и новите правомощия на инспектората. Кое от тези неща по­влия чувствително на вашата работа? Гражданите още не усещат промя­на.

– Аз смятам, че няма полза само структурно да се реформира­ме без да бъ­дат променени НК, НПК, ГПК. За да усетят нещо гражда­ните, трябва с промени в НПК да се облекчи режима за при­зоваване. Да се махнат архаи­змите от ГПК. Сега е така – ако например не платиш издръж­ка след развод, следва мега­процес и пробация, а даже и затвор. Съдът не е пенки­лер. Не е нужно да се ходи при него за всич­ко – и при развод по взаимно съгласие примерно. Трябва да заработи медиацията – а това ще стане, ако някои видове дела започ­нат да минават задължително през консултация с юрист с цел споготба, преди да влязат в съда…

А иначе при нас магистра­тите се усеща в администра­тивен аспект положително влияние от разделението на ВСС на съдийска и прокурор­ска колегия. Надяваме се формирането на единна атес­тационна комисия на мястото на регионалните да реши про­блема с атестациите на съди­ите и прокурорите – над 90% са много добри и това ги ли­

шава от смисъл. Трябва да се промени и нормативната база за конкурсите. Според мен конкурсното начало трябва да залегне при първоначално влизане в системата, а кари­ерното израстване да става на база на атестация – сери­озна обаче.

– Ако се направи анкета, казва висш съдебен кадро­вик, само 2% от магистратите ще подкрепят сега действа­щия норматив за конкурсите.

– По-малко от 2% дори. Обидно и ненужно е съдии и прокурори да се подлагат на 15-минутен мъчителен разпит с неясни правила, като се за­бравят хилядите постановени от тях актове, дългогодишна­та им професионална биогра­фия. Как се оценява според вас 0.01 като разлика между двама кандидати? Това нито е точно и справедливо, нито води до избор на най-добрите.

– Вашият избор за предсе­дател на благоевградския окръжен съд протече бурно. Г-н Калпакчиев, който е виден представител на Съюза на съдиите във Висшия съдебен съвет, заяви, че той е предре­шен на петия етаж на съвета, където изглежда, че работят някакви негови врагове. В крайна сметка се разбра, че както във ВСС, така и във ва­шия съд има някаква лична вражда – между вас и съдия Екатерина Николова, бивша шефка на районния съд в гра­да ви. Кажете ни, защо сте скарани?

– Не става въпрос за кав­га. А за спазване на закони и правилници, за зачитане на йерархията и уважение към административния ръководи­тел, най-елементарно.

– Между другото, от ВСС съ­общават, че кандидати за ад­министративни ръководители в съдебната система почти няма и то е именно защото няма достатъчно уважение към тях. Що за началник е, който нито назначава, нито уволнява, нито пък наказва подчинените си, а отговаря за тяхната работа?

– Права сте. Той може само да предложи свой подчинен, който безобразничи, за дис­циплинарно наказание. Само това. Неслучайно на избора за административен ръко­водител на нашия съд аз бях единствен кандидат. Канди­датирах се, защото имах под­крепата на колегите, с които сме като семейство, ако из­ключим странното поведение на Николова, която беше ма­ниакално изписала по едно време 4 хиляди страници със заядливи преписки по мой ад­рес. Срещу нея има оплакване в етичната комисия за неетич­но поведение и срещу друг колега. Ту й трябват две стаи от нашите, ту това, ту онова, даже за чистачките на тоа­летните има претенции – ако не изнервяше атмосферата, щеше да е смешно.

– Чуха се във ВСС взаимни обвинения между вас. Догра­мата на съда под ръковод­ството на г-ца Николова била сменена от шурея на съдия, неин заместник и близък при­ятел. А пък едно търговско дело седем пъти било разпре­делено, докато се падне на вас?

– Дограмата на втория етаж действително е правена от фирма, където е съдружник шуреят на съдия Пензов. До­колко поръчката в рамката на закона – това ще стане ясно при одита.

– Но и на партера имало нещо като портал, правен от тая фирма за окръжният съд, т.е. вие сте й възложител.

– Но собственикът й на мен не ми е шурей.

– А търговското дело, което се е паднало на вас след се­демкратно разпределение?

– То не е нито за милиарди, нито за милиони, както чух да се говори, а е производ­ство по несъстоятелност по молба от кредитор на един едноличен търговец. Разпре­делението му стана един ден, докато бяхме под гражданско наблюдение на тема „Система за случайно разпределение на делата“. Аз демонстрирах пред представители на НПО системата – че остават сле­ди от всяко джуркане в нея. Адв. Илиана Спасова, която ръководеше проекта за това гражданското наблюдение, вече свидетелства. И в елек­тронната папка е отбеляза­но, че делото е послужило за демонстрация. Процедурата е приключила до моето име. Бях забравила за нея, докато не ми го припомниха с обидни намеци за корупция.

– Ами направете си отвод по делото и ще си ги спестите.

– Защо? За да излезе, че съм гузна, както Николова се оп­итва да внуши?

– Съюзът на съдиите оче­видно взе страната на г-ца Николова. Но инспекторатът пък взе вашата страна – в смисъл, че не намери неред­ности в работата ви. И мно­зинството в съдийската коле­гия ви избра.

– Да, съюзът на съдиите взе страна и то драстично. И не за пръв път взема страна при избори на административни ръководители, които са от правомощията на съдебните кадровици.

– Да се върнем към позици­ята на съдиите, които се наре­диха на стълбите на Съдебната палата. Мен ако питате, те са и граждани, имат право за я из­разят. Макар че и аз като вас не разбрах от какво се боят, че ръкопляскат на думите „Не на страха!“. Може би от есемесите на премиера, не знам. Но нима вие нямате никакъв страх?

– Аз от есемеси на политици не се боя, не съм и получавала. И от закона не се плаша, защо­то стриктно го спазвам. Мен само тероризмът ме плаши. Той наистина е страшен.