Една голяма благодарност към неврокопчани: До Гоце Делчев и… Гърция
-
- юли 8, 2016
Клубът на ветераните-туристи с председател Ваня Керефеина поддържа добри взаимоотношения с други туристически клубове. От предложенията за гостуване този път се спираме на поканата от Гоце Делчев. Колегите ни от южния град предлагат много варианти за екскурзии из техния регион. Избираме този, който включва и посещение на Гърция.
На 24 юни рано сутринта потегляме. Спираме за малко в Банско, въпреки няколкократните предишни посещения в този град. Все пак е Еньовден – не пропускаме да минем през голямата черква и да запалим свещ. Посещаваме и музея на Вапцаров. Който е пропуснал да си подпечата книжката за 100-те национални туристически обекта, бързо го прави. След това, покрай Места, природата е невероятно красива, дефилето между Пирин и Родопите привлича с красота и обилна зеленина…
В Гоце Делчев ни очакват – всичко е добре организирано, много от местните ветерани-туристи ни посрещат и настаняват по хотелите. В този град прави добро впечатление обновеният парк. Вечерта пък в най-големия ресторант – в хотел „Неврокоп”, се срещаме с групи от различни краища на страната. Свири оркестър и заедно с младата певица ни повеждат към красотата на македонските ритми. Извиват се кръшни хора. Веселбата продължава до късно…
На следващия ден с автобуси, осигурени от домакините, поемаме към Гърция. Въодушевлението компенсира жегата. Минаваме граничния пункт Илинден – Ексохи макар и с малки неприятности – от гръцката страна ни вземат някаква измислена такса по 1 евро на човек, така и не разбираме за какво е.
Навлизаме в планинската част на Северна Гърция. Екскурзоводката не пропуска да разкаже за линията Метаксас по време на Втората световна война. Неусетно стигаме пещерата Алистрати – най-дългата в Европа, много добре уредена с европейски средства. Една истинска българка ни повежда към тунела. Навън е 36 градуса, а вътре – едва 17. Обиколката в пещерата е около 3 км. Виждаме изключително красиви сталагмити, сталактити и сталактони, образуващи приказни фигури – великолепно творение на природата. Удоволствието е над очакванията!…
Посоката ни сега е големият манастир „Св. Богородица Икосифиниса” (Косиница) – високо в планината Пангео. Автобусът е голям, но добрият шофьор успява да се справи с острите завои с голяма денивелация. Пътят е и тесен, но добре поддържан. Изведнъж манастирът изскача пред очите ни, скрит до тогава сред планинските върхове. Много добре изграден, великолепно изографисан… Макар и пълен с хора, навсякъде е изключително чисто. Влизаме в черквата. После в едно от помещенията ни поднасят по чашка кафе и ни черпят с локум, въпреки че не сме обичани в тази част на Гърция по исторически причини. Стряскащи са и таблата на три езика, включително и на български, на входа на манастира, разказващи за откраднати икони и църковна утвар след Първата и Втората световна война, за пленени от българи монаси. Големи снимки показват и къде точно се намират тези ценности у нас…
Потегляме отново – този път към манастир, който се намира на вода, близо до устието на Места в Бяло море. Всъщност манастирите тук са два – „Св. Никола” и „Св. Богородица”. Тясно дървено мостче свързва светата обител със сушата. Мястото е невероятно красиво – сред море и чайки се прекланяш пред светците! Мислили са хората някога като че по-добре от сегашните си наследници. Отново чистота… Декоративни дървета и цветя украсяват манастирите.
Отдъхваме сред полъха на морето и поемаме към последната точка от маршрута ни – Кавала – един много красив град, целият с бели къщи, разположени амфитеатрално по хълмовете над морето. Уличките са невероятно тесни, колите – в изобилие и е чудно как успяват да се придвижват и разминават. Разделяме се на две групи. Едната поема към крепостта на стария град и паметника на Али, спасил Кавала от нашествията на турците. Погледнат отгоре, от крепостта, градът наистина е изключително красив. В същия ден в Гърция има празник на военновъздушните сили и изтребители правят демонстрации във въздуха…
Другата наша група прави разходка по крайбрежната улица, също много красива. Правим си и снимки по крепостта, пред паметника, на пристанището.
Налага се да се насочим вече към България. Едва привечер, изтощени от жегата и пътя, но изпълнени с много впечатления, се прибираме в хотела.
На следващия ден ни чака ново интересно преживяване – посещение на с. Делчево, на 9 км от Гоце Делчев, високо в планината – на 1050 м н. в. Оттам градът се вижда като на длан. Селото е с малко под 40 постоянно живеещи, но е много добре подредено, използвани са пак европейски пари, построени и добре поддържани са къщи за гости и механи. Празнува се Еньовден. Селото има по традиция три големи празника през годината: Трифон Зарезан, Св. св. Константин и Елена и Еньовден.
Гости сега има откъде ли не, включително и дошли си от чужбина местни хора. Повечето са облечени в народни носии. Младежи, обучаващи се в готварство, демонстрират местни ястия. Провежда се и конкурс за най-хубав венец. Под голям венец всички се провираме за здраве. Гост е и познатият от телевизионния екран Иван Звездев, който приготвя Еньовска яхния за всички. Участниците в много групи за народни песни, танци, модерен балет и музиканти огласят площада до късно. Хора се извиват едно след друго. Веселие наистина изключително…
Спускаме се в Гоце Делчев и се устремяваме към родния Самоков. Уморени сме, но спомените ще запазим за дълго в нас.
Be the first to leave a review.
