Защо Сандански и Мелник са зоната само на червеното вино?

Разказва Виолета ГАНДЕВА
Сандански е известен като най-топлия град в България, а Мелник – като най-малкия. Макар двете туристически дестинации да се радват на голям интерес, всеки посетил ги може да научи нещо ново и интригуващо.
В подножието на Пирин планина, насред Санданско–Петричката котловина е разположен един от малките, но изключително красиви български градове – Сандански. Заради географското си разположение и мекия климат той е известен като едно от най-топлите места в България. Приятните климатични условия, красивата природа и интересните забележителности в околността му го превръщат в туристическа дестинация и приятно място за отдих и разходки през почивните дни.
Интересно за Сандански е, че се намира на почти еднакво разстояние от гръцкия град Солун и от столицата ни – София, което пък го прави важен център по международния главен път Е79. Средната годишна температура е +14 градуса, което е изключително благоприятно за целогодишния туризъм в града. Освен с мекия си климат Сандански е известен и с чистия си въздух. Затова много хора го посещават, за да се отделят за момент от суматохата в големия град.
Съчетанието на благоприятни природни дадености, заедно с богатството от минерални извори с различна термалност (в района на община Сандански има над 80 извора с температура от 42 до 81 градуса) и ниска минерализация лекува множество заболявания и прави мястото подходящо за заселване на човека по тези места. Още от дълбока древност именно тези благоприятни условия за живот превръщат района в един от най–старите центрове на Балканите.
За най-ранната история на града черпим сведения от изворите на Тукидит и Полибий, в които се споменава, че е заселен от тракийски племена още от V в. пр. н. е. По-късно завоеванията на Александър Велики дават възможност на местните племена да се докоснат до ценностите на средиземноморската цивилизация. Това слага траен отпечатък върху цялостното културно–историческо развитие на региона. Не след дълго Римската империя насочва силите си към завладяване на тези земи и племена, в това число и на медите.
До IV в. градът е един от първите епископски центрове в България, а в края на VI в. е разрушен от варварски племена. Тогава получава и името си Свети Врач в памет на народните лечители – двамата братя Козма и Дамян. Това име остава до 1947 г., когато е преименуван на Сандански, на българския войвода Яне Сандански – деец на Вътрешната македоно–одринска революционна организация.
Безспорно днес градът е един от известните туристически центрове – посещаван e както от българи, така и от много чужденци. За това допринасят и многобройните фестивали, организирани всяка година. Градът е домакин както на Пирин фолк, така и на Балкански младежки фестивал. Те осигуряват много празнична и весела атмосфера всеки септември. Тогава Сандански е пълен с хора от цяла Европа, музика се чува от всеки край на града, момичета и момчета се надиграват под звуците на българския фолклор. Надали има човек, който не би се насладил на тези дни в града. Тук се провежда и Фестивал на младото червено вино, тъй като тази област е известна с хубавата напитка. Несъмнено всеки, посетил в Сандански, може да се наслади на приятна разходка из големия и красив парк на града, на хубави сортове вина и прекрасно време.
Освен с фестивалите градът може да се похвали и с Археологически музей, който с оглед на проучваните обекти се е превърнал в същински изследователски център. Един от най-интересните обекти, разкрити в последните години, е Епископският комплекс, намиращ се зад сградата на старото кметство. Той включва Епископска базилика, помещения и сгради, които продължават да се проучват в момента.
Градът е избиран за туристическа дестинация и поради факта, че около него има още куп прекрасни кътчета, до които може лесно да се стигне. Това са Мелник, Роженски манастир, Рупите, Самуиловата крепост. Освен че всички са в непосредствена близост до Сандански, те са и места с наистина интересна и завладяваща история и прекрасна приняма да пропуснем да ви запознаем и с Мелник.
Това е градът-музей или най–малкото градче в България. Намира се на 22 км от Сандански, в югозападните поли на Пирин. Още с влизането в градчето, сякаш се пренасяте години назад, попадате в далечното минало – малки прекрасни живописни къщички с типичните керемидени покриви, тайнствени улички, каменни пътища, по които минават каруци с коне, натоварени с известното мелнишко вино. И това ако не е приказка! Посещението в Мелник наистина е като да попаднеш в приказка.
Климатът е подобен на този в Сандански – мека и топла зима и горещо лято. Това благоприятства за отглеждането на различни сортове лозя, като един от най-уникалните е „Широка мелнишка“. Винарските изби тук са известни не само в България, a и в цяла Европа.
Градът се гордее не само с мелнишкото вино, но и със забележителностите си. Сред тях са Пашовата къща (градски национален музей), Кордопуловата къща (частен музей), Болярската къща (най–старата запазена къща в България) и руините на средновековни къщи. В околностите се намира и Роженският манастир, един от добре запазените средновековни центрове на вярата в България. И не на последно място са всеизвестните Мелнишки пирамиди, истинско чудо на природата. Никой не може да остане безразличен пред красотата, която предлага това място.
Мелник е създаден още през античността, но най-бурната история на града е през средновековието. Тогава градът последователно преминава под властта на византийци и сърби, докато през 1395 г. е завладян от османските нашественици. Става столица на обявилия се за независим владетел деспот Алекси Слав, с чиито дарения през 1220 г. е изграден Роженският манастир.
През XVII-XVIIIв. производството на тютюн и силното мелнишко вино превръщат града в процъфтяващо търговско средище с над 25 000 жители и 70 църкви. Жителите на Мелник се включват в националноосвободителните войни, а в непосредствена близост до града се намира местността Зли дол, където борците за свобода са убити от турците.
Днес Мелник е малкият град с голямото очарование. Той е курорт, чието население намалява – проблем, който застрашава съществуване му. През юни 2014 г. в него живеят едва 334 души. Тъжно е, когато такива обекти, признати за паметници на културата, бавно изчезват. Тъжно е и ако богатство като Мелник бъде загубено.
Сандански и Мелник несъмнено оставят у всеки посетител, ако не трайния вкус на прекрасното червено вино, то поне желанието да бъдат посетени още веднъж. Защото и двата града притежават онази атмосфера, която ни кара да искаме да видим още, да усетим още. Сандански и Мелник са една малка част от красотата на Пиринския край, но безспорно са от онези дестинации, които са задължителни.