Как българинът Яни Янков спечели сръбската публика на музикалното шоу „Zvezde Granda“

Яни Янков се класира за финала на престижното балканско музикално шоу Zvezde Granda в Сърбия, което ще се излъчва на живо в сайта на NOVA в събота вечер.

26-годишният Яни Янков, първият българин в историята на формата, направи фурор не само у нас, но и в съседна Сърбия. Как един чужденец става фаворит на местната публика и защо реши да рискува, изпълнявайки в 4 поредни кръга български фолклорни песни, вижте от интервюто му за Vesti.bg.

Няма как да не започнем с няколко думи за предстоящия финал. Разкажи ми по какъв регламент ще се случва класирането и как оценяваш шансовете си за краен успех?

За мен самият факт, че стигнах дотук е една огромна победа. Щастлив съм и удовлетворен от представянето си, просто защото „Zvezde Granda“ е един изключително труден формат за всеки участник. Мога да ти дам пример. Днес е 6 юни. На миналия 6 юни бе първият предварителен кръг, когато се включих в битката, така че досега е минала точно една година, откакто съм в нея.
За разлика от преди, на финала гласува само и единствено публиката, за съжаление. Не за друго, а защото сърбите, на много от които съм фаворит, просто нямат традиции да гласуват толкова. Наскоро колеги ми казаха, че те гласуват най-малко, а най-активни в това отношение са в Македония и Босна и Херцеговина. В повечето случаи победителят се определя от фенската маса. Моята фенска маса просто няма право да даде вота си, защото не е бивша сръбска република. Така че не мисля, че имам кой знае колко шансове за успех.

Ти си първият българин в историята на най-популярното балканско шоу въобще. Как те прие публиката, а и Сърбия като цяло? Вече спомена, че на някои от тях си фаворит в надпреварата.

Може и да е изненадващо, но всъщност много позитивно. Постоянно ми пишат в социалните мрежи, поздравяват ме за успеха, казват, че ще гласуват за мен на финала. Учудват се, че човек, който не пее на майчиния си език, звучи толкова сходно с техните любими изпълнители. Дори наскоро получих покана за годишни музикални награди в Ниш.

В някои от кръговете обаче реши да се представиш с български народни песни, сред които и „Дельо Хайдутин“. Защо реши да заложиш на тях, не те ли притесни, че могат да повлияят негативно на шансовете ти за успех?

Да, пях български фолклорни песни в 4 поредни кръга. Регламентът предвижда да подготвим две песни за всеки дуел, който определя кой ще продължи напред – една бърза и една бавна. При бавната, изпълнявах всички тях акапелно и резултатът от журито бе оценка 6 от възможна 6.
Всъщност членовете на журито отдавна искаха да чуят песен на български изпълнител, примерно Валя Балканска или Фики Стораро, те са най-популярни тук, в Сърбия. Моето мнение бе, че няма как да бъда конкурентно способен, ако избера попфолк, затова избрах българският фолклор, който е изключително въздействащ и красив. В крайна сметка, това решение се оправда и даже съдиите ми признаха, че са били впечатлени, макар да не са разбирали нищо от текста.

Няма как да не те попитам защо реши да участваш точно в Zvezde Granda? Българин, борещ се да спечели най-известния сръбски музикален формат. Защо не у нас, не е да нямаме родна алтернатива?

Едно на ръка, че ми бе детска мечта, още от малък обичам сръбската музика. И може би по-важното – нямаше как другояче да покажа това, което мога, на публиката в България. Защото, колкото и парадоксално да е, аз искам да се развивам в България. Но ако бях избрал да участвам в някой от нашите музикални формати, например, щеше да е невъзможно да успея. Просто балканската музика у нас не се толерира, знаеш какво е отношението към нея.

Затова исках да си сверя и часовника със сърбите. Да видя как ще се приеме това, което правя, от хората, които я създават. И определено съм много щастлив, защото сравнението очевидно показва, че съм на прав път. Сърбите са си малко националисти и са доволни от подобно отношение. Но истината е, че покрай собственото ми участие в предаването виждам едно обединение и в българите. Толкова много хора ми писаха и звъняха да ми пожелаят успех и да ми кажат, че се гордеят с мен. Затова и ще го кажа пак, дори и да не спечеля, за себе си аз вече съм победител.

Финално, сещам се за онзи популярен български израз „музикант къща не храни“. Може ли според теб един българин да се реализира само и единствено с музиката си в България?

Аз съм живото доказателство, че може. Живея и се изхранвам с музика вече дълги години. Поне за мен отговорът категорично е „Да“.

Автор: Димитър Попов