Срамота!!! Случи се!!! Мъжкият отбор на „Пирин“ (Разлог) повече не съществува!

Това стана факт, след като бе оповестена новината, че от новия сезон в „Б“ група столицата ще има свой представител

Димитър БОРИСОВ

Ако можем да си послужим със знаменитата фраза, но преобра­зувана според случая: Мъжкият футболен Пирин (Разлог) умря, да живее „Сепфутболен отбор на „Пирин“ тември“. Става въпрос за съ­щия онзи „Септември“ (София), който ще играе на мястото на „Пирин“ (Разлог) в „Б“ група и който получи регистрация за нея само преди дни, същият, който ще играе мачовете си на стадиона на ДИТ в столичния квартал „Драгалевци“. Както е известно двата клуба де фак­то са собственост на Румен Чандъров, който е акционер и в „Ботев“ (Пловдив), където премина неговият син Асен. ­

Миналия сезон отборът от малкия планински град има­ше две половини в своето съществуване. През есента бе онзи, автентичния отбор, който феновете харесваха и умираха за него – пълен с местни момчета и момчета от югозападния регион, носещ оня неповторим дух на маке­донския характер и прочутия инат. Отбор, който макар и с малко пари, имаше много ха­рактер, желание, дух, бе при­мер за мнозина, но явно не успя да се пребори в сърцето на местната власт с безспор­ния фаворит в града – волей­бола, макар че донесе много радости и емоции на града и се превърна в част от визитна­та му картичка. Сега тази част липсва или ако я има, то тя е свързана с формациите при подрастващите!

Дойде моментът, в който броени дни преди началото на втория полусезон да се из­върши промяната де факто в собствеността, с идването на Румен Чандъров. Пристигане­то му в тима бе обяснено като идване на фирма, която ще помага на отбора и всички бе идеално, защото бе казано, че ще помага за развитието му. Така се случи, че в него оста­наха само четирима от онези хора, които носеха духа на ав­тентичното, а не на служебно­то, които се настаниха на ста­диона в Разлог Става дума за Мартин Газиев, Димитър Руй­чев и Петър Дебърлиев, както и с козметично запазения, но практичеки без право на глас Захари Беличенов, който ос­тана президент, но де факто само на книга, защото бе без власт. В крайна сметка към тях се присъедини и Йордан Юруков – същият онзи боец, който си остава един от оби­чаните местни играчи. Човек, който първоначално бе отрит­нат, но впоследствие Николай Митов го привика с оглед на опита му, а не само заради липсата на достатъчно кадро­ви потенциал, както се оказа в един момент. Бяха вкарани нови лица, повечето от които взети от „Септември“ и школа­та на ДИТ.

За да бъде ясно, че всич­ко ще е в интерес на футбола в Разлог и да няма някакви крайни реакции, бе обявено, че футболистите ще тренират в Софиа, защото много от иг­рачите живеят там и е по-рен­табилно, но ще ираят на чисто новия, отворен само преди ня­колко месеца, стадион в пла­нинския град. В крайна сметка тогава пак не повярваха мно­го на казаните думи, но остана надеждата. Все пак тя умира последна и хората до финала вярваха в това, че и тази есен ще гледат мъжки футбол на своя стадион.

Вярваха, макар че по трибу­ните настроението бе малко по-минорно, но хората про­дължаваха да подкрепят с надеждата, че аха все нещо ще се случи и техният любим футболен „Пирин“ ще си оста­не в Разлог, а няма никой да го мести в София и да му сла­га някакво ново име. В крайна сметка отборът осъществи целта си и завърши на 13-то място в „Б“ група, докато „Сеп­тември“, чието име сега ще носи участваше в Югозапад­ната „В“ група, където завър­ши на четвърто място.

Само преди няколо дни оба­че се стигна до предричаното още 6 месеца назад. Столича­ни взеха своето без никакви сантименти и заличиха един тим, който години наред носе­ше слава, носеше успехи и бе пример как без бомбастични бюджети, граничещи с без­смисленото разточителство, само с около 230 хил. лв, без прекалено ярки имена и ня­какви измислени родни псев­до футболни знаменитости, може да бъде отбор, да бъде колектив, със свой дух, а не сбирщина от футболисти, ча­кащи да мине само месеца.

Като се погледне назад в историята се вижда, че дока­то бе в професионалния фут­бол отборът направи много и много направи общината за него. Именно тя бе основ­ният спонсор на тима, който за 3 години в „Б“ група нака­ра много хора да заговорят с уважение за него. Едва ли някой може да забрави атрак­тивния Иван Стойчев, с когото отборът спечели промоция за професионалния футбол. Това бе вторият път, кога­то „Пирин“(Разлог) игра във второто ниво на футбола ни след неуспешната 1990/1991, когато стоя само една година и регистрира предпоследно 19-о място. Беше радост, беше гордост в Разлог. Беше праз­ник и ново начало. То не бе не особено убедително и след бившия играч на „Пирин“ (Бла­гоевград) с прякор Доктора на поста застана Димитър Со­колов. Опитният специалист направи отличен колектив, с който успя да опровергае скептиците и да оцелее през сезон 2013/2014, независимо от това, че го пое в сериозно затруднение и с по-ограниче­ни възможности, не само във финансов, но и кадрови план. Без значение, че различни ви­дове специалисти го сочеха като формация с предстоящ танц в „Б“ група само един се­зон. Тогава тимът завърши на 7-о място с 36 т.

Следващата година отборът бе повече от добре предста­вящ се. Регистрира на полусе­зона най-доброто класиране в своята история – 4 – о място в „Б“ група. Това му даде спо­койствие и изигра спокойно остатъка от шампионата като в отбора си позволиха да пра­вят експерименти с по-млади футболисти, тогава и Христо Джоджов бе оставен да води отбора като старши треньор в няколко мача за сметка на Ди­митър Соколов, който отстра­ни и деликатно му даваше ценни съвети. В крайна смет­ка селекцията от планинския град завърши на 10-о място, завоювайки най-много точки в „Б“ група през цялата си ис­тория – цели 40. Постигнаха го, след като играха цяла годи­на на стадиона на съседите от Банско, които им го предоста­виха услужливо, докато тече ремонтът на спортното съоръ­жение в Разлог.

През изтеклия шампионат 2015/2016 тимът започна добре на своя стадион, кой­то вече бе открит в самото начало на новата кампания. Последваха обаче няколко мача, в които бяха претърпе­ни загуби поради различни фактори като не трябва да се забравя и ролята на съдиите в някои мачове, както и някои мръни номера отс трана на противниците. Така например при гостуването на „Оборище“, когато играчите на „Пирин“ извадиха топката, за да може да бъде оказана помощ на съ­перников футболист. Това се случи в последната минута, но играчите на домакините от Панагюрище не пожелаха да върнат топката, както дик­тува добрия нрав и футболно възпитание. Организираха атака, докато разлож­ките състезатели очак­ваха да им бъде върна­та топката и получиха гол, губейки с гол в по­следната минута с 2:1, а никаква реакция не последва. Явно целта оправдаваше сред­ствата! Момчетата от Разлог обаче останаха с високо вдигнати гла­ви! След някои недобри резултати Димитър Соколов бе поставен на поста Директор на ДЮЩ, а мястото му зае Христо Джоджов, с ко­гото отборът завърши есенния дял на първен­ството. През зимата младият селекционер започна своята селек­ция, дори взе и англи­чанин в състава си, но тъкмо две седмици преди края получи неприятна изненада. Дойде новият спон­сор, повечето от играчите бяха освободени, сменен бе и той с Николай Митов и за всичко ос­танало говорихме преди това малко по-горе.

Какво остана? Ами нищо от мъжкия отбор, за който се го­вореше, че ще вземе лиценза на „Септември“ във „В“ група, а столичани втородивизион­ния. Да, ама не! Не се случи и сега от първия тим на „Пи­рин“ няма нищо, дори и в четвърта дивизия, където ритат „Авангард“ (Бачево) и друг местен колос „Ураган“ (Горно Драглище) за сметка на един от най-старите клубове в Бълвърта дивизия, където ритат гария (б. р. – тимът е основан в началото на 20-те години на миналия век). От тима, който бе за пример с преобладава­що местни момчета и хора от региона, останаха спомените и един нов стадион, модерен и по всички правила остана само тишина. Остана споме­нът за това как „Пирин“ (Раз­лог) бе непобеден от Банско в историята на съперничества­та им във второто ниво на род­ния футбол. А козлите опреде­лено по онова време тънеха в разкош. Останаха без загуба със своя дух при всички тре­ньори с изключение, за да дойде Николай Митов, с него отборът да инкасира първата си загуба, и то класическа – с 3:0. Но това остава за истори­ята и като удовлетворение за онези, които по това време работиха или играха в клуба, а така също за техните фенове. Сега този отбор го няма, но в крайна сметка има „Септем­ври“ (София)! Остава сега да се казва, че „Пирин“ (Разлог) е съживил славния някога сто­личен клуб!!!­

Лошото е, че клубът от пла­нинското градче няма мъжки отбор. Естествено надеждица има малко, след като все пак на него ще играят само юно­шите и децата на клуба. Сега остава въпросът кога ще се върне на картата в мъжкия футбол тимът, в който слава Богу останаха изпълнителни­ят директор с непресъхваща воля и желание за работа Христо Джоджов, Йордан Юруков, Тихомир Добрев, Росен Прешелков и други някои стари познати и опре­делено добри специалисти. Надеждата е с тяхна помощ да бъде възроден мъжкият отбор, защото иначе дейност­та им в школата няма да има смисъл. Тя иначе вече дава резултати, след като през тази година регистрираха ня­колко добри постижения, по­следното от тях на „Несебър къп“ само преди няколко дни. Това е добре, но като завър­шат изкачването по стълбата в йерархията на възрастите в отделните отбори от шко­лата къде ще отидат въпрос­ните млади кадри, след като най-логичното е в първия отбор. Наличието на такава формация, играеща дори в третия ешелон е нужно за града, неговите деца, спор­тът, които кметът Красимир Герчев неведнъж е казвал, че са приоритет в работата на екипа му. Това ще бъде добре и за футбола в целия Югоза­пад, където най-популярна­та игра се намира в криза и загуби много от липсата на „Пирин“ (Гоце Делчев), „Бела­сица“, „Вихрен“ (Сандански) и „Септември“ (Симитли) в про­фесионалния футбол.

Така че желаем по-скоро отново на спортната българ­ска карта да има мъжки тим в Разлог.