За тежкия гурбетчийски живот на един мъж от Гоце Делчев

Гастербайтери от Гоцеделчевско, които преди няколко месеца са били изпратени на работа в Германия чрез родна посредническа фирма, преди дни се върнаха с последните си скътани от България пари.

Те тръгнали на гурбет и обещание за работа от българскататранспортна фирма посредник „Груп”.

„Не съм вярвал, че в 21 век могат да съществуват законни концлагери, които в Германия се управляват от полската и от българската мафия. Добре, че имах скрити още от България 150 евро, които пазех за черни гурбетчийски дни и неволи, та успях да се прибера. Видяното, чутото и преживяното не може да се опише с думи“, заяви 53-годишният Петър Герчев от Гоце Делчев – един от успелите да се приберат благополучно в България преди дни.

Той допълни, че е работел във фабрика в германския град Реда-Виденбрюк, която била втората по големина в света за разфасоване на прасета. Предприятието било на германец, но се управлявало от поляци.

„Немецът беше коректен човек, но рядко идваше в завода да контролира производствения процес. Само при кратките му посещения във фабриката ние се чувствахме като нормални хора. Тогава поляците намаляваха двойно скоростта на конвейерите. Щом като си тръгнеше, те полудяваха. Много хора останаха без пръсти, други припадаха, защото не могат да смогнат на бързината, с коятосе движат поставените на конвейера плътно едно до друго прасета, които обезкостявахме. Обръщението от страна на поляците към нас българите бе единствено „К..во, спиш”, което се повтаряше по над 100 пъти на ден. Към полските работници подобни обръщения нямаше, те бяха обгрижвани и им се правеха всякакви компромиси. За тях ние не бяхме хора, а добитък, докаран отнякъде да работи и да мълчи. Работехме по 10 часа като роботи. Изпивахме вечер по една шепа обезболяващи, за да заспим. Това ни беше забранено по време на работа и трябваше да търпим болките“, разказа пред ИНФОМРЕЖА неврокопчанинът Петър Герчев.

По думите му дневно във фабриката се обработвали по 28-30 000 прасета, всяко от 350-400 кг. Често разфасовали и свине по 1300-1500 килограма, натъпкани с хормони.

„Месото е напълно безвкусно, няма мирис и е като полиетиленово. Европа и Брюксел според мен трябва незабавно да се намесят не само заради производството, но и заради работещите бели роби в този полски концлагер в Германия“, категоричен е Герчев.

Той обясни, че всеки работник влизал във фабриката със специален чип, задължително без телефон и каквито и да са лични вещи. Кутиите си с храна оставяли в съблекалните, а дневната почивка била само половин час.

„12 души ползвахме една тоалетна, една баня и една кухня. Прибирахме се от работа в 1 часа през нощта и докато се изредим да се окъпем и да си сготвим, трябваше отново да тръгваме на работа. Поляците имаха ключове и от стаите, в които живеехме. След като излезнехме на работа, минаваха проверки, при неоправено и неизпънато добре легло – глобата бе 100 евро. При останал нож, хляб или чиния на масата пак 100 евро глоба, при неизхвърлени кошчета за боклук отново. Ако дръзнеш да отидеш в блока, в който живеят жените, отново те режат със 100 евро. Истинско робство в 21 век видях“, сподели още гастарбайтерът от Гоце Делчев.

Той и няколко от колегите му във фабриката, които имали пари за пътни, издали чиповете и си тръгнали, а шефовете отказали да им платят заработеното.

„Мното години работих в Русия, Гърция, Швейцария. Почти целият ми живот мина в гурбетчийство, но такова чудо не бях виждал никъде досега. Поляците лъжеха и нас, и германеца. Там работят много българи, които искат да се приберат, но нямат пари, други пък сами се обричат на нечовешките мъки, подигравки и обиди, защото имат задължения към банките в България и трябва да стоят там, за да покриват кредите си, защото в милата ни родина няма работа и заплатите стигат колкото за хляб“, каза Герчев.

Според него 5000 българи от Гоцеделчевско и цялата страна чакат и дори дават рушфети по 150 евро, за да заминат да работят във въпросната полска фабрика.

„Обръщам се най-добронамерено към всички кандидат-гурбетчии, които са дали парите си за транспорт и обработка на документите на фирмата на Живко Капчиков, която се намира в София на ул. Лавеле „№32 ет. 3 ап. 25 или в офис 59 на Централна автогара, незабавно да отидат и да си ги вземат, защото те не са наясно в каква измамна схема са попаднали и какво ги чака при поляците в Германия“, предупреди гурбетчията от Гоце Делчев.

Ето какво още сподели той :

„Докато бях в Германия разговарях лично с шефа на полската фирма, който призна, че за всеки осигурен работник от България, Живко Капчиков прибира в джоба си от всеки кандидат гурбетчия по 300 лева за билет до Мюнжен, плюс 400 лева за обработка на документите и отделно по 50 лева за всеки куфар с багаж. В същото време всички подписват разписки, че са дали на въпросната фирма не 800 лева, а 150 лева.

Разговарях и с немския собственик на фабриката, който ме увери, че на работниците се плаща по 18 евро на час. Остана като изумен, като разбра, че на българите се дават само 4 евро. Ние работехме за 700 евор месечно, докато поляците получава близо 2000 евро на месец.

Ето за това от 16 човека, които заминахме, почти всички избягахме. Останаха няколко човека, които нямаха пари да се приберат. Там видях човек с отрязани пръсти, друг почина докато работи. А едно момче от Горно Дряново получи психическо разстройство и говореше несвързани неща.

Германия е прекрасна държава, но работодател да ти е немец и да знаеш езика. Категоричен съм, че ще съдя българските посредници и полските си работодатели в България и Стразбург за прибраните ми неправомерно пари, за неизплатената заплата и за геноцида, на който бях подложен“.

infomreja.bg