Винаги съм бил горд, че съм потомкъ на зимбилевия род

Най-новата книга , свързана с историята на Неврокопско излезе от
печат. В нея, роденият в с.Илинден, проф. Атанас Попов, внук на
войводата Атанас Попов проследсява въздрожденските корени на сквоя
род.
Проф. Попов, към какви читатели е насочена книгата Ви?
Самото заглавие на книгата подсказва,че тя е насочена към широк
кръг читатели, защото от нея става ясно, че видни личности от моя род по
време на Възраждането са били изтъкнати просветители, духовници и
дейци в Македонското революционно движение в Източна Македония.
Ето и конкретните доказателства за това.
Прапрадядо ми Георги Иванов Зимбилев е просветен деец от „
първа величина” както подчертават и другите негови изследователи. Той
поставя началото на новобългарските училища в Неврокопската ,
Драмската и Серската кааза. Неговата будителска дейност се продължава
от учениците му Петър Сарафов, Н.Падарев, Атанас Поппетров, Спас
Прокопов и др. Даскал Георги изхвърля гръцкия език не само от
училищата, но и от църквите, води упорита борба за присъединяването на
населението от Източна Македония към Българската екзархия.
Особено богата е дейноста на Георги Иванов Зимбилев в областта
на краезнанието. Проучва задълбочено археологическото наследство,
бита и семейните традиции в Неврокопския край. От неговото научно
твърчество са видни тесните му връзки, които поддържа с Петко Р.
Славейков, Стефан Веркович и Сава Филаретов.
Братът на Георги Иванов Зимбилев – Атанас З имбилев, заедно със
Симеон Гърнев от моето родно село са едни от първите създатели на
ВМОРО в Неврокопския край, подбрани от Димитър Мавродиев от
Гайтаниново. На тях и на други будни дейци от Неврокоп и селата
централното ръководство е доверило тайните цели и задачи на
революционната организация.
Най-ревностен продължител на революционното дело на Атанас
Зимбилев е неговият син – Стоян Зимбилев /поп Стоян /, който е известен
български църковен деятел. Цели 28 години се отдава изцяло на
църковна и революционна дейност. Той е ръководител на дясното крило
на ВМОРО в Либяхово, което се превръща в междинен революцинонен
център на селата от Неврокопска и Драмска околия в борбата за
освобождението на Източна Македония от турско робство.
Професоре, в книгата пишете, че след убийството на поп Стоян
вашата фамилия официално приема названието Попови.
Да ! В памет на поп Стоян след неговото злодейско убийство по
време на молитва този, може би най-здрав, клон на Зимбилевия род
приема това название.
Защо е така жестоко убит поп Стоян по време на молитва на най-
големия традиционен събор във вашето село ?
Свещеник Стоян Зимбилев се обявява решително против
левичарските идеи и братоубийствата на санданистите, които започват в
Македонското революцинно движение. В книгата ми се позовавам на
десетки исторически факти, които потвърждават тази истина. Безсмъртни
остават думите на поп Стоян: „Кръвта с кръв не се мие” и „ВМРО е
създадена за нашето освобождение, а не за разделение и взаимно
изтребление”.Тези думи не забравя никога в своята революционна
дейност неговият син – пунктовият войвода Атанас Попов, затова когато
среща убиеца на баща му не го разстрелва.Такъв случай досега не е
известен в нашия край. Поп Стоян е една от най-светлите личности в
историята на моето село. Бил е с висока култура, пред която немеели и
враговете му. Едни от най-близките приятели в революционната му
дейност са Борис Сарафов и Михаил Даев.
Какво отнема и какво дава изследването на родовата памет?
Отнема много време, за да се проучат.истините.Знаете,че през
тоталитарния режим известни български родове бяха преследвани до
девето коляно. Някои сталинисти искаха да бъдат изцяло заличени.Такава
беше съдбата и на моя род.
Какво дава такова изследване ?
Родовата памет поддържа живителната влага на родословното
дърво. Без нея човек е като дърво без корени, което бързо
изсъхва.Изледването на преследваните родове в миналото има
изключително голямо познавателно, историческо и възпитателно
значение.
Ето един конкретен пример. Дядо ми Атанас Попов, който е пунктов
войвода на ВМРО в Неврокопския край беше осквернен от комунистите в
моето село.А той като кмет възстановява Либяхово /сега Илинден / след
изпепеляването му от гръцките войски през 1913 година. В книгата се
спирам на тази му дейност, която е свързана с пресъздаването на селото
като един от най-големите общински центрове в Неврокопския край, с
напълно нови къщи, широки улици и площадни места във всяка махала.
Някогашните управници не обелваха нито дума за неговата родолюбива
дейност, заради която населението в нашето село го избира три пъти за
кмет, цели десет години. Вместо признание за мъдрата му революционна
дейност като пунктов войвода на ВМРО комунистите го разстрелват пред
родната му къща.
В книгата разкривам тесните връзки и взаимоотношения на
войводата Атанас Попов с видни личности от Неврокоп. Един от неговите
най-добри приятели е бил кметът на града Никола Атанасов, който след
убийството на дядо,произнася пламенна реч пред гроба му, в която
подчертава неговата обществена, родолюбива и революционна дейност.
Както знаете и съдбата на Неврокопския кмет Н. Атанасов е печална.
Създава град – градина , а непризнателните комунисти го убиват с кирка
в затвора.
Защо са ограничени историческите ни познания за различните
крила и вътрешни борби за освобождението на Македония?
Защото някои псевдоисторици криеха истината, пишеха под
диктата на тогавашната власт. Затова стигнаха до парадокса да
представят за герои предатели на националните интереси, а за врагове –
истинските, достойни за уважение дейци на ВМРО.
С куп лъжи и измислици новите управници след Девети септември
бързаха да напишат своята история. В книгата давам конкретни примери
в това отношение.Тего Коемджиев е достъкмявал историята на
Неврокопската партийна организаци, като е нареждал на секретаря на
околийския комитет на БКП Тосев.: „ Да се добави!, „Да се проформира
написаното” и т.н. Никъде обаче не „добавя”, за да се знае,че баща му е
убиец на прадядо ми Стоян Зимбилев. Затова пък в своето показание
пред съда в Неврокоп през 1935 г. Илия поп Иванов казва:„Иван
Коемджиев бе терорист на санданистите в Неврокопско.Той уби в турско
време свещеника поп Стоян от с. Либяхово. След Освобождението се
пресели в града и като бабит плашеше гражданите” /с.122 /
Белег на това невежество беше обявяването на ВМРО като фашистка
организация. Не само нейните дейци, но и поколенията им бяха обявени
за „фашисти”. А лепнат ли това определение, оставаш молепсан за цял
живот.

Открихте ли непознати досега факти за историята на Неврокопско,
докато пишехте книгата си?
Да ! Моето родно село е било не само голям административен
общински център, но и буйно огнище на революционна дейност. Затова
санданистите започват едни от първите убийства на дейци от дясното
крило на ВМРО в него. Съвсем неизвестни досега бяха конкретните факти,
свързани с убийството на Михаил Даев в една от къщите в Либяхово. Като
кмет на селото дядо ми Атанас Попов разкрива мястото, където е зарит
полужив Драмския войвода в нивата на „българоубиеца” Иван
Коемджиев.За първи път публикувам снимка от семейния архив, която
разкрива това жестоко убийство.
Непознати досега факти има отразени в книгата и по отношение на
т.нар. Неврокопски и Дъбнишки събития. Никак не е случайно,че с акт №
219 от 20.111979 г. подборно са взети архивни единици от Ф № 84 – К на
Държавния архив в Благоевград, които са на Полицейско-
административния отдел на Околийско управление в град Неврокоп от
1924 до 1939 г. и са предадени на МВР. По този начин се укриват
документирани истини за саботажните действия на забранената тогава от
Върховния касационен съд БКП, за нейните нелегални групи, за
терористичната дейност на комунистите от Неврокопския край. Тези и
други материали съвсем убедително разкриват истината за т.нар.
Дъбнишки събия, която е съвсем друга, а не тази, която фалшифицираха
лъжеисториците и псевдописателите през годините на т.нар. „народна
власт”. Впрочем , една година преди промените у нас, партийният
функционер Иван Александров признава,че „Случаят с Дъбнишките
събития е съвсем друг. Историческите свидетелства сочат,че там са
наказани не просто комунисти и демократи, а уличени в сътрудничество с
чуждите завоеватели и потисници в поробена Македония и в прояви
против националноосвободителната борба на ВМРО” / с.144 /. Съвсем
убедително се потвърждава тази истина и от анализарания в моята книга
Солунски конгрес на федералистите, ръководен от Хр.Дорович,
представител на сръбското правителство. Основните решения на този
форум са свързани със свалянето на българското правителство и
унищожаването на ВМРО чрез ново въстание, в което да вземат участие
политическите емигранти, които се намирали в Гърция и Сърбия, заедно
със сръбски и гръцки войски. /134 /, както и участниците в каналите за
пренасяне на оръжие.


Достатъчно ли е да се добереш до няколко спомена и да напишеш
от това книга?
Не ! Спомените са съвсем недостатъчи, за да се каже истината. Те са
само един от източниците. Държавният архив в Благоевград е заринат от
измислени спомени даже и на такива, които не са свидетели на дадени
събития.
Ползотворна книга се пише въз основа на неопровержими факти.
Необходимо е задълбочено научно анализирано на събитията, тяхното
съпоставяне и безстрастно оценяване.Именно това правя в моята книга,
когато разкривам връзката на Дъбнишките събития с Неврокопските
събития от 1922 г.,основен виновник за които е прехваления от
Г.Димитров и Цола Драгойчева българоубиец Тодор Паница,
Септемврийското въстание от 1923 г., Конгреса на федералистите от 20
април 1925 г.и атентата в църквата „ Света Неделя”, който е най-тежкият
терористичен акт не само в България,но и в света по това време. За
съжаление тази връзка между посочените събития се проявява съвсем
осезателно в нашия Неврокопски край и е свързана с десетки жертви в
Македонското революционно движение.
До каква степен авторите на подобен вид книги се опираха досега
на историческите факти?
Както вече подчертах, досега историческата истина беше
изопачена, защото летописците на комунистическата власт фабрикуваха
безброй лъжи.Така например, партийните ръководства на всички нива в
нашия край се събираха,за да участват при скалъпването на историята на
селището или на революционните борби в него. Не историческата истина,
а политическата конюнктура беше в основата и при написване историята
на македонското революционно движение. Затова сега е време най-после
да станат известни истинските герои в борбата за свободата на
Македония.
Георги Иванов Зимбилев

Свещеник Стоян Атанасов Зимбилев
Четата на пунктовия войвода Атанас Попов (петият на втория ред-
седнал)

Кметът на с. Либяхово Атанас Попов (отбелязан с кръгче – четвъртият от
ляво на дясно) с доведената от него комисия пред открития гроб на
Драмския войвода Михаил Даев в нивата на убиеца Иван Коемджиев