Архивите са живи: Лазар Причкапов: И през ум не ми минаваше, че след време в сградата на Партийния дом ще има американско училище
-
- юни 27, 2016
Силвия СТОЯНОВА
Благоевград се превръща в град с европейска визия за малко повече от година и половина благодарение на доброволния и безвъзмезден труд на над 100 000 работници от целия окръг. По-голяма част от тях са романтици и ентусиасти, които вярват, че строят по-светло бъдеще за децата си. Има, разбира се, и такива, които грабват кирките по задължение, само защото партията е наредила. Работи се денонощно, без почивен ден, ангажирани са млади и стари, дори учениците се включват в еднодневни бригади.
Така, точно преди 29 години, на 25 и 26 юни 1987 година преобразеният град посреща дипломатическия корпус. Близо 150 представители на чуждестранни мисии идват в центъра на Пиринска Македония, за да разгледат града, превърнал се в еталон на социалистическото строителство.
Всъщност идеята за обновлението на Благоевград съществува далеч преди реално да бъде осъществена, спомня си бившият кмет Лазар Причкапов, който по онова време е Първи секретар на ОК на БКП. Години наред Благоевградски окръг се е смятал за затворена територия в икономическо и политическо отношение. По онова време призракът на така наречения „Македонски въпрос“ все още витае в този край, а населението е травмирано, заради грешките от миналато, когато в паспортите на всички е написано, че по народност са македонци.
„Именно заради това държавата трябваше да инвестира в нашия окръг и да покаже, че Пиринска Македония е категорично българска“, убеден е Причкапов.
Първо идеята е поставена на дневен ред на пленум на ОК на БКП в присъствието на втория човек в партията Александър Лилов. На пленума е решено да се започне работа, изготвена е дори и програма, но всичко остава само на хартия.
Макар че външно градчето изглежда по-скоро като едно голямо село, дрипаво и окъсано, с годините успява да се утвърди като център с развита икономика. Тютюневият монопол, текстилният комбинат, заводът за съобщителна техника, заводът за метални конструкции осигуряват работа на голяма част от жителите му.
„Нещата назряваха от само себе си и съвсем естествено беше да се промени визията”, спомня си Лазар Причкапов. На 10 януари 1984 години той е избран за Първи секретар на ОК на БКП и поема поста с две ясни цели- да преобрази центъра на Пиринска Македония, а след това да реши водния проблем като изгради язовир „Ракочевица“.
При едно от посещенията си в Благоевград, след като прерязва лентата на текстилната фабрика, Тодор Живков казва: „В този край живее чистокръвно българско население“.
Думите му се приемат като ясен знак, че държавата е готова да се вземе под крилото си Пиринския край и да развърже кесията, за да превърне града от селски тип в модерна социалистическа перла. Скоро след това идва и решението на политбюро на БКП за посрещането на дипломатическия корпус.
ТАКА ЗАПОЧВА НАЙ-МАЩАБНАТА СТРОИТЕЛНА ЕПОПЕЯ В ПИРИНСКА МАКЕДОНИЯ
През октомври 1985 година се слага началото – направената е първата копка на бъдещия партиен дом, в който днес се помещава Американския университет в България. (Тогава и през ум не ми е минавало, че в тази сграда ще се помещава американско училище, признава днес Лазар Причкапов). Държавата отпуска първия транш от 6 милиона лева за корпусното строителство. Сметките показват, че с тези пари може само да се пребоядисат фасадите на сградите.
„Едва когато разкопахме целия град, си дадохме сметка какво всъщност се случва. Но най-важното беше, че успяхме да убедим централното ръководство да ни повярва. Никой не се усъмни в това, което правим. Затова държавата отпусна впоследствие многократно повече пари за преобразяването на града“, разказва Причкапов и признава, че по онова време са усвоени пари колкото за една петилетка за целия окръг. Окръжното ръководство на партията е наясно, че градът се строи не толкова за посещението на дипломатическия корпус, колкото за хората. „Корпусът бе само поводът“, категоричен е бившият партиен лидер, който се наема с отговорната задача да преобрази града за толкова кратко време. За година и половина е изградена цялата подземна комуникация в по-голяма част от града, построена е съдебната палата, изцяло обновени са парковете, театърът, операта, художествената галерия, висшия педагогически институт, който по-късна прераства в университет.
Градът се изгражда под ръководството на архитектите Александър Баров и Атанас Агура.
СЛЕДВА СЕ СХЕМАТА – ВСИЧКО, КОЕТО ГО ИМА В СТОЛИЦАТА СОФИЯ, ДА ГО ИМА И В БЛАГОЕВГРАД
Към строителните обекит поемат хиляди хора от целия окръг. Всички се трудят на седемдневен режим и безвъзмездно. Мъжете хващат лопатите, за да бъркат бетон, полагат мозайка, асфалт и бордюри. След тях жените чистят. Много от работниците за първи път виждат вар и цимент, но се учат в движение. Зад неимоверните усилия на хората обаче стои ентусиазмът на младостта и вярата, че са строители на бъдещето си.
„Тогава всички вярваха в това, което правим и за мен това беше най-важно, защото най-голямата заслуга за построяването на днешен Благоевград имат именно хилядите мъже и жени, които всеотдайно се трудиха“, казва Лазар Причкапов. На едно от заседанията на ОК на БКП тогавашният директор на предприятието СМК публично си позволява да се усъмни, че мащабното строителство ще приключи в срок. Още на другия ден той е отстранен от ръководния пост.
За хората от региона са обзаведени специални общежития, където да спят, създадена е организация с изхранването им в столови и заведения. Всички работят съвестно. За година и седем месеца, докато трае строителната инвазия, полицията не констатира нито една кражба на тухла или някакъв друг строителен материал.
Естествено, обновлението на града не се приема така възторжено от всичките му жители. За изграждането на централния площад се налага да се съборят близо 30 къщи и други сгради. Собствениците са обезщетени с апартаменти в кварталите, но хората трудно преглъщат загубата на наследствните имоти. „За една нощ багерите сринаха всичко, задачата с която се бяхме заели беше толкова отговорна, че никой нямаше право да хленчи“, казва бившият първи секретар на ОК на БКП и признава, че често се налагало да действа с твърда ръка
При посещението на Тодор Живков на тогавашния фестивал на политическата песен „Ален мак“ в Благоевград, Лазар Причкапов го посреща малко преди входа на града. „Лазаре, виж какво нося за теб в колата“, подметва тогавашният Първи. „Охраната извади от автомобила папка с доноси. Косата ми настръхна от това, което прочетох за себе си. Разбрах, че някои хора бяха против обновлението на града“, връща лентата назад бившият кмет. „Виж, ако има нещо вярно в писанията, си вземи бележка, ако ли не хвърляй в коша“, затворил Живков темата.
Дали заради анонимките или не, но след това зачестяват проверките на висшите държавници в Благоевград. Всяка седмица Петър Младенов и Милко Балев посещават окръга, за да следят строителството.
А ГРАДЪТ ПО ТОВА ВРЕМЕ ПРИЛИЧА НА БОЙНО ПОЛЕ
Заради сроковете се налага да се работи и нощно време, като строителните обекти са осветяват с петромакси, осигурени от армията.
Заради разкопаните улици част от тогавашната управа на Благоевград решила, че манифестациите за първи май трябва да се отменят. Предложението обаче било отхвърлено категорично. Така в деня на труда пременените в официални костюми благоевградчани дефилирали по талпи и дървени дъски, положени върху разкопаните улици.
За размаха, с който върви строителството, говори и строителството на днешната съдебна палата. До 87 година магистратите работят в стара турска постройка. Конакът е съборен само за една нощ с помощта на четири танка от военното поделение в Симитли. При рухването, дори и огромните облаци от прахоляк, не могат да скрият пълчищата от мишки, които изскачат от руините и се разбягват из улиците.
Строителството в града спира буквално часове преди посещението на дипломатическите представители. В последната нощ всички улици са измити с шампоан, балконите на къщите са украсени със сандъчета с петунии,предварително отгледани по заръка на градската управа. На хората е разпоредено да измажат фасадите на къщите си, а по терасите временно е забранено простирането на дрехи.
На 26 юни 1987 година Благоевград осъмва преобразен.
ХАЧО БОЯДЖИЕВ ОКАПАЛ НОВИТЕ ПЛОЧКИ С ВОСЪК ОТ ФАКЛИ
Малко преди посещението на дипломатическия корпус, тогавашният директор на БНТ Хачо Бояджиев пристигнал с група млади хора, за да прави младежко шоу в Благоевград. Изявите били вечерно време и участниците ползвали нещо като факли от свещ.На другия ден новите, току-що положени плочки на площада осъмнали изпокапани с восък.
„Спомням си, че осигурихме 200 шпакли, с които хората трябваше да изстържат петната. Дни наред жените коленичиха до припадък. Накрая се видя, че тая работа е трудна и осигурихме нови шпакли с дълги дръжки, та да е по-лесно на хората. Но и това не помогна. Накрая се наложи да заливаме капките восък с вряла вода и с конци от текстилната фабрика попихме остатъците от петната“, спомни си с усмивка Лазар Причкапов.
И до днес по-възрастните благоевградчани си спомнят реакцията на Тодор Живков, когато минал през село Рилци на път за Благоевград. От колата тогавашният Първи забелязал малка постройка, на която дори и керемидите били боядисани в бяло. Попитал какво е това чудо и поискал да разбере кой го е направил.
„Това е един национален обект“, отговорил му Лазар Причкапов. Оказало се, че белосаната постройка всъщност е местната ракиджийница. Собственикът така се престарал в освежаването на къщичката за посещението на корпуса, че боядисал дори и керемидите.
НАГРАДИЛИ 1500 СТРОИТЕЛИ С ОРДЕНИ И МЕДАЛИ ЗА ПОЛОЖЕНИЯ ТРУД
Държавният архив пази всички протоколи от заседания на ОК на БКП за строителната инвазия в Благоевград. Документите разкриват, че 1500 строители, инженери и други специалисти са наградени с ордени и медали за принос в изграждането на града. Отличията са раздадени с указ на държавния съвет на партията.
Справките сочат, че по време на корпусното строителство се е работило на седемдневен режим. При строителството са спазвани стандартите на БДС. Нарочни комисии са следили за качеството на изпълнение на монтажните дейности.
За дипломатическия корпус са засадени 28 000 броя храсти, измазани са 356 жилищни сгради, положени са 20920 кв.м. бетонова настилка и 4500 кв.м. трайна настилка по пешеходната зона.
В изграждането на града участват работниците на 61 строителни предприятия, като са мобилизирани хора от целия окръг. Осигурени са 1024 места за настаняване на работниците от региона. Засадена е 2000 броя иглолистна и 3000 броя броя широколистна дървесина, както и 600 000 броя цветя.
По време на строителството пък група художници организират безплатна изложба за хилядите работници от региона, на които подаряват свои творби.
Be the first to leave a review.
