Прескоментар: Уважаеми, докога ще посрещате гостите си вкъщи с курбан от църквата?
На 40-ия ден след Великден християнската църква отбелязва Възнесение Господне. Според Новия завет след възкресението си Иисус Христос останал на земята като богочовек в продължение на 40 дни, за да проповядва учението си и да беседва с апостолите. На 40-ия ден той се изкачил на Елеонския хълм до Йерусалим и пред очите на последователите си и на Дева Мария се въздигнал в небесата при своя Отец. Този момент се смята за край на Христовия път на земята. Христос не изоставя хората, а на Петдесетница им изпраща Светия Дух. Българите наричат празника Спасовден. Според едно поверие, душите на покойниците „се разпускат“ на свобода на Велики четвъртък (преди Великден) и на Спасовден Господ ги прибира.
А покойниците от с. Петрелик дали дойдоха да видят своите близки и да се повеселят и дали останаха доволни от видяното… Кой знае? Както и да е, премина и тази година Спасовден в с. Петрелик – единственият ден, в който камбаната бие на весело и хората успяват да почувстват, че и в тяхното село има църква. И въпреки музиката в изобилие тази година, сякаш всичко беше „зорлан другарко“, на инат. Църковното настоятелство към храм „Св. Вознесение Господне“, с. Петрелик, както винаги се сеща за задълженията си към църквата само веднъж в годината – една седмица преди самия празник. През останалото време всичко е оставено на самотек. От самото начало църковното настоятелство е едно и също и няма намерение да се смени. УВАЖАЕМИ, църквата не ви е бащиния!
На самия празник службата беше много празнична и тържествена, както винаги. Отслужена от Негово Високопреосвещенство Неврокопски митрополит Серафим, отец Г. Кумбаров, отец Л. Марков и техните помощници. Да са живи и здрави всички! Службата завърши, освети се традиционният курбан, тръгнаха си отците и след тях започна…
То не беше блъсканица, то не беше пълнене на кутии, тенджери, сахани и ред други такива. Порции, порции… и изведнъж край. Курбанът свърши. Ами ще свърши. То и една сюрия агнета да бяха заклали, пак нямаше да стигне, въпреки малкото хора в селото и с всяка година все по-малкото гости. Защото, Уважаеми, курбанът е отдаване на дарове за материално и духовно насищане на ближните като акт на благодарност към Бога и измолване на благословението Божие върху всички. А също така курбан се прави след даване на обет: за излекуване на болен, за успешния резултат на някое начинание и подобни. Т.е. всеки, който желае да вкуси от него, да хапне или да изяде една порция, а не да се намаха като… Но муфтата си е чиста печалба. Уважаеми, докога ще посрещате гостите си вкъщи с курбан от църквата? Да, така ви е по-лесно! Не се цапате, не се въртите покрай печката, а и по-евтино излиза. Спестявате си един масраф. Много от хората оценяват една порция курбан (ориз и месо) + питка хляб и безалкохолно на 1 лев. Да, тарифа няма. Кой колкото желае, толкова оставя. Но това е излагация. Вместо църквата да се подпомогне, ние я забатачваме още толкова. Уважаеми (които взимате по няколко порции), я идете в ресторант да видим дали тази порция ще ви я дадат за един лев! Или калкулаторите ви работят само, когато е за ваша сметка!? А и на всичкото отгоре претенции: „На мен повечко ориз! Месото да не ми е бяло!“. А да не говорим за това, че раздаващите курбана първо поглеждат какъв и кой е човекът и спрямо това – порцията. Стига! До кога? Имайте страх от Бога! Но какво да се прави като тези, които се въртят покрай казаните, все още се отърсват от привичките на тоталитарния режим или все още блажено си живеят в него.
Уважаеми, на семейство се дава по една порция, на по- големи семейства по две. Не се вземат пълни кутии, тенджери, кофи и т.н., за да си посрещате гостите вкъщи или кметът да си посреща гостите от общината. Гостите на църквата са миряните, които са дошли да уважат празника. Набийте си го това веднъж завинаги в главите!
Be the first to leave a review.