Прескоментар: Уважаеми, докога ще посрещате гостите си вкъщи с курбан от църквата?

Марияна МАРЧЕВА

На 40-ия ден след Велик­ден християнската църква отбелязва Възнесение Гос­подне. Според Новия завет след възкресението си Ии­сус Христос останал на зе­мята като богочовек в про­дължение на 40 дни, за да проповядва учението си и да беседва с апостолите. На 40-ия ден той се изкачил на Елеонския хълм до Йеруса­лим и пред очите на после­дователите си и на Дева Ма­рия се въздигнал в небесата при своя Отец. Този момент се смята за край на Христо­вия път на земята. Христос не изоставя хората, а на Пет­десетница им изпраща Све­тия Дух. Българите наричат празника Спасовден. Според едно поверие, душите на по­койниците „се разпускат“ на свобода на Велики четвър­тък (преди Великден) и на Спасовден Господ ги приби­ра.

А по­койниците от с. Пе­трелик дали дойдоха да ви­дят своите близки и да се повеселят и дали останаха доволни от видяното… Кой знае? Както и да е, премина и тази година Спасовден в с. Петрелик – единственият ден, в който камбаната бие на весело и хората успяват да почувстват, че и в тяхното село има църква. И въпреки музиката в изобилие тази година, сякаш всичко беше „зорлан другарко“, на инат. Църковното настоятелство към храм „Св. Вознесение Господне“, с. Петрелик, как­то винаги се сеща за задъл­женията си към църквата само веднъж в годината – една седмица преди самия празник. През останалото време всичко е оставено на самотек. От самото начало църковното настоятелство е едно и също и няма намере­ние да се смени. УВАЖАЕМИ, църквата не ви е бащиния!

На самия празник служ­бата беше много празнична и тържествена, както ви­наги. Отслужена от Негово Високопреосвещенство Не­врокопски митрополит Се­рафим, отец Г. Кумба­ров, отец Л. Марков и техните помощници. Да са живи и здрави всички! Службата завърши, освети се традиционният курбан, тръгнаха си отците и след тях започна…

То не беше блъсканица, то не беше пълнене на кутии, тенджери, сахани и ред дру­ги такива. Порции, порции… и изведнъж край. Курбанът свърши. Ами ще свърши. То и една сюрия агнета да бяха заклали, пак нямаше да стигне, въпреки мал­кото хора в селото и с всяка година все по-мал­кото гости. Защото, Уважа­еми, курбанът е отдаване на дарове за материално и духовно насищане на ближ­ните като акт на благодар­ност към Бога и измолване на благословението Божие върху всички. А също така курбан се прави след дава­не на обет: за излекуване на болен, за успешния резултат на някое начинание и подоб­ни. Т.е. всеки, който желае да вкуси от него, да хапне или да изяде една порция, а не да се намаха като… Но муфтата си е чиста печалба. Уважаеми, докога ще посре­щате гостите си вкъщи с кур­бан от църквата? Да, така ви е по-лесно! Не се цапате, не се въртите покрай печката, а и по-евтино излиза. Спес­тявате си един масраф. Мно­го от хората оценяват една порция курбан (ориз и месо) + питка хляб и безалкохолно на 1 лев. Да, тарифа няма. Кой колкото желае, толкова оставя. Но това е излагация. Вместо църквата да се под­помогне, ние я забатачва­ме още толкова. Уважаеми (които взимате по няколко порции), я идете в ресторант да видим дали тази порция ще ви я дадат за един лев! Или калкулаторите ви рабо­тят само, когато е за ваша сметка!? А и на всичкото от­горе претенции: „На мен по­вечко ориз! Месото да не ми е бяло!“. А да не говорим за това, че раздаващите курба­на първо поглеждат какъв и кой е човекът и спрямо това – порцията. Стига! До кога? Имайте страх от Бога! Но какво да се прави като тези, които се въртят покрай каза­ните, все още се отърсват от привичките на тоталитарния режим или все още блажено си живеят в него.

Уважаеми, на семейство се дава по една порция, на по- големи семейства по две. Не се вземат пълни кутии, тен­джери, кофи и т.н., за да си посрещате гостите вкъщи или кметът да си посреща гостите от общината. Гостите на църк­вата са миряните, които са дошли да уважат празника. Набийте си го това веднъж завинаги в главите!