Пътуващото читалище на Иво Шопски – съвременното читалище
-
- юни 9, 2016
Георги АРГИРОВ
Преди броени дни в цялата страна тържествено бе отбелязан 24 май – Ден на българската култура и славянската писменост. Този ден се възприема като ден на Българската духовност. Деца и учители поднасяха венци и цветя пред паметниците на Кирил и Методий в цялата страна, къде с по-голям, къде с по-малък ентусиазъм.
Някой запитвал ли се е как младите хора гледат на този празник? Как ли се отбелязват дати – символ на българската духовност в българските читалища? Какво е днешното им състояние? Ето отговорите на тези въпроси от Иво Шопски, млад мъж, родом от Радомир, който в момента живее в София, работи и през свободното си време е организирал…пътуващо читалище!!! Ето какво сподели той за читателите на вестник „Топ Преса“:
„На фона на обезбългаряването, подмяната на ценности и всеобщата загуба на познания и интерес към традициите и историята, ние, приятелският кръг нарекли себе си ,,Бащино огнище”, търсейки атрактивна, модерна и привлекателна форма за популяризиране и съхранение на нашето културно и историческо наследство, решихме да се обърнем към традициите, но да ги приведем в крак с времето. Читалищата са тези свещени места, които дадоха началния тласък и запалиха огъня на
националната ни енергия, огън, който пламна тъй силно, че цял свят се смая пред българското чудо. Огън, който горя през Възраждането, борбите за църковна и политическа независимост, запали въстания, лумна неудържим на Шипка, после в Сръбско-Българската война, Илинденското въстание, Балканските и двете Световни войни. Читалищата събираха стари и млади, за да покажат, че има светлина във вековния мрак. Именно затова, ние решихме да вдъхнем нов живот на тази дума, използвайки опита и знанията да дадем нова душа на тази светиня. Решихме да създадем пътуващо читалище, модерно, живо, което да разнесе познания, вяра, надежда, и национална гордост по всички краища, където тупти българско сърце. Нашата идея е да създадем едно кътче от родината, което представя българския бит, култура, история и изкуство, място призвано да приюти и даде трибуна на всеки работещ в тази посока. Заедно можем да изградим един храм ползу роду, който да разпръсква българщината навред по земята. Искаме читалището да включва постоянна експозиция на българската войнска чест, да предоставя на артисти и писатели възможност да представят изкуството си, да работим за запазване и развитие на старите български занаяти (кожарство, ножарство, грънчарство, тъкане и шиене, гайтаносване). Под нашата стряха, ще се изнасят прожекции на филми, литературни беседи, уроци по родолюбие и занаяти, изложби и концерти. Нека всички знаят, че читалището и мартеницата са двата най-български символа и ние носим отговорност непременно да съхраним за поколенията, затова всеки, който иска да помогне или да участва в нашето дело, е добре дошъл „С нами Бог”, да живей България!“
– Иво, кажи ни няколко думи за себе си…
– Казвам се Ивайло Шопски, на 33 години, имам висше образование.
– Какво представлява това Пътуващо читалище?
– Преоборудвахме стар автобус, заредихме го с книги, намерихме стари носии, изобщо всичко, което може да се изложи и е било в бита на нашите предци преди повече от сто години.
– Кой даде идеята?
– Не мога да дам категоричен отговор. Идеята възникна преди година, автобусът бе закупен на 05.02.2016г., преобразен и стегнат за път.
– Кога и къде бе първото ви участие?
– На националния ни празник 3 март посетихме град Видин, много красиво градче, за съжаление всички знаем какво е състоянието, най-вече икономическо на това градче. Въпреки това местните ни оказаха изключително радушен прием.
– Помогна ли ви някой с нещо? Пари, ремонт…
– Събрали сме се няколко съмишленици и реализирахме всичко за собственна сметка.
– Кои са „лектори“?
– Аз и моите приятели и съмишленици Анастас Величков и Мартин Василев.
– Кого смятате да каните за бъдещи „лектори“?
– Отворени сме за разговори и помощ от всеки – всички краеведи и хора, които могат да разкажат интересни родови истории, случки, легенди, хора изучаващи фолклор и традиции, хора работещи за обществото…Моля, свържете се с мен!!! Във връзка с нашия проект, новата ни мисия е да дадем трибуна на знаещите и можещите. Тези хора, за да бъдат показвани, чути и видяни и техните истории и труд да получат широка известност. Имаме вече такива специалисти, но не искам да разкривам изненадите.
– Ако не е тайна, как се издържате?
– С лични средства, дарения и съдействие от общините.
– Какво посетихте до момента и какво ви предстои да посетите?
– На 24-ти май бяхме в Червен бряг, на 25-ти в село Мърчаево, близо до София, на 27-ми сме в Котел, на 28-ми и 29-ти май сме в Сливен. Изобщо гледаме до посетим всички градове и села, където ни поканят.
– Какво са за теб и колегите ти датите 24 май и 1 ноември?
– Гордост, самочувствие и вдъхновение да следваме примера и да работим за Родината!
– Кой според теб трябва да бъде националният празник на страната? Някои смятат 3-ти март, други 24-ти май, трети смятат, че и двата са достойни, като правят следното сравнение: На трети март е постигнат национален идеал, макар и с оръжие и чужда кръв, но 24- ти май е Ден на Духовността! Твоето мнение по въпроса?
– Харесваше ми колко тържествено посрещахме 24-ти май в училище и без да е национален празник, и се надявам да днешните деца да изпитат тази емоция, но честно казано, не съм разсъждавал по този казус и не мисля, че е нужно.
Be the first to leave a review.
