Пътуващото читалище на Иво Шопски – съвременното читалище

Георги АРГИРОВ

Преди броени дни в цялата стра­на тържествено бе отбелязан 24 май – Ден на бъл­гарската култу­ра и славянската писменост. Този ден се възприема като ден на Бъл­гарската духовност. Деца и учители поднасяха венци и цветя пред паметниците на Кирил и Методий в цяла­та страна, къде с по-голям, къде с по-малък ентусиа­зъм.

Някой запитвал ли се е как младите хора гледат на този празник? Как ли се отбелязват дати – символ на българската духовност в българските читалища? Какво е днешното им със­тояние? Ето отговорите на тези въпроси от Иво Шоп­ски, млад мъж, родом от Радомир, който в момента живее в Со­фия, работи и през свободното си време е организирал…пъту­ващо читалище!!! Ето какво сподели той за читателите на вест­ник „Топ Преса“:

„На фона на обез­бълга­рява­нето, подмя­ната на цен­ности и все­обща­та за­губа на позна­ния и интерес към традиции­те и историята, ние, приятел­ският кръг нарекли себе си ,,Бащино огнище”, търсейки атрактивна, модерна и при­влекателна форма за попу­ляризиране и съхранение на нашето културно и историче­ско наследство, решихме да се обърнем към тради­циите, но да ги приве­дем в крак с времето. Читалища­та са тези свещени места, които да­доха началния тласък и запалиха огъня на

националната ни енергия, огън, който пламна тъй силно, че цял свят се смая пред българското чудо. Огън, който горя през Въз­раждането, борбите за църковна и политическа независимост, запали въс­тания, лумна неудържим на Шипка, после в Сръб­ско-Българската война, Илинденското въстание, Балканските и двете Све­товни войни. Читалищата събираха стари и млади, за да покажат, че има свет­лина във вековния мрак. Именно затова, ние реши­хме да вдъхнем нов живот на тази дума, използвайки опита и знанията да дадем нова душа на тази светиня. Решихме да създадем пъ­туващо читалище, модер­но, живо, което да разнесе познания, вяра, надежда, и национална гордост по всички краища, където тупти българско сърце. Нашата идея е да създадем едно кътче от родината, кое­то представя българския бит, култура, история и изку­ство, място призвано да приюти и даде трибуна на всеки работещ в тази посока. Заедно можем да изградим един храм ползу роду, който да разпръсква българщи­ната навред по земята. Искаме читалището да включва постоянна екс­позиция на българската войнска чест, да предос­тавя на арти­сти и писатели възможност да представят изкуството си, да работим за запазване и развитие на старите бъл­гарски занаяти (кожарство, но­жарство, грън­чарство, тъкане и шиене, гайта­носване). Под нашата стряха, ще се изнасят прожекции на филми, литера­турни беседи, уроци по родолюбие и за­наяти, изложби и концерти. Нека всички знаят, че чита­лището и марте­ницата са двата най-български символа и ние носим отговор­ност непремен­но да съхраним за поколенията, затова всеки, който иска да помогне или да участва в наше­то дело, е добре дошъл „С нами Бог”, да живей България!“

– Иво, кажи ни няколко думи за себе си…

– Казвам се Ивайло Шоп­ски, на 33 годи­ни, имам висше образование.

– Какво представлява това Пътуващо читалище?

– Преоборудвахме стар ав­тобус, заредихме го с книги, намерихме стари носии, из­общо всичко, кое­то може да се из­ложи и е било в бита на нашите предци преди повече от сто години.

– Кой даде иде­ята?

– Не мога да дам категоричен отго­вор. Идеята възникна преди година, автобусът бе закупен на 05.02.2016г., преобразен и стегнат за път.

– Кога и къде бе първото ви участие?

– На националния ни праз­ник 3 март посетихме град Видин, много красиво градче, за съжаление всички знаем какво е състоянието, най-ве­че икономическо на това градче. Въпреки това местни­те ни оказаха изключително радушен прием.

– Помогна ли ви някой с нещо? Пари, ремонт…

– Събрали сме се няколко съмишленици и реализи­рахме всичко за собственна сметка.

– Кои са „лектори“?

– Аз и моите приятели и съ­мишленици Анастас Велич­ков и Мартин Василев.

– Кого смятате да каните за бъдещи „лектори“?

– Отворени сме за разгово­ри и помощ от всеки – всички краеведи и хора, които могат да разкажат интересни родо­ви истории, случки, легенди, хора изучаващи фолклор и традиции, хора работещи за обществото…Моля, свърже­те се с мен!!! Във връзка с нашия проект, новата ни ми­сия е да дадем трибуна на знаещите и можещите. Тези хора, за да бъ­дат показвани, чути и видяни и техните истории и труд да полу­чат широка из­вестност. Има­ме вече такива специалисти, но не искам да разкривам из­ненадите.

– Ако не е тай­на, как се из­държате?

– С лични сред­ства, дарения и съдействие от общините.

– Какво посетихте до мо­мента и какво ви предстои да посетите?

– На 24-ти май бяхме в Чер­вен бряг, на 25-ти в село Мър­чаево, близо до София, на 27-ми сме в Котел, на 28-ми и 29-ти май сме в Сливен. Изоб­що гледаме до посетим всич­ки градове и села, където ни поканят.

– Какво са за теб и колегите ти датите 24 май и 1 ноем­ври?

– Гордост, самочувствие и вдъхновение да следваме примера и да работим за Ро­дината!

– Кой според теб трябва да бъде националният празник на страната? Някои смятат 3-ти март, други 24-ти май, трети смя­тат, че и двата са до­стойни, като правят следното сравнение: На трети март е постигнат национален идеал, макар и с оръжие и чужда кръв, но 24- ти май е Ден на Духовността! Твоето мнение по въпроса?

– Харесваше ми колко тър­жествено посрещахме 24-ти май в училище и без да е на­ционален празник, и се надя­вам да днешните деца да из­питат тази емоция, но честно казано, не съм разсъждавал по този казус и не мисля, че е нужно.