Обидим и Гостун имат села – адаши в Русия!
-
- юни 3, 2016
Първият руски печатар и издател е от село Гостунь?!
Спас ПОПОВ
Отправих се да търся стари книги в антикварния магазин „Находка“, намиращ се между хотел „Метропол“ и известния „Детски мир“ в Москва. Наближих го и започнах да се изкачвам по каменните стълби, когато видях оригинален паметник. Зачетох се в надписа: „На дякона от черквата „Св. Николай Чудотворец Гостунски“ Иван Фьодоров“. А по-надолу още един надпис и цифри: „1563 – 19 април“.
Каква находка пред най-големия антикварен магазин „Находка“!
Кой е Иван Фьодоров и каква връзка има той с името на моето родно село Гостун, сгушено в полите на северозападните Родопи, на три километра от буйните талази на река Места?
Разгръщам обемистата енциклопедия „Москва“ (изд. „Энциклопедия, 1980 г.) и на страница 626 прочитам следното:
„Фьодоров Иван Фьодорович (около 1510-1583), първи печатар. Бил е дякон в черквата „Николай Гостунски“ в Кремъл (не е запазена). Работил е в първа т.нар. анонимна типография (основана около 1553 г., виж „Печатен двор“), в 1564 г. съвместно с П. Метиславцев издава „Апостолът“ – първата датирана печатна книга в Русия, в 1565 г. – „Часовник“, която била основният учебник в Русия през ХVІ и началото на ХVІІ век.“
Почнах да се ровя в историческата литература. За първия руски книжар имаше отпечатани няколко изследвания. Попаднах на книгата „Откуда есть пошел букварь“ от белоруския учен Марат Ботвиник и на стр. 14 намерих нови потвърждения, че той е свързан с името на моето родно село Гостун:
„Иван Фьодоров МОСКВИТИН – руски, украински, белоруски книгоиздател, печатар, хуманист и просветител на ХVІ век. Мястото и годината на неговото раждане точно не са установени. Изследователите посочват за родно място на Иван Ф. Москва, Новгород, ГОСТУНЬ в Курской земле, Петковичи в Белорусия, а раждането му около 1510 година.“
Издирих адреса на Марат Ботвиник в Минск и с писмо го помолих да обясни откъде взема името на родното село „Гостунь в Курской земле“, а той ме препрати любезно към биографията „Иван Фьодоров“ от Евгений Л. Немировски (Москва, изд. „Наука“, 1985 г.), където намирам друго потвърждение на село с име Гостунь:
„През юни 1506 г. бил положен тухленият събор от великия княз Василий Иванович на мястото на дървената черква. На първи, а по други данни – на седми октомври, митрополит Симеон тържествено я осветил. На церемонията по осветяването на черквата великият княз Василий Иванович поставил в черквата икона на светия и велик чудотворец Николай Гостунски, украсена със злато, скъпоценности и бисери, от нея били се изцелили много заболели.“
По иконата получила името си и черквата. По-късно името на черквата свързвали със селото Гостунь, Лихвенски уезд, Калужка губерния, което е дало основание на мнозина да извеждат родното място на Иван Фьодоров от Калужкия край.
Дълго търсих адреса на изследователя Евгений Немировски, не можах да го открия и тогава се захванах да издиря „село Гостунь на Курской земле“. Лихвенският уезд (район – б.а.) се оказа между границите на някогашни три губернии и често е преминавал ту в една, ту в друга административна област.
Подир осем години търсения московският писател Николай П. Лохматов, правнук на загинал на Шипка воин, ме свърза с дългогодишни музейни работници от областния център Тула, които ми посочиха точно мястото на село Гостунь – в Бельовски район на Тулска област. На някого името може да се стори чиста случайност върху картата на Русия, но „случайностите“ се оказаха с нови потвърждения.
Срещу моето родно село Гостунь (селяните го изговарят с ер малък) от векове съществува село Обидим, а наблизо до тулското село Гостунь също видях върху картата село Обидимо. Толкова голяма случайност на три хиляди километра далеч не ми се вярваше да съществува!
Завръщайки се от едномесечното ми пътуване в Далечния изток, служителят от Българския културен център в Москва г-н Асен Ангелов бързо ми влезе в положението и веднага за тяхна сметка удължи пребиваването ми в Русия с още десет дни, извести административните органи в Тула и Бельов, с което вратите ми бяха отворени към моя роден побратим „село Гостунь на Курской земле“, оказало се при последната административна реформа в Тулска област, което затрудняваше издирването му.
Гласността вече позволяваше да се говори открито върху всички нюанси за присъствието на чужди личности в културната история на Русия и веднага казах на районните ръководители в гр. Бельов, че съм от българското село Гостунь и искам да посетя руското село Гостунь, намиращо се по волята на съдбата в тяхната земя.
– Нямате никакви проблеми! – засмя се кметът на града и ме запозна с неколцина журналисти, музейни работници и административни служители, които да ме съпровождат до село Гостунь.
От централния път се отклонихме и преминахме река Ока – руското Гостунь се оказа, както и родното ми село, на четири километра от главната магистрала. Пристигнахме и веднага попаднах на 94-годишния жител на Гостунь Александър Никифорович Макаров, ветеран от Първата и Втората световна война.
– Наближавам стоте и няма да опетнявам с лъжи името
си – каза ми той. – Да, до 1937 година тук, в село Гостунь, наистина имаше над осемдесет български семейства, но по заповед на Сталин те бяха насилствено изселени зад Волга и повече никой не се върна… Истина е, че се говори за първия печатар Иван Фьодоров, че е от нашето село, и старите хора също са ми го разказвали…
В центъра на руското село Гостунь се издига масивна тухлена черква, построена по личната заповед на цар Иван Грозни. Точно по това време Иван Фьодоров отпечатва своите първи книги и се заема да издаде на руски език Библията. Превежда я един грък и му я занася. Иван Фьодоров казва на царския пратеник:
– Предайте на Негово царско величество, ако може, да ми даде още година-две срок, за да направим по-качествен превод – и връща царския пратеник.
Това показва, че Иван Фьодоров е имал благоразположението на цар Иван Грозни. Може би те дори заедно са посещавали село Гостунь, тъй като такава историческа истина съществува – Иван Грозни е ходил на лов в Гостунь на Ока и наредил да се построи солидната черква.
Фьодоров дълго мисли как да направи по-добър превод на Библията и решава да замине за Рилския манастир. Казва:
– Моите братя ще ми помогнат!
Наистина, от Рилския манастир на три пъти са ходили монаси начело с игумена да искат помощ от руската църква и от царя, приемани са добре от Иван Грозни и той им е дал грамота да събират помощи за манастира навсякъде по руската земя.
Иван Фьодоров превежда Библията или уточнява онези неща, които му е било необходимо, получава от българските книжовници цяла глава за делото на Кирил и Методий и пръв в Русия отпечатва страници за тях – последната част на неговата книга „Букварът“.
Много неща ме насочваха, че Иван Фьодоров е родом от тулското село Гостунь, но нямах никакви документални доказателства. Затуй, колкото и невероятно да ви се струва, потърсих потвърждение на това мое предположение от хора с шесто чувство и с трето око.
С писателя Кирил Апостолов, мой земляк, посетихме ясновидката Славка Севрюкова. Двамата с нейния помощник доц. Иво Лозевски се съгласиха да ни отговорят на много въпроси.
Нямам причини да се съмнявам в истинността на думите й, тъй като леля Славка, без да е чувала за родопското село Гостунь, без никога да е ходила в него, картинно описа началното място на неговото заселване – мястото в Селище, където се издигат три хилядовековни дървета – два бора и дъб, а между тях – параклисът „Св. Георги Победоносец“.
– Виждам трите дървета, а дъбът е леко наклонен към Гостунь – каза леля Славка, което е самата истина.
– Лельо Славке, можете ли да видите каква връзка има руският дякон Иван Фьодоров с тулското село Гостунь?
– Иван Фьодоров е роден в село Гостунь от смесен брак: майка рускиня, а баща – българин. Семейството му е преживяло голяма беда, починали са, и детето е било дадено на отглеждане в московска черква, после Иван Фьодоров е станал важно духовно лице.
Леля Славка, макар омъжена за украинец, също нищо не знаеше за историческата роля на първия руски печатар и издател Иван Фьодоров.
Но от всичко, което събрах за неговия живот, мога да твърдя с голяма увереност, че Иван Фьодоров е наистина българин по произход, в краен случай дете от смесен брак, обаче е знаел български и затова така самоуверено е тръгнал да търси помощ за превод на руски на Библията от събратята си в Рилския манастир.
За останалото имат думата историците.
Be the first to leave a review.
