Обидим и Гостун имат села – адаши в Русия!

Първият руски печатар и издател е от село Гостунь?!

Спас ПОПОВ

Отправих се да търся ста­ри книги в антикварния ма­газин „Находка“, намиращ се между хотел „Метропол“ и известния „Детски мир“ в Москва. Наближих го и за­почнах да се изкачвам по каменните стълби, когато видях оригинален паметник. Зачетох се в надписа: „На дя­кона от черквата „Св. Нико­лай Чудотворец Гостунски“ Иван Фьодоров“. А по-надо­лу още един надпис и цифри: „1563 – 19 април“.

Каква находка пред най-го­лемия антикварен магазин „Находка“!

Кой е Иван Фьодоров и каква връзка има той с името на моето родно село Гостун, сгушено в полите на северозападните Родопи, на три километра от буйните талази на река Места?

Разгръщам обемистата ен­циклопедия „Москва“ (изд. „Энциклопедия, 1980 г.) и на страница 626 прочитам следното:

„Фьодоров Иван Фьодо­рович (около 1510-1583), първи печатар. Бил е дякон в черквата „Николай Гостун­ски“ в Кремъл (не е запазе­на). Работил е в първа т.нар. анонимна типография (осно­вана около 1553 г., виж „Пе­чатен двор“), в 1564 г. съв­местно с П. Метиславцев издава „Апостолът“ – първа­та датирана печатна книга в Русия, в 1565 г. – „Часовник“, която била основният учеб­ник в Ру­сия през ХVІ и на­чалото на ХVІІ век.“

Поч­нах да се ровя в историче­ската ли­тература. За пър­вия руски книжар имаше отпеча­тани ня­колко изслед­вания. Попаднах на книга­та „Отку­да есть пошел букварь“ от белору­ския учен Марат Ботвиник и на стр. 14 намерих нови по­твърждения, че той е свър­зан с името на моето родно село Гостун:

„Иван Фьодоров МОС­КВИТИН – руски, украински, белоруски книгоиздател, печатар, хуманист и просве­тител на ХVІ век. Мястото и годината на неговото ражда­не точно не са установени. Изследователите посочват за родно място на Иван Ф. Москва, Новгород, ГОСТУНЬ в Курской земле, Петковичи в Белорусия, а раждането му около 1510 година.“

Изди­рих ад­реса на Марат Ботвиник в Минск и с пис­мо го по­молих да обясни откъде взема името на родното село „Гос­тунь в Курской земле“, а той ме препрати любезно към био­графия­та „Иван Фьодоров“ от Евгений Л. Немировски (Москва, изд. „Наука“, 1985 г.), където на­мирам друго потвърждение на село с име Гостунь:

„През юни 1506 г. бил по­ложен тухленият събор от великия княз Василий Ива­нович на мястото на дърве­ната черква. На първи, а по други данни – на седми ок­томври, митрополит Симеон тържествено я осветил. На церемонията по осветява­нето на черквата великият княз Василий Иванович по­ставил в черквата икона на светия и велик чудотворец Николай Гостунски, украсе­на със злато, скъпоценности и бисери, от нея били се из­целили много заболели.“

По иконата получила име­то си и черквата. По-късно името на черквата свърз­вали със селото Гостунь, Лихвенски уезд, Калужка гу­берния, което е дало основа­ние на мнозина да извеждат родното място на Иван Фьо­доров от Калужкия край.

Дълго търсих адреса на изследователя Евгений Не­мировски, не можах да го открия и тогава се захванах да издиря „село Гостунь на Курской земле“. Лихвенски­ят уезд (район – б.а.) се оказа между границите на няко­гашни три губернии и често е преминавал ту в една, ту в друга административна об­ласт.

Подир осем години тър­сения московският писател Николай П. Лохматов, пра­внук на загинал на Шипка воин, ме свърза с дългого­дишни музейни работници от областния център Тула, които ми посочиха точно мястото на село Гостунь – в Бельовски район на Тулска област. На някого името може да се стори чиста слу­чайност върху картата на Русия, но „случайностите“ се оказаха с нови потвържде­ния.

Срещу моето родно село Гостунь (селяните го изго­варят с ер малък) от векове съществува село Обидим, а наблизо до тулското село Гостунь също видях върху картата село Обидимо. Тол­кова голяма случайност на три хиляди километра далеч не ми се вярваше да същест­вува!

Завръщайки се от едноме­сечното ми пътуване в Да­лечния изток, служителят от Българския културен център в Москва г-н Асен Ангелов бързо ми влезе в положение­то и веднага за тяхна сметка удължи пребиваването ми в Русия с още десет дни, из­вести административните органи в Тула и Бельов, с което вратите ми бяха отво­рени към моя роден побра­тим „село Гостунь на Курской земле“, оказало се при по­следната админи­стративна реформа в Тулска област, което за­труднява­ше издир­ването му.

Глас­ността вече поз­воляваше да се го­вори открито върху всички нюанси за присъствието на чужди личности в кул­турната история на Русия и веднага казах на районните ръководители в гр. Бельов, че съм от българското село Гостунь и искам да посетя руското село Гостунь, нами­ращо се по волята на съдба­та в тяхната земя.

– Нямате никакви пробле­ми! – засмя се кметът на гра­да и ме запозна с неколцина журналисти, музейни работ­ници и административни служители, които да ме съ­провождат до село Гостунь.

От централния път се от­клонихме и преминахме река Ока – руското Гостунь се оказа, както и родното ми село, на четири киломе­тра от главната магистрала. Пристигнахме и веднага по­паднах на 94-годишния жи­тел на Гостунь Александър Никифорович Макаров, ве­теран от Първата и Втората световна война.

– Наближавам стоте и няма да опетнявам с лъжи името

си – каза ми той. – Да, до 1937 година тук, в село Гостунь, наистина имаше над осем­десет български семейства, но по заповед на Сталин те бяха насилствено изселени зад Волга и повече никой не се върна… Истина е, че се говори за първия печа­тар Иван Фьодоров, че е от нашето село, и старите хора също са ми го разказвали…

В центъра на руското село Гостунь се издига масивна тухлена черква, построена по личната заповед на цар Иван Грозни. Точно по това време Иван Фьодоров отпе­чатва своите първи книги и се заема да издаде на руски език Библията. Превежда я един грък и му я занася. Иван Фьодоров казва на царския пратеник:

– Предайте на Негово цар­ско величество, ако може, да ми даде още година-две срок, за да направим по-ка­чествен превод – и връща царския пратеник.

Това показ­ва, че Иван Фьодоров е имал благо­разположе­нието на цар Иван Грозни. Може би те дори заедно са посещава­ли село Гос­тунь, тъй като такава исто­рическа истина съществува – Иван Грозни е ходил на лов в Гостунь на Ока и наредил да се построи солидната черква.

Фьодоров дълго мисли как да направи по-добър превод на Библията и решава да за­мине за Рилския манастир. Казва:

– Моите братя ще ми по­могнат!

Наистина, от Рилския ма­настир на три пъти са ходи­ли монаси начело с игумена да искат помощ от руската църква и от царя, приема­ни са добре от Иван Грозни и той им е дал грамота да съ­бират помощи за манастира навсякъде по руската земя.

Иван Фьодо­ров превежда Библията или уточнява онези неща, които му е било необходимо, получа­ва от българските книжовни­ци цяла глава за делото на Кирил и Методий и пръв в Русия отпечатва страници за тях – последната част на неговата книга „Букварът“.

Много неща ме насоч­ваха, че Иван Фьодоров е родом от тулското село Гостунь, но нямах никакви документални доказател­ства. Затуй, колкото и не­вероятно да ви се струва, потърсих потвърждение на това мое предположе­ние от хора с шесто чув­ство и с трето око.

С писателя Кирил Апос­толов, мой земляк, посе­тихме ясновидката Слав­ка Севрюкова. Двамата с нейния помощник доц. Иво Лозевски се съгласиха да ни отговорят на много въ­проси.

Нямам причини да се съм­нявам в истинността на ду­мите й, тъй като леля Славка, без да е чувала за родопско­то село Гостунь, без никога да е ходила в него, картинно описа началното място на неговото заселване – мяс­тото в Селище, където се издигат три хилядовековни дървета – два бора и дъб, а между тях – параклисът „Св. Георги Победоносец“.

– Виждам трите дървета, а дъбът е леко наклонен към Гостунь – каза леля Славка, което е самата истина.

– Лельо Славке, можете ли да видите каква връзка има руският дякон Иван Фьодо­ров с тулското село Гостунь?

– Иван Фьодоров е роден в село Гостунь от смесен брак: майка рускиня, а баща – българин. Семейството му е преживяло голяма беда, починали са, и детето е било дадено на отглеждане в мос­ковска черква, после Иван Фьодоров е станал важно духовно лице.

Леля Славка, макар омъ­жена за украинец, също нищо не знаеше за историче­ската роля на първия руски печатар и издател Иван Фьо­доров.

Но от всичко, което събрах за неговия живот, мога да твърдя с голяма увереност, че Иван Фьодоров е наисти­на българин по произход, в краен случай дете от смесен брак, обаче е знаел българ­ски и затова така самоуве­рено е тръгнал да търси по­мощ за превод на руски на Библията от събратята си в Рилския манастир.

За останалото имат дума­та историците.