Невероятна легенда за войник от Битолско, сражавал се за три държави
-
- август 11, 2019
Петко Лисковски носил пушка за турския султан, българския цар и сръбския крал
За султан, крал и цар воювал на няколко фронта мъж от битолското село Добрушево в Македония. Съдбата и географското положение изправили войника дори против собствения му брат, а след края на земните му дни, които продължили 88 години, внуци и правнуци му вдигнали паметник, в който като във войнишка книжка са изписани заслугите му за три армии по време на Балканските и Първата световна войни, пише в. Монитор.
Петко Лисковски се родил през 1882 година на територията на тогавашната Османска империя. Още през 1910 го записали за войник на султана, а през 1912 година го мобилизирали на фронта в Първата балканска война. Петко воювал като турски аскер, но Съюзническите сили победили и бил демобилизиран.
Когато избухнала Първата световна война, Добрушево вече било под сръбска власт и когато тръбата за сбор засвирила, дали на Петко сръбска униформа и го хвърлили да се бие срещу българите.
В Добрушево и до днес разказват като легенда истинската история за това как в българския окоп се оказал родният му брат и двамата се гледали през мерниците на пушките си. Когато разбрали, че са на един куршум разстояние, единият се подал от окопа и попитал „Брате, дома дали сите се живи?“. Другият не си бил ходил и той хабер нямал от село, но за да утеши брат си, го надвикал: „Сите са арни!“.
Това трябва да е била последната им среща. За Петко войните и животът продължили, а брат му попаднал в австро-унгарски плен и починал някъде в пленнически лагер.
Две години продължила службата на Петко за сръбския крал. През 1916 пак му сменили униформата. И не само униформата. Всеки път когато го мобилизирали, му сменяли и името – при турците бил Лисковски, при сърбите Лисковчич, а в българската войска го записали Лисков.
До края на войната през 1918 Петко викал „Ура!“ за българския цар. На паметника му са сложени четири снимки – с турски войнишки фес, с гръцки калпак и българска фуражка, а четвъртата – актуална преди да се спомине.
Войникът с много господари доживял до преклонна възраст и се споминал в Югославия през 1970 година. В наши дни потомците му – внуци Христо, Кръсте и Мишко, и правнуците, които живеят в Швеция, решили да му направят паметник, който да помни за невероятната съдба на техния дядо.
Но воинският път на Петко Лисковски не приключил нито с края на войните, нито със смъртта му. През 2017 година Петко за първи път бил записан в редиците на… македонската армия.
На 99-ата годишнина от Деня на примирието, ознаменувал края на Първата световна война във френската община Коломбел в Долна Нормандия открили паметник в Градината на мира, като в него вписали имената войници от четири общини: Штанхайм – Германия, Коломбел – Франция, Корнака – Нигер, и Новаци – Македония с фамилиите на 33 македонци, участвали в пробива на Македонския фронт. Така в списъка попаднало и името на Петко Лисковски, а този път над фамилията му било изчукано и македонското знаме.
Blitz.bg
Be the first to leave a review.
