От град – музей Мелник се превърна в Капълъ Чарши, погребана под тениски на Меси и шкембе чорба

Ваня ГЕОРГИЕВА

Средновековната столица на Пирин и Родопите – Мелник, че трудно можеш да видиш някоя от уникалните къщи на Мелник. Отпред те са затиснати и направо об­садени от сергии. От всеки кат висят мас­ки, балони, тениски на Меси и всякакви па­наирджийски играчки и боклуци.­

Надява се драгият турист, че след малко лудницата ще свърши, но не. Идва ред на ме­ханите и кръчмите. Те са повече и от сергии­те, редят се по цялото протежение на града, озвучени от чалга и тежки македонски ритми. От оградите на механите висят сте­лажи с наредени по тях кичозни кратуни и пластмасови бутилки с вино, буркани с домашно сладко. Но всички са толкова праша­сали от минаващите коли,че туристът, като вижда мръсо­тията, бърза да отмине.

Някъде из асортимента от висящи кърпи се мъдри та­белка, че на 100 м. има музей на виното. Това е последното, съградено в Мелник. И пото­кът от туристи се насочва натам. А там имаш ли 5 лв., плащаш вход, ако не – гледаш отвън. Младите се чекнат по оградите и си правят селфи­та и всеки гледа да грабне бутилка вино, нали е бил в меката на виното. За тях това е символът на Мелник, става ясно от набързо разменени реплики. И те не са виновни, че друго не знаят, защото няма кой да им го каже. В Мелник няма нито една ука­зателна табела къде и какво да видиш. Няма и описание пред къщите какво точно гледаш. Няма и карта да те ориентира, ако знаеш точно какво търсиш. За сметка на това пък табелите на хотели­те и кръчмите са огромни. От кухните им се носят ухания на скара и шкембе чорба. Тук дори децата са изкушени от правенето на пари. На пейки сръчни ученички изсипват ягоди в чашки и продават. Целта на търговийката била да си купят по-моден смарт­фон.

Продължаваш по мърлява­та улица и отминаваш изоста­вен строеж в центъра. Чудиш се кой и как го е раз­решил, та нали тук всичко е паметник на култу­рата, всяко строител­ство тряб­ва да се съгласува с НИПК! По-наго­ре пък се ужасяваш – паднала е къща, а комшиите обясняват: „Тук е така.“ Понеже всичко е па­метник на културата, се оста­вя да падне от само себе си, иначе не можеш да строиш. Е, тази къща падна, стопани­те са късметлии, отърваха се от реставрацията.

Търсим известната църк­ва „Св. Антоний“, най-сетне виждаме мъничка табела. Като църквата на чудесата е известен мелнишкият храм „Св. Антоний Велики“, строен през XIX век. Тя е единствена по рода си у нас. Само две църкви в Европа са нарече­ни на свети Антоний. Според поверията тук се лекуват бе­сове, болести и страхове. За това свидетелстват желез­ни окови, които се слагали на болния, който преспивал вързан в храма. Чудо е още, че целият иконостас избле­днява през годините, само образът на свети Антоний е все така ясен и опазен от времето. В Мелник са убеде­ни, че в църквата стават чуде­са. В центъра на храма пък се намира уникалният печат на Цариградската патриаршия с двуглавия орел. Отец Нико­лай, който служи в нея ,казва, че това са суеверия, но хора­та вярват и търсят лек.

Питаме го за най-важното за което сме тръгнали – да видим къде са открити гро­бовете, сред които и този на деспот Алексий Слав, владе­тел на района през Средно­вековието, който превърнал Мелник в своя столица. „А, там не ви съветвам да ходи­те, всичко е обрасло в треви, може и змии да има. Но ето тука по пътечката вижте Бо­лярската къща, тя била него­вата резиденция“, обяснява услужливо отчето. Е, оказва се, че това е един от ценните обекти, които може да се ви­дят в Мелник.

Къщата или по-скоро замъ­кът е паметник с национал­но значение на българската средновековна жилищна ар­хитектура и е най-старата за­пазена византийска къща на Балканите. Тя е била постро­ена през първата половина на XIII век, когато Мелник е бил столица на княжеството. Първоначално къщата е била резиденция на деспот Слав. Като част от Славовата кре­пост тази сграда е заемала най-важната стратегическа позиция в първото ниво на отбраната на крепостта и е играела ролята на ядро и цен­трална зона на външния град.

През следващите векове къщата е била преустроена няколко пъти. През късното Средновековие и Възражда­нето тя е била най-богато об­заведената жилищна сграда в Мелник и района. Вътреш­ният двор е бил об­лицован с мрамор­ни плочи, пак там се намирали фонта­ни с мраморни ста­туи, залите и стаите били с мозаични подове, стенописи, прозорци с цветни стъкла. Днес е ос­тавена да се стопа­нисва от… време­то. Великолепието личи от руините. Хората разбират, че това е уникално място, катерят се и снимат, а е опасно, никой не се е погрижил за предпаз­ни огради. Няма и проект за реставрация и съхранение. А тук, покрай Болярския замък, се чува френска, италианска, руска, гръцка реч. Туристите щракат ли, щракат със скъпи­те апарати. Млади българи от Перник, Бургас, Варна също гледат любопитно и чукат на интернет, търсачката ги ин­формира и един чете на глас на останалите.

И другите обекти в Мелник са така, чувстваш се като от­кривател, като ги намериш, и с мобилния интернет търсиш, за да разбереш какво гледаш. Само Кордопуловата къща е добре рекламирана, защото частните и стопани сами са е погрижили за това.

А туристи не липсват. По­токът се засили – особено след като екипът на проф. Виолета Нешева през 2012 г. направи сензационно архео­логическо откритие. След 40 години проучвания тя обяви, че е открит гробът на деспот Алексий Слав, племенник на първите Асеневци. Той е на­мерен край възпоменателния параклис-костница „Св. Трои­ца“ на манастира „Св. Богоро­дица Пантанаса“, построен от този най-прочут средновеко­вен владетел на Родопите и Пирин от началото на ХІІІ век.

Стекоха се туристи и цени­тели на историята в Мелник, но градът-музей се оказа не­подготвен да се възползва от този шанс.