Реквием за училището в Господинци
За хубавите дни и години на възход и блясък на това училище единствено сега напомнят красивите цъфнали кестени и плачещата върба в двора…Единственото нещо, което напомня за хубави празници като ден на българската писменост и култура в Господинци, е останалата сграда на малкото училище, построено през 1922г. след идването на бежанците от Беломорието. Увеличаването на числеността на населението е довело до нуждата от построяването на това малко училище. Години наред децата на двата етноса тук са трупали знания, с доста добре подготвени за времето си учители, които са давали изключително качествено образование и един успешен старт на младите хора. Благодарение на добрата подготовка, която са получавали, те продължавали своето образование, но липсата на реализация за това време в този край е довело до масова миграция на християнското население към вътрешността на страната. За хубавите дни и години на възход и блясък на това училище единствено сега напомнят красивите цъфнали кестени и плачещата върба в двора на училището. Макар че сега в Господинци кипи живот и селото се радва на много деца, лошото състояние на базата доведе до неговото затваряне, и сега децата от селото се извозват в училище в с. Баничан и гр. Гоце Делчев.
Be the first to leave a review.