Бившият граничар Харалампи Харалампиев: Красимир Кънев от БХК е предател!
-
- май 29, 2016
Красимир Кънев
Държавната граница не се охранява! Доброволните отряди трябва да се организират
55-годишният бизнесмен Харалампи Харалампиев от София като младеж е изпълнил воинския си дълг в Гранични войски и пряко е участвал в охраната на държавната граница. Сега той е един от активните участници в интернет-форума „Граничарите на България“ – общност на войници, сержанти и офицери, служили в редовете на Гранични войски и Гранична полиция, обединени от идеята, че е достойно за всеки човек да бъде защитник на родината. Независимо от напрегнатото си ежедневие Харалампиев винаги намира време за мероприятията на общността на бившите граничари. Той е заклет патриот с ясно изразени граждански позиции и продължава да се вълнува силно и от ставащото по границите на България. Пред репортер на „ШОУ“ бившият граничар разкри какво е мнението му по широко дискутирания в медиите и обществото въпрос за опазването пределите на България от нарушители.
– Г-н Харалампиев, охранява ли се добре държавната ни граница в момента?
– Не! На границата ни в момента има само присъствие на администрация, която даже и не може да регистрира движението по границата.
– Защо според вас се случва това?
– Просто приоритетите на правителствата, управляващи от 1989 г. насам, не са за здрава и силна държава. Това, естествено, е наложено най-вече от външни сили и прокарвано от абсолютно доказани предатели и престъпници. Всичко се дължи на подмяната на личния офицерски състав
с хора послушни и предатели
Хора – подготвени и верни на отечеството, бяха подменени с такива, които милеят единствено за собствените си интереси. Не на последно място е съкращаването на личния състав до бройка, абсолютно недостатъчна и символична за опазване на границите ни.
– Смятате ли, че в страната ни се разхождат всякакви хора, за които никой не знае откъде са, какво мислят, за какво са дошли?
– Сигурен съм, че целите, поставени с това „бежанско“ нахлуване, са постигнати. В Европа вече са настанени предните бойни групи, готови при сигнал да започнат бойните действия срещу мира. Целта е да се наложи терор и хаос в Европа. Поръчител са… парите.
– Бихте ли направили съпоставка на охраната при Гранични войски, както беше преди, и тази на Гранична полиция?
– Според мен между двата начина за защита на границите ни има съществени разлики. Една от тях е
мотивацията на граничарите
Сегашните граничари нямат усещането за враг и за мисия на границата. И другото е, че в Гранични войски имаше „достатъчност“ от хора по границите ни. И въпреки това бяха ангажирани и местните хора.
– По повод на отрядите от доброволци председателят на Българския хелзинкски комитет Красимир Кънев заяви: „Трябва да пазим бежанците като писани яйца, дори да нарушават законите, да минават границата нелегално и да повреждат държавното имущество.“ Как бихте коментирали това изказване?
– С една дума: Предател!
Що се отнася до доброволните отряди, такива трябва да се организират. Хората започнаха да разбират, че ще трябва да се самоорганизират, ако искат да запазят целостта на отечеството си! И не само по границите!…
Едно интервю на Марина ШИВАРОВА
Всяка година граничарската общност в началото на месец юли се събира да отбележат боя при Римския мост край с. Бръщен, общ. Доспат, при който през нощта на 1-ви срещу 2 юли 1953 г. в престрелка с нарушители на държавната граница загиват граничарите Вергил Ваклинов и Дончо Ганев.
Урок отпреди 120 години…
/Из записки на Военното ведомство/
„През 1895 г. се поставят нови постове на границата с Турция. Един такъв пост трябвало да се постави на юг от Батак. Когато на място отиват петима войници, пристига голяма група въоръжени жители на турското село Кара-Булак, които заемат позиции на един връх и не позволяват създаването на българския пост. За да се заемат новите постове, било изпратено подкрепление, с чиято помощ постепенно се установява ред. В тази връзка трябвало да се приведе в изпълнение заповед всички турски овчари да се явят в Баташката митница, за да получат открити листове (позволителни за паша на българска територия).
Овчарите, подкрепени от турската гранична стража, попречили на наш граничен патрул за предаването на заповедта. Тогава командирът на ротата (2-ра рота от 22-и Тракийски полк) назначава 40 редници и един сигналист под командата на старши унтер-офицер (старши сержант) Малин Ангелов, която да принуди овчарите да запишат стоката в баташката митница. М. Ангелов така изкусно водил поверената му команда, щото наближил на 700 крачки до мандрата (където се събирали овчарите), без да бъде забелязан.
Там направил следните разпоредби: изпратил един патрул от трима души в тил, с цел да пази да не би турците от с. Кара-Булак, като чуят изстрели, да се притекат на помощ; пръснал хората си във верига и пак скритно продължил настъпването си, докато достигнал на 400 крачки от мандрата. Там дал заповед на войниците да се приспособят към местността. След това взел сигналисти и редник Петър Галанов, който добре знаел турски, излязъл напред и, като дохожда на 150 крачки от мандрата, повиква кехаята, за да му предаде исканията си.
На повикването се явява един турчин, който почва да се бие в гърдите и да разправя, че това място той знаял да е турско от деди и прадеди и че, като така, те няма да позволят на никой гяур да отиде там, а ако някой от войниците се осмели и отиде, той ще бъде на кол набит. Докато турчинът говорел, около 40 души турци излезли из колибите и заели окопите. Излезли из мандрата и около 30 души турски войници, които също заели позицията. Като се закрил зад един бор със сигналиста и редника Петър Иванов, Ангелов дал сигнал „настъпление”, по който веригата дошла на 250 крачки от мандрата.
Тогава пак помолил турския началник и кехаята да се явят на преговори, но те отказали. Наново подал сигнал „настъпление”, по който веригата се приближила до него – на 150 крачки от мандрата. Още с при вдиганието на веригата, турците захванали да стрелят, но гористата и пресечена местност, както и лошата стрелба запазили от жертви войниците. Ангелов, който в едно и също време наблюдавал за противника, командувал и стрелял, забележил, че един турчин, скрит зад един бор, давал доста добри изстрели. Примерил му се той и от първия куршум турчинът се търкулнал убит.
В туй време вдясно откъм Дженевра се задали 20-25 души турски войници, а тилният патрул донел, че около 30 души турци идат изотзад, от с. Кара-Булак. Като видял, че е заобиколен от три страни от многочислен противник, Ангелов заповядал скритно изтегляне един по един вляво на около 250 крачки, където и заел един гол и скалист връх. Оттам борбата продължила до вечерта. Тогава, по липса на храна и патрони, старшият отвел командата на поста, запазена здрава и читава при всичко, че била водила половин ден бой.
Турците имали един убит и 15 ранени, от които четирима умрели подир няколко дена. Като получил донесение за горната случка, военният министър телеграфически благодарил чрез ротния командир на старшия унтер-офицер Малин Ангелов за неговата разпоредителност при водене командата и в боя. Негово Царско височество благоволи да го награди с медал „За заслуги” с корона и военна лента”.
Петя КИРИЛОВА
www.blitz.bg
Be the first to leave a review.
